Химко

Бедствено е също така положението в Хърватия и Черна гора

„Химко“ има нов собственик

Фалиралият завод «Химко — Враца» е продаден днес за малко над 11 милиона и 700 хиляди лева на акционерното дружество «Метахим импекс». Дружеството купувач е учредено в края на миналия месец, показва справка в търговския регистър. През 2003 година.

от БНТ
19:59, 29.06.2016
Чете се за: 00:33 мин.
Споделете:

Фалиралият завод «Химко — Враца» е продаден днес за малко над 11 милиона и 700 хиляди лева на акционерното дружество «Метахим импекс». Дружеството купувач е учредено в края на миналия месец, показва справка в търговския регистър.

През 2003 година врачанският торов завод „Химко“ затвори производството си, а дълговете му към доставчици като Булгаргаз и БДЖ бяха в размер на над 150 млн. лева. След повече от десетилетие «Метахим импекс» е единственото дружество, което на последния търг е заявило желание да купи активите на неработещия от години торов завод.

Акционери в него са Георги Пиримов, чието име се свързва с фалиралата през 90-те години Частна земеделска и инвестиционна банка и Иван Жиров, собственик на няколко фирми, една от които има лиценз за преработка на метални отпадъци. За жители на Враца възраждането на завода е повече от успешна сделка, то е спомен и надежда за по-добри дни.

Дали и как ще заработи заводът е въпрос, който днес силно вълнува хората в региона.

Как 219 млн. се изпариха от „Химко“?

https://razkritia.com/scandalni/kak-219-mln-se-izpariha-ot-himko/196987 Razkritia.com
Редактор:
14:51 | 21 Nov 22
2317

От величието на преобладаващата част от заводите от славното ни социалистическо минало останаха голи полета, след като бяха нарязани за скрап.

На места все още стоят полуразрушени сгради, които стърчат като стари надгробни паметници, символ на епохата, безвъзвратно останала в историята на прехода.

Именно престъпната приватизация сложи кръст на бъдещето на страната ни. Фабрики и заводи с активи за 20 млрд. лв. бяха разпродадени на безценица, като в хазната влязоха само 2 млрд. лв. свежи пари.

Приватизацията на врачанския комбинат „Химко“ – емблема на торовата ни промишленост при соца е като криминален сериал.

Собственик става крупен украински измамник, който получава възмездие от американски съд, а 9 куршума застигат един от членовете на надзорния съвет. Междувременно 219 млн. долара от комбината просто се изпаряват. Да, в България, страната на чудесата, всичко това е възможно да се случи.

През 90-те години на миналия век търговските позиции на „Химко“ са накърнени, след като цената на природния газ, доставян от Русия, рязко се покачва. Случващото се е огледало на сегашната ситуация, през която Кремъл използва синьото гориво като геополитическо оръжие на фона на инвазията в Украйна.

Спешно се търсят варианти за приватизацията на „Химко“, който е преобразуван в АД със 100%-ва държавна собственост. Процедурата е стартирана през 1996 г., когато правителството на Жан Виденов раздържавява 25% от акциите срещу инвестиционни бонове по време на първата вълна на масовата приватизация.

През февруари 1997 г., бива актуализирана приватизационната оценка на завода. Оценката на „Химко“ към 31.12.1996 г. е впечатляваща – 219 740 000 долара, равняващи се на 107 089 000 000 лв. към онзи момент.

През 1997 г. „Химко“ е включен в списъка за касова приватизация, като към онзи момент шансовете му за продажба, са повече от благоприятни.

Вниманието на редица големи и надеждни инвеститори като южнокорейския концерн „Деу“ и норвежката компания „Норкс Хидро“, биват привлечени от „Химко“.

Иска се обаче демонополизиране на доставките на газ, за да могат новите собственици да организират собствени доставки.

Очевидно това не се харесва на „петата колона“ у нас и офертите биват категорично отхвърлени.

След това Агенцията по приватизация (АП) прави три опита за продажбата на „Химко“, но вече липсват сериозни купувачи.

Следва четвърта процедура, при която се появява КТ „Подкрепа“, стимулираща създаването на РМД, учредено от 850 работници на „Химко“. Идеята е структурата да вземе участие в приватизацията в консорциум със стратегически инвеститор, който обаче се оказва „Газпром“.

Както се досещате, той поставя специални условия при сключване на сделката, сред които да бъде основен доставчик на основната суровина, а правителството да гарантира доставките му.

След като Кабинетът „Костов“ отказва да изпълни това искане АП избира „АйБиИ Транс оф Ню Йорк“, собственик на която е украинецът Юрий Литвиненко. Той представя компанията си като дъщерна на световен производител на азотни торове.

Така и не става ясно обаче защо никой не си прави труда да провери дали това наистина е вярно. В крайна сметка „Химко“ бива продаден на нищожната цена от 1 млн. лв.

Оставяме на въображението ви да прецените дали някой от властта е прибрал солидна комисионна и в какъв размер е била тя.

Приватизационният договор е сключен официално на 23.07.1999 г. с подписите на Захари Желязков и Юрий Литвиненко

Месеци по-късно става ясно, че Литвиненко е издирван от Интерпол като измамник и съставител на документи с невярно съдържание.

Съгласно договора, купувачът поема задължението да инвестира 70 млн. долара в завода през следващите 5 години и да осигури веднага след сделката 10 млн. долара оборотен капитал, както и да покрие задълженията от 70 млн. лв. на комбината към „Булгаргаз“.

Както сами се досещате обаче това не се случва и „Булгаргаз“ врътва кранчето, принуждавайки комбината да спре работа през 2000 г.

Работата му е възобновена за кратко чак през 2002 г., благодарение на „Агрополихим“, който се нуждае от карбамид, за да произвежда течни торове.

След приватизацията „Химко“ се източва по всички правила на входа и изхода на предприятието – комбинатът не търгува с произведените продукти. Фирма посредник купува природния газ от „Булгаргаз“, „Химко“ го преработва на ишлеме, а печалбата от готовата продукция отива направо в джоба на новия собственик.

През февруари 2000 г., Литвиненко бива задържан на софийското летище по двойно обвинение. Той бива осъден на затвор от съда в щата Ню Йорк.

В хода на съдебното дело украинецът успява да продаде на безценица акционерния си дял в „Химко“ на кипърската офшорка на Андреас Теофилу.

Теофилу на свой ред дава гръмки обещания пред АП, че до 2005 г. ще уреди дълговете на завода към „Булгаргаз“ и ще го превърне във водеща компания в продажбата на азотни торове на международния пазар. Да, да, ама не. Вместо това Теофилу прехвърля 36% от акциите си на друга кипърска офшорка „Джак Ойл Лимитед“ и продължава активното източване на комбината, а това води до рязкото влошаване на състоянието му.

Заради натрупаните огромни дългове към различни доставчици, в т.ч и НЕК, НЕК иска фалит на предприятието и на 27.01.2003 г., то спира производсто като този път не успява да го възстанови.

Междувременно черната серия продължава с убийството с девет куршума на члена на Надзорния съвет Димитър Дацов на 18.02.2000 г.

През 2007 г. на сцената излиза нов украински играч – Александър Беренбаум. Дружеството му предлага на съда оздравителна програма, която бива одобрена, но заводът така и не успява да започне работа отново. За сметка на това „Ново Химко“ тегли нов заем, който не бива обслужен и започва здрава разпродажба на заводската ТЕЦ.

Две години по-късно, заводът отново сменя собственика си – строителният предприемач Николай Ганчев го купува от скромната сума от 500 лв. Разбира се той също не прави нищо за стартиране на производството.

През 2012 г. бива възобновена процедурата за несъстоятелност, а в началото на 2013 г. съдът отново постановява фалита на „Химко“. Към онзи момент активите му се оценяват на 149 млн., а дълговете – 212 млн. лв.

Одисеята на Химко обаче продължава с утопичната идея на Кабинета „Орешарски“ да направи реприватизация – схема, свързана най-вече с перспективата за газови доставки от „Южен поток“. Само че у нас пристигат лично американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън и след инфарктна среща с Орешарски, продължила точно 80 минути, спират „Южен поток“.

Разпродаването на активите на вече окончателно фалиралия „Химко“ също е съпроводено с множество скандали. Последна. Последната серия е в края на юни 2016 г. за 11.7 млн. лв акционерното дружество „Метахим Импекс“ АД (собственост на Георги Примов и Иван Жиров), придобива комбината.

Сделката е кредитирана от „Инвестбанк“ на Петя Славова, която в крайна сметка става собственик на активите на фалиралия комбинат. От 6 г. „Химко“ върви по пътя на „Кремиковци“ – оборудването му се реже и продава за скрап, а останките от някогашната гордост на социндустрията стърчат край Врача като паметник на грабежа, извършен след 10 ноември 1989 г.

Химко АД

В продължение на три десетилетия Химко е лидер на местния пазар на минерални торове и важна фигура на международните пазари. Продуктите на фирмата притежават най-високата оценка за качество както на българския, така и на световния пазар. Продуктите са предназначени за селското стопанство и важни отрасли на националната икономика. Химко е единствен производител на карбамид, серовъглерод, амониев бисулфид, аргон и катализатори за азотноторовата индустрия.

Химко е основана през 1967 г. като експортно ориентиран завод за карбамид. До 1990 г. е държавно предприятие, а до 1996 г. Химко е акционерно дружество, в което основен акционер е българската държава. В края на 1996 г. държавата продаде 25 % от капитала на фирмата на първите две тръжни сесии от масовата приватизация, а през 1999 г. още 60 % чрез касова приватизация. Днес Химко е акционерна компания с повече от 7000 акционера и 100% частен капитал. Химко има дъщерни фирми в САЩ, Европа и България.

Производствената листа включва 28 продукта, от които 11 са свързани със земеделието. Те осигуряват 92 % от общите ни приходи от продажби, което определя ориентацията на фирмата към агробизнеса. Последните ни продукти (антифрост, бордоцин, препарати за растителна защита на база сяра) са пряко свързани с приложение в земеделието.

През 1996 г. приключи експерименталното внедряване на Системата по качество ISO 9001-94. Разработиха се Работни процедури и Наръчник по качеството. Проведе се обучение на ръководните кадри и изпълнителския персонал. Успешно приключиха вътрешните одити по отделните направления. През май 1997 г. премина и сертификационния одит, осъществен от лицензираната международна фирма — TUV-Reinland.

Съдбата на «Химко» във Враца

Информацията за рестарт на торовия завод «Химко» създаде нови надежди за хората във Враца. Вече 10 години производствените мощности не работят, а фирмата премина през безброй процедури по приватизация, препродажби и съдебни дела, докато стана ясно, че оздравителният план не се изпълнява и магистратите отново върнаха колосалния длъжник на държавата.

Как се съживява такъв индустриален гигант е въпрос с повишена трудност и за експертите.

Близо 3000 души работеха допреди 10 години в торовия завод, а дейността му беше толкова печеливша, че с неговото спонсорство във Враца са изградени десетки обекти. Сега производствените мощности ръждясват, а в града се говори, че приватизаторите са нарязали и изнесли оттук стотици тонове метал.

«Първият положителен ефект, който се очаква при евентуално пускане на мощностите, това е създаване на заетост в един регион с впечатляващи нива на безработицата. Очаква се да се открият около 500 нови работни места. Но с това положителният ефект свършва. На практика няма или аз поне не съм срещала в публичното пространство оценка на състоянието на мощностите. Възстановяването на производството е предмет на един изключително прецизен анализ. Първо какво е състоянието на мощностите в момента, второ – къде са пазарите за карбамида, трето – на каква цена ще бъде газта, която е суровина и енергоносител», запита журналистът Ива Антонова.

Актуален експертен анализ показва, че заводът може отново да произвежда 105 хил. тона амоняк и 180 хил. тона карбамид. Но остава въпросът – кой ще работи в завода, след като стотиците висококвалифицирани специалисти отдавна потърсиха препитание другаде?

«Хората, които работеха в «Химко», бяха възпитаници на Химическия техникум в града. Той отдавна е закрит, много от работещите в «Химко» се пенсионираха, други са намерили работа в АЕЦ ”Козлодуй”, Холсим и други предприятия у нас и чужбина. Не по-маловажен е и въпросът за екологичния ефект — дали ще покрие възстановения комбинат критериите, които не са малко за такъв тип индустрия», добави още журналистът Ива Антонова.

Въпреки че много от активите на «Химко» вече са продадени, част от основното производство е запазена смятат експертите. Според тях заводът има шанс, ако бъдещият инвеститор осигури евтин газ и пазари за продукцията.

Автор: Илиана Минковска

Взривиха окислителната кула на фалиралия химически завод «Химко» във Враца

16:14 | 29 септември 2021
Обновен: 16:34 | 29 септември 2021
Автор: Михаил Митев
Снимка: BGNES

Днес във Враца бе взривена окислителната кула на територията на бившия торов завод „Химко“, съобщава БНР.

От пет години оборудването на фалираното дружество се реже и продава за скрап. Последната оценка на активите на дружеството — земя, сгради и машини, е в размер на 23 милиона и 800 хиляди лева.

„Химко“ е основана през 1967 г. като експортно ориентиран завод за карбамид. До 1990 г. е държавно предприятие, а до 1996 г. „Химко“ е акционерно дружество, в което основен акционер е българската държава. В края на 1996 г. държавата продава 25 % от капитала на фирмата на първите две тръжни сесии от масовата приватизация, а през 1999 г. още 60 % чрез касова приватизация.

В продължение на три десетилетия „Химко“ е лидер на местния пазар на минерални торове и важна фигура на международните пазари. Продуктите на фирмата са притежавали висока оценка за качество както на българския, така и на световния пазар. Продуктите са предназначени за селското стопанство и важни отрасли на националната икономика. „Химко“ е бил единствен производител в България на карбамид, серовъглерод, амониев бисулфид, аргон и катализатори за азотноторовата индустрия.

Макар и желанието химическият завод „Химко» във Враца да бъде възроди дейността си под шапката на Българския енергиен холдинг през 2014 г.- на първият търг за продажбата не са се появили участници. Дори тогавашното правителството и бившото ръководство на завода да са твърдели, че към завода има инвеститорски интерес.

През 2015 г. има втори търг за продажба на бившия химически завод във Враца, защото е обявен в несъстоятелност, но отново без да се появят кандидати. Цената на завода е била 22,8 млн. лв като стъпката за наддаване в явния търг е била определена цената от 1 млн. лв. над първоначално обявената. Синдикът на „Химко»съобщава, че търгът се счита за редовно проведен, въпреки че не са се явили желаещи за активите.

Отчетите ѝ през годините са показвали, че почти всичките приходи от създаването ѝ идват от продажба на скрап и това още тогава е показвало, че бизнесът е приключил.

Етикети

• акции
• Химко
• химически комбинат
• окислителна кула
• държавно предприятие

Екоинспекцията: „Топлофикация Перник“ замърсява въздуха

На Община Перник пък са издадени предписания във връзка със замърсяването на река Струма

Съпругата на Тръмп зае много сходна позиция по отношение на правото на аборт с неговата съперничка — Камала Харис

Пореден опит за продажба на „Химко“ Враца

Днес изтича крайният срок за подаване на оферти в процедурата по продажба на фалиралия торов завод „Химко”-Враца. Това е четвъртият опит да се намери купувач на бившия гигант на индустриалната химия у нас.

от Илиана Минковска
12:40, 21.06.2016
Чете се за: 00:22 мин.
Споделете:

Обявеното в несъстоятелност дружество е натрупало над 100 милиона лева дългове към основните си кредитори НЕК и „Булгаргаз“. След дълга и неясна процедура по приватизация и оздравяване на завода се оказа, че обещанията за възстановяване на производството и изплащане на вересиите са останали само на книга. Затова съдът отне активите на фирма „Ново Химко” и обяви отново торовия гигант във фалит.

Преди две години тръжната процедура за „Химко” започна с обявена цена 23 милиона лева. След три неуспешни търга цената падна под 10 милиона лева. Над 700 бивши работници от „Химко”чакат вече 13 години да си получат неиздължените заплати.

Химко АД

В продължение на три десетилетия Химко е лидер на местния пазар на минерални торове и важна фигура на международните пазари. Продуктите на фирмата притежават най-високата оценка за качество както на българския, така и на световния пазар. Продуктите са предназначени за селското стопанство и важни отрасли на националната икономика. Химко е единствен производител на карбамид, серовъглерод, амониев бисулфид, аргон и катализатори за азотноторовата индустрия. Химко е основана през 1967 г. като експортно ориентиран завод за карбамид. До 1990 г. е държавно предприятие, а до 1996 г. Химко е акционерно дружество, в което основен акционер е българската държава. В края на 1996 г. държавата продаде 25 % от капитала на фирмата на първите две тръжни сесии от масовата приватизация, а през 1999 г. още 60 % чрез касова приватизация. Днес Химко е акционерна компания с повече от 7000 акционера и 100% частен капитал. Химко има дъщерни фирми в САЩ, Европа и България.

Производствената листа включва 28 продукта, от които 11 са свързани със земеделието. Те осигуряват 92 % от общите ни приходи от продажби, което определя ориентацията на фирмата към агробизнеса. Последните ни продукти (антифрост, бордоцин, препарати за растителна защита на база сяра) са пряко свързани с приложение в земеделието.

През 1996 г. приключи експерименталното внедряване на Системата по качество ISO 9001-94. Разработиха се Работни процедури и Наръчник по качеството. Проведе се обучение на ръководните кадри и изпълнителския персонал. Успешно приключиха вътрешните одити по отделните направления. През май 1997 г. премина и сертификационния одит, осъществен от лицензираната международна фирма — TUV-Reinland.

Источники:

https://bntnews.bg/bg/a/himko-ima-nov-sobstvenik-756941&rut=dd0252f8e25d892bff50aea8e4586d18e926ba2c366a736cd239501804264cb3
https://razkritia.com/scandalni/kak-219-mln-se-izpariha-ot-himko/196987&rut=ec1ce5cf2d72aad46d5788f57946e910bc24f7055c30d7cf672ede00da31a832
https://agro.bg/firmi/rastenievadstvo-5/himko-ad/&rut=0e9f184a1af3590a67f1033eeff10ea127802812a70b6937aae459b6ef44bf0c
https://bnt.bg/bg/a/sa-dbata-na-himko-va-v-vratsa&rut=7f89fbc324076bf0465fe4db19e3cb89a67aa4c2ffabc982891a96e8e27279cd
https://www.bloombergtv.bg/a/9-bulgaria/98428-vzriviha-okislitelnata-kula-na-faliraliya-himicheski-zavod-himko&rut=cd75c6a593ae8f4cdc90f90a2e296dc4e9264dc5d2befbba5f63ff5ef96d1bfd
https://btvnovinite.bg/bulgaria/vazkresyavaneto-na-zhimko-vratsa-vazmozhno-na-22-kapatsitet.html&rut=87f5cfcdd4c0e534d0142a649a07d4374e807855c04763be07df4177752aa0b9
https://bntnews.bg/bg/a/poreden-opit-za-prodazhba-na-khimko-vratsa&rut=57da4ccd71851381a4b74124a65f9079ae2c0e9c9c77e846c1dc1afe6a6fd7d1
https://econ.bg/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%BE-%D0%90%D0%94_l.c_i.250837.html&rut=93c0258eebc2bccafa0fdb1cb4e0b397605cc58c951e679017765c1cccd5e2f1
https://news.bg/economics/himko-vratsa-mina-v-novi-ratse.html&rut=8251c8ef4d5057538e2c585561ee1296795fd8d61b89127b9830c1cde4ea5e8e