Кфп

Изпреварващият темп на нарастване на разходите, основно социалните разходи (пенсии, помощи и обезщетения) и разходите за персонал, продължи и през септември, в съответствие с действащите нормативни промени, одобрени от Народното събрание. Освен регулярните месечни разходи за персонал, издръжка и тези в социалната сфера (за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха извършени и разходи по обслужване на държавния дълг, вкл. плащания за лихви в размер на около 0,4 млрд. лв., социални плащания на МТСП в размер на около 0,3 млрд. лв., и други.

Официална интернет страница

• Проекти на нормативни и други актове
• Методология на отчетността
• Административно обслужване и информация
• Нормативни и други актове
• ОИСР
• ИСФУКВО
• Статистика
• Държавни помощи
• Школа по публични финанси
• Документи
• Профил на купувача
• Кариери

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Официална интернет страница

• Проекти на нормативни и други актове
• Методология на отчетността
• Административно обслужване и информация
• Нормативни и други актове
• ОИСР
• ИСФУКВО
• Статистика
• Държавни помощи
• Школа по публични финанси
• Документи
• Профил на купувача
• Кариери

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Главчев: Правителството има готовност да представи проектобюджет 2025, но след вота

Съпоставени с деветмесечието на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 млрд. лв. (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 млрд. лв. (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 млрд. лева. В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (15,6 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове. През деветмесечието на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0,1 млрд. лв., при планирани 0,34 млрд. лв. Основната причина за това е неразпределяне на дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД за финансовата 2023 г. При постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове влияние оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година.

Разходите по КФП, където виза и вноската на Република България в бюджета на ЕС, към септември 2024 г. възлизат на 54,9 млрд. лв., което е 67,3 % от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към края на месеца от централния бюджет, възлиза на 1,1 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Бюджетът на България излезе на плюс със 174,4 млн. лв. в края на първото полугодие

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие е положително в размер на 174,4 млн. лв. (0,1% от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 161,4 млн. лв., и по европейските средства – 13 млн. лева. Това пише в доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на тази година, който правителството прие днес, съобщи пресцентърът на Министерския съвет.

Резултатите са на база данни от тримесечните отчети за касовото изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ).

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30 юни са в размер на 31,405 млрд. лв. или 45,2% от годишните разчети. Общото увеличение на данъчните и неданъчните приходи спрямо същия период на миналата година е 3,371 млрд. лв. (12,6%), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,2 млн. лв. (15,1%).

В Министерството на финансите са изчислили, че общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 24,580 млрд. лв., което представлява 46,2% от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са над 4,946 млрд. лв. или 42,5% от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10,454 млрд. лв. (44,7% от разчетите за годината), като приходите от ДДС са над 7,423 млрд. лв. (43,7% от планираните), от акцизи – 2,837 млрд. лв. (47,8% от разчета), а тези от мита – 166,1 млн. лв. (41% от годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) в бюджета достигат 1,720 млрд. лв., като в тях влизат 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, което представлява 64,6% от разчета за 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са над 7,459,5 млрд. лв., което представлява 48,2% от разчетените за годината.

От неданъчни приходи в хазната влизат 5,621 млрд. лв., което представлява 50,4% от годишните разчети. Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, от доходи от собственост, от приходи от концесии, от продажба на квоти за емисии на парникови газове.

Във финансовото министерство изчисляват, че през юни от Европейската инвестиционна банка са постъпили 384,5 млн. лв. по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. В частта на неданъчните приходи през юни са дошли и 407,0 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1,203 млрд. лева.

Разходите по КФП, в които е включена вноската на България в бюджета на ЕС, в края на юни са за 31,230 млрд. лв., което е 42,2% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на миналата година, те нарастват номинално с 15,4% или 4,158 млрд. лв.

В отделните разходни показатели най-значителен е ръстът при разходите за пенсии, където увеличението е с 2,081 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал – 1,045млрд. лв., а при капиталовите разходи – 615,6 млн. лв. Увеличението на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на регионалното министерство, както и за влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации.

Нелихвените разходи достигат 30,033 млрд. лв., което представлява 42,4% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 27,818 млрд. лева. Капиталовите разходи, които включват нетният прираст на държавния резерв, възлизат на 2,180 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 34,1 млн. лева, лихвените плащания – 349,6 млн. лв. и това е 42,4% от планираните за тази година.

От Министерския съвет уточняват, че частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв на страната ни в края на юни е 12,9 млрд. лв., и в него са включени 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, както и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи и аванси.

МФ публикува данните за изпълнението на КФП към 30.09.2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на септември 2023 г. е отрицателно в размер на 841,0 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 771,5 млн. лв. и по европейските средства в размер на 69,5 млн. лева, съобщиха от пресцентъра на министерството на финансите.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2023 г. са в размер на 47 636,7 млн. лв., което представлява 68,6% от разчетите към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 2 639,7 млн. лв. спрямо отчетените към септември 2022 година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 37 373,9 млн. лв., което представлява 70,3% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3 377,6 млн. лв. (9,9%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,5% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 7 401,8 млн. лв., което представлява 63,7% от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 16 452,3 млн. лв., което представлява 70,3% от предвидените в ЗДБРБ за 2023 г. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 136,4 млн. лв. (в т. ч. 802,8 млн. лв. целеви вноски във Фонд «Сигурност на електроенергийната система»), което представлява 80,2% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 11 383,3 млн. лв. или 73,6% от разчета за 2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 8 567,7 млн. лв., което представлява 76,8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 695,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2023 г. възлизат на 48 477,7 млн. лв., което е 65,5% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4 466,9 млн. лв. (10,1%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните и здравноосигурителните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Нелихвените разходи са в размер на 46 492,1 млн. лв., което представлява 65,6% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 42 798,4 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 647,2 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 46,4 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 733,5 млн. лв. (89,0% от планираните за 2023 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 252,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2023 г. е 11,35 млрд. лв., в т.ч. 10,88 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,47 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 септември 2023 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика». Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

Последвайте канала на

0

• Копирано

МФ публикува данните за изпълнението на КФП към 31.07.2024 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към юли 2024 г. е отрицателно в размер на 972,1 млн. лв. (0,5 % от прогнозния БВП).

Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2024 г. са в размер на 40 846,8 млн. лв. или 54,3 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3 334,7 млн. лв. (8,9 %) спрямо отчетените към юли 2023 г. Сравнени със същия период на 2023 г. данъчните приходи нарастват номинално с 3 509,5 млн. лв. (12,2 %), неданъчните приходи намаляват с 1 053,3 млн. лв. (14,7 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 878,6 млн. лева.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 32 375,2 млн. лв., което представлява 55,9 % от разчетените за годината и формират 79,3 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6 728,8 млн. лв., което представлява 52,3 % от разчета за 2024 г. и ръст от 681,0 млн. лв. (11,3 %) спрямо отчетените към юли 2023 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 13 981,0 млн. лв., което представлява 54,8 % от предвидените в ЗДБРБ за 2024 г. и ръст от 1 761,1 млн. лв. (14,4 %) спрямо отчетените към юли 2023 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 438,2 млн. лв. (в т. ч. 238,3 млн. лв. по бюджета на Фонд «Сигурност на електроенергийната система» при 696,1 млн. лв. към юли 2023 г.), което представлява 77,7 % от годишния разчет и спад от 416,7 млн. лв. спрямо отчетените към юли 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 10 227,2 млн. лв. или 57,7 % от разчета за 2024 година и ръст от 1 484,1 млн. лв. (17,0 %) спрямо отчетените за същия период на 2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 6 111,7 млн. лв., което представлява 59,6 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 359,9 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2024 г. възлизат на 41 818,9 млн. лв.*, което е 51,3 % от годишните разчети. В отделните разходни показатели нарастване има основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2024 г. е 11 089,4 млн. лв., в т. ч. 9 091,1 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 998,3 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 юли 2024 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика». Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

*През месец февруари 2024 г. в изпълнение на чл. 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) бяха възстановени средства в общ размер на 1 200,0 млн. лв. В хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. тези средства се предоставят с акт на Министерския съвет на базата на подписани споразумения с МРРБ като трансфери за общините за финансиране на Инвестиционната програма по реда на чл. 107 от ЗДБРБ за 2024 г., по реда на чл. 106 от ЗДБРБ за 2024 г. и други. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с предходната година, разходите към края на юли 2024 г. са 43 018,9 млн. лв. при 37 056,8 млн. лв. за същия период на 2023 г.

Последвайте канала на

0

• Копирано

МФ публикува данните за изпълнението на КФП към 31.08.2024 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към август 2024 г. е отрицателно в размер на 1 681,6 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП).

Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2024 г. са в размер на 46 490,6 млн. лв. или 61,7 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4 015,4 млн. лв. (9,5 %) спрямо отчетените към август 2023 г. Сравнени със същия период на 2023 г. данъчните приходи нарастват номинално с 4 456,3 млн. лв. (13,5 %), неданъчните приходи намаляват с 1 324,8 млн. лв. (17,0 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 883,9 млн. лева.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 37 528,5 млн. лв., което представлява 64,8 % от разчетените за годината и формират 80,7 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 7 671,0 млн. лв., което представлява 59,6 % от разчета за 2024 г. и ръст от 908,1 млн. лв. (13,4 %) спрямо отчетените към август 2023 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 16 486,4 млн. лв., което представлява 64,6 % от предвидените в ЗДБРБ за 2024 г. и ръст от 2 164,8 млн. лв. (15,1 %) спрямо отчетените към август 2023 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 648,4 млн. лв. (в т. ч. 340,4 млн. лв. по бюджета на Фонд «Сигурност на електроенергийната система» при 699,6 млн. лв. към август 2023 г.), което представлява 89,0 % от годишния разчет и спад от 304,8 млн. лв. спрямо отчетените към август 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 11 722,7 млн. лв. или 66,1 % от разчета за 2024 година и ръст от 1 688,2 млн. лв. (16,8 %) спрямо отчетените за същия период на 2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 6 482,3 млн. лв., което представлява 63,2 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 479,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2024 г. възлизат на 48 172,1 млн. лв., което е 59,1 % от годишните разчети. В отделните разходни показатели нарастване има основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 980,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.08.2024 г. е 10 679,0 млн. лв., в т. ч. 9 231,5 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 447,5 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 август 2024 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика“. Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

site.bta Министерство на финансите: Публикувани са данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30.11.2022 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към ноември 2022 г. е отрицателно в размер на 398,0 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 857,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 459,5 млн. лева.

Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 г. са в размер на 56 465,5 млн. лв., което представлява 94,6 % от актуализираните годишни разчети[1] към ЗДБРБ за 2022 г. Следва обаче да се има предвид, че през второто полугодие по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) постъпват приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. В изпълнение на посочените по-горе норми ежемесечно (за периода юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват приходи от целеви вноски от предприятията със 100 на сто държавно участие в капитала от сектор „Енергетика“, които се използват за покриване на разходи за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента «ден напред» на «БНЕБ» – ЕАД, за съответния месец и базовата цена в размер 250 лв./MWh. За периода юли-ноември постъпилите извънредни еднократни приходи от целеви вноски са в размер на близо 3 млрд. лв. Ако се елиминира въздействието на посочените еднократни извънредни постъпления, изпълнението на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 % от заложените в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., а ръста спрямо същия период на 2021 г. – 5 710,3 млн. лв. (12,0 %).

Данъчните и осигурителните приходи по КФП нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с 5,4 млрд. лв. (14,5 %), неданъчните приходи — с 3,7 млрд. лв. (ако се елиминират извънредните еднократни постъпления по бюджета на ФСЕС неданъчните приходи нарастват номинално с 0,7 млрд. лв. или 10,1 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 млрд. лв. (намаление с 14,1 % спрямо същия период на 2021 г.)

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 42 742,6 млн. лв., което представлява 92,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 75,7 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 9 265,3 млн. лв. или 102,4 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 19 664,3 млн. лв. (88,3 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 13 977,9 млн. лв. (87,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 220,1 млн. лв. (89,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лв. (109,0 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 409,9 млн. лв. или 100,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12 403,1 млн. лв., което представлява 92,6 % от разчетените за годината.

При анализа на данните за ноември следва да се има предвид, че през месеца постъпват значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през 2022 година. Постъпленията от данъка за месеца са близо 1,7 млрд. лв., което съответно се отразява положително на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби. В резултат на въведените данъчни мерки за прилагане на намалена и нулева ставка на ДДС за доставките на определени стоки и услуги, както и на регулярното възстановяване на ДДС, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за 2022 г. От друга страна, ръстът на разходите изпреварва ръста на приходите, основно поради по-високи разходи за субсидии, социални плащания, капиталови разходи и други.

Неданъчните приходи са в размер на 11 067,7 млн. лв. (вкл. 2 976,0 млн. лв. еднократни приходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 655,3 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 г. възлизат на 56 863,6 млн. лв., което е 86,3 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към ноември 2021 г. бяха в размер на 47 140,5 млн. лева. При съпоставката с годишният разчет към ЗДБРБ за 2022 г. с оглед съпоставимост на данните следва да се елиминира въздействието на разходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в изпълнение на §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г. за изплащане на компенсации към потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар, които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. Поради тази причина при съпоставката с разчета за годината, аналогично на приходите, следва да се елиминира влиянието на разходите в изпълнение на §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г. По този начин разходите по КФП към ноември на съпоставима база представляват 81,5 % от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.

Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година, са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътностроителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към ноември 2021 г.

Нелихвените разходи към ноември 2022 г. са в размер на 54 573,7 млн. лв., което представлява 86,5 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 50 508,7 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 032,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 32,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 612,1 млн. лв. (92,1 % от планираните за 2022 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 ноември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 677,7 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.11.2022 г. е 12,8 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 ноември 2022 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика“. Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

Вижте изпълнението на консолидираната фискална програма към края на февруари

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към февруари 2022 г. е положително в размер на 713,3 млн. лв. (0,5 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 648,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 64,4 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2022 г. са в размер на 8 009,4 млн. лв. или 14,0 % от годишните разчети, съобщават от Министерство на финансите.

Постъпленията нарастват със 715,1 млн. лв. (9,8 %) спрямо отчетените към февруари 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално със 771,3 млн. лв., докато постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) намаляват с 56,1 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 6 318,9 млн. лв., което представлява 14,0 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 543,8 млн. лв. (9,4 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,9 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 708,6 млн. лв. или 7,7 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 418,4 млн. лв. (16,2 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 2 472,1 млн. лв. (16,7 % от планираните), от акцизи възлизат на 867,3 млн. лв. (14,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 66,2 млн. лв. (21,9 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 200,1 млн. лв. или 14,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 1 991,9 млн. лв., което представлява 14,9 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 1 317,4 млн. лв., което представлява 18,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 373,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2022 г. възлизат на 7 296,1 млн. лв., което е 11,6 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към февруари 2021 г. бяха в размер на 7 270,0 млн. лева.

Нелихвените разходи са в размер на 6 963,2 млн. лв., което представлява 11,5 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 6 547,5 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 411,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,2 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 36,9 млн. лв. (5,6 % от планираните за 2022 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2022 г. от централния бюджет, възлиза на 296,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 28.02.2022 г. е 9,9 млрд. лв., в т.ч. 9,6 млрд. лв. депозити на n в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Источники:

https://www.minfin.bg/bg/news/12125&rut=ee872039d5ba083200d84d3dd2778b218638fccdad8ded0fe48a092c18d344a2
https://www.minfin.bg/bg/news/2024-06/12703&rut=3d556fa6bfe08b093b7ec22683a47f21876d273c33758d08c386ea9fc7e63519
https://www.investor.bg/a/540-danatsi-i-byudzhet/401755-finansovoto-ministerstvo-ochakva-defitsit-ot-28-mlrd-dolara-kam-kraya-na-septemvri&rut=fcdacea0b44829f10ceff170c8c5fb48da53bedf08ebf9a90238775ab483fe28
https://www.investor.bg/a/540-danatsi-i-byudzhet/381108-byudzhetat-na-balgariya-izleze-na-plyus-sas-1744-mln-lv-v-kraya-na-parvoto-polugodie&rut=4ae4a07e89c1c05d488d7b0378ce3a15c95afc083bd53b73d61ccc387e6bb822
https://novini.bg/biznes/finansi/810372&rut=68a0866090f76bdf66c87e5f2cc42d172dd9bfd10d5978d1194bc3b1ac98f510
https://novini.bg/bylgariya/ikonomika/863869&rut=9ad5270636c56c473aac827b48160ee641dec35e66645da7710ad03e2a537703
https://novini.bg/bylgariya/ikonomika/868844&rut=f2d8816f27fc1daa495062d26e67e7d42d256a9dc1a4173bd55d6a4641b5cf1e
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/383550-ministerstvo-na-finansite-publikuvani-sa-dannite-za-izpalnenieto-na-konsolidira&rut=fc51d02bceb2535477a5cf656c4a2d254b4aceca23a0e056e1fc2eae04560598
https://novini.bg/biznes/finansi/712144&rut=2bdd31d78dd24a916af67bd563d8da5c57a6af43618c2eb3192d5d4db5a785f8