Рагос

Освен това беше и хубавица и преди да се омъжи, биха могли да поискат за нея твърде висок откуп, който Рагос не би могъл да плати, ако не беше една дреболия. Тя бе кокетка. А жените говореха, че е и развратница.

Михалис Коракас (1797-1882)

Рагос также принимал участие в боевых действиях на Пелопоннесе против армии Ибрагима-паши. В 1822 году он был руководителем кампании в Фессалии и соратником Георгиоса Караискакиса.

— Кажи му тогава — отвърна Стивънс. — Нали се гледа неговото дело. Кажи му, че сме глобили младежа и той трябва да плати една лира или да лежи един месец в затвора.

— Да, Колин — отвърна Стивънс. — Утре вечер ще преспим в Лундуана.

— Аз съм Рангяп — каза той. — Този старец е Рагос и ние всички сме от село Сагинтип. Той е дошъл да те моли за съд.

Случаят беше съвсем ясен. Рангяп призна вината си доста безгрижно и Стивънс му се скара рязко. Признанията му бяха потвърдени от жената, която бе навела глава и застъпваше единия си крак с другия, докато говореше.

— Да, господарю. Разбирам — отвърна Рангяп. Сега той вече се държеше сериозно.

Още когато беше съвсем малко момиченце и едва бе облякла първата си пола, тя вече мислеше за мъже. Понякога, когато останеше сама, тя вземаше някаква пръчка, обвиваше я с лист и й говореше, като си представяше, че това е мъж.

Как вождь, он организовал восстание в Мессинии, примкнув к Теодоросу Колокотронису, опекуном которого он был после смерти своего отца Константиноса.

Митропетровас (1745-1838)

Иоаннис Рагос начал свою революционную деятельность как арматолос, сражаясь на первых этапах греческой войны за независимость (1821-1825), в основном в битвах в Этолоакарнании и Эпире.

Колин преведе на Рагос, той отговори:

— Това е много хубаво, сър. В Лундуана имам приятели.

— Тогава кажи му да ме последва — каза Стивънс и се обърна рязко. Нямаше намерение да позволява на обвиняемия да разказва своята — вероятно правдоподобна — версия, нито пък да изопачава обвиненията на стареца. Изпрати едно голо тъмнокожо момченце да изтича за Колин — млад туземец от полицията, който превеждаше добре диалекта на Сагинтип.

— Това е много сериозно обвинение, Рангяп — каза Стивънс, — и аз те признавам за виновен. Отнемането на чужда жена не е дребна работа и с това не бива да се шегуваме, защото съпругата на Рагос е най-голямото му богатство, а ако на една съпруга не може да се вярва, тя вече не е съпруга. И все пак жената е слабо същество и мъжът е длъжен да следи тя да изпълнява дълга си. Ти си навредил много на Рагос, който вече не може да вдигне глава от срам в родното си село Сагинтип. Главата на един старец трябва да е спокойна през нощта, а на сърцето му трябва да бъде леко. Ето защо, ще те глобя една лира — каза той назидателно.

Стивънс кимна на Колин да преведе всичко на другите. Старецът го изслуша и каза нещо кратко, което Колин преведе:

След като се омъжи за Рагос, тя не се поправи като другите момичета; само стана малко по-дискретна, но хората не казваха нищо на мъжа й, защото бяха добродушни и й желаеха доброто, както и на Рагос. Но когато Рагос я хвана в изневяра с младежа Рангяп, те започнаха да се подхилват, да разправят различни истории за нея и да се надсмиват над Рагос, защото сега, когато го съжаляваха, те го уважаваха по-малко.

В мае 1825 года он принял участие в качестве генерала в операциях против армии Ибрагима, проявив незаурядные стратегические способности и храбрость.

Христодулос Хаджипетру (1799-1869)

Софикитис участвовал во многих сражениях, и в 1825 году коринфяне сделали его генерал-лейтенантом. После освобождения он вернулся к возделыванию своей земли. Он умер в нищете в 1860 году.

— Рагос казва, че това е мъдро решение и той ти благодари. Пита дали могат вече всички да си тръгват, тъй като иска да стигнат до мястото, където са преспали снощи, преди да се е мръкнало.

— И все пак тя е жена, която заслужава внимание — каза замислено Колин. После лицето му светна. — Но ние сме близко до моето село Лундуана. Може би утре вечер ще преспим там?

Старецът отправи поздрав, на който Стивънс отговори. Той говореше на местно наречие — диалект на едно от селата, който Стивънс разпозна, но не можеше да говори. Той знаеше и говореше добре два от четирите диалекта, използувани от туземците в района, както и смесения жаргон. Можеше да си служи също така и с няколко други наречия, използувани в районите, където бе работил по-рано. Заговори стареца на смесения жаргон, но очевидно той не го разбираше. Младежът обаче говореше добре.

Тълпата, събрала се да наблюдава съда, ахна от изненада и всички притихнаха: сержантът и двамата дежурни полицаи; малката групичка жени, клекнали под дървото; децата, скупчили се срамежливо до тях; седемте или осемте мъже от селото; петимата арестанти, задържани за игра на карти. Една лира бе заплатата за цял месец! Е, не чак цяло състояние, но доста голяма глоба.

Стивънс ги освободи и тримата тръгнаха, двамата мъже един до друг. Рагос не държеше вече символична китката на Рангяп в ръката си, но те не вървяха ката приятели. Въпреки удовлетворението, което бе получил, Рагос бе все още мрачен, а Рангяп бе загубил веселото настроение, с което пристигна. Само Тамея, преди да се отдалечат, хвърли поглед през рамо и Стивънс би могъл да се закълне, че се кокори на него, когато видя, че тя гледа Колин.

Усмихваше се на мъжете по цял ден, кикотеше се и се хилеше. Беше готова да прекъсне всеки разговор, когато наблизо минеше някой мъж и да го гледа, докато се изгуби от погледа, с надежда, че може да й направи знак да го последва. Когато минаваха мъже и другите жени седяха неподвижно, Тамея се размърдваше. Ако пък другите вървяха, Тамея заставаше неподвижно. Гласът й бе по-пронизителен от гласовете на останалите. И макар, разбира се, никой от мъжете да не даваше вид, че забелязва Тамея сред останалите, мнозина от тях се канеха мислено да минат отново оттам, когато другите жени ще са си отишли. И много от тях откриваха, че Тамея наистина е останала да ги чака.

Митрос Петровас, более известный как «Митропетровас», был мессинским вождем и одним из лидеров антиправительственных восстаний во время баварского регентства.

Цамис Каратасос (1798-1861)

Летом 1822 года, по приказу Никитараса, он сражался с войсками Драмали Махмуд-паши в Метохах Фанеромени в Агионори, где проявил замечательную храбрость.

— Кажи му, че може да си тръгва вече — отговори търпеливо Стивънс. — Той и жена му могат да си ходят, но Рангяп трябва да отиде в затвора.

— Не, сър — съгласи се Колин. — И аз мисля така. Той се загледа във фигурата на Тамея, влязла до колене в морето и вдигнала копието над главата си в очакване да се появи някаква риба. Настъпил бе прилив и кораловите колонии лежаха като солидна скала под водата. Скоро цели пасажи риби щяха да се втурнат насам, за да стигнат по-близо до плажа, където щяха да намерят обилна храна от дребни морски обитатели, останали на сухо след отлива и омаломощени от слънцето.

Когато изслуша разказа на стареца, Колин го преведе на Стивънс.

Стивънс изръмжа и погледна надолу към листовете, които бе събрал на масата, за да придаде тежест на церемонията. Тази история съответствуваше на неговата собствена и той почувствува неудобство, когато си спомни как дори в този момент се свиваше при мисълта, че ще трябва да се срещне с приятелите от бара „Нова Гвинея“ или, още по-непосредствено, от клубовете на главните селища тук. Той погледна жената, която се усмихваше на Колин, докато вниманието на съпруга й беше насочено другаде. Старец като Рагос никога няма да може да задържи момиче като Тамея, помисли си Стивънс.

Същата вечер, след церемонията със свалянето на знамето, която на тази географска ширина съвпада точно и драматично с бързия залез, Стивънс извика Колин при себе си.

Как само се смяха, когато Рагос наби Тамея! Той намери една здрава тояга, напердаши я хубаво и крещеше толкова високо, че цялото село разбра за срама й. Беше много ядосан и се опита да даде добър урок на Тамея.

После освобождения он был приговорен к смертной казни за восстание против баварского регентства. Однако его приговор не был приведен в исполнение из-за его вклада в развитие страны во время революции 1821 года.

Николаос Касомулис (1795-1870)

После назначения генералом он храбро сражался при второй осаде Мессолонги.

Рагос беше изненадан и заговори на своето наречие:

— И приятелки ли, Колин? — попита Стивънс.

Зад двамата вървеше висока девойка с отпуснати крайници. „Сладконогата“ — нарече я мислено Стивънс. И тя като младежа бе облечена с платнена роба, а на гърба й висеше голяма полупразна торба, която се полюшваше леко в такт с отпуснатите й мускули. Девойката вървеше с наведена глава, но погледна Стивънс изпод вежди толкова безочливо, че той би могъл да я напердаши дори само заради недвусмислената покана в очите й.

— При неизпълнение — продължи Стивънс, — тоест, ако не платиш глобата от една лира, тогава ще трябва да лежиш един месец в затвора.

— Познаваш ли добре това село Сагинтип?

Но какво можеше да направи на Рангяп? Рагос беше човек, израснал между два свята. По негово време белите бяха прекратили обичая да се обезглавяват враговете и бяха разчистили черепите от украсената с резба колиба, където ставаха събранията на селото. С премахването на черепите белите бяха премахнали и силата на съвета. Старците не можеха вече да наказват младите. Законите и решаването на неотложните въпроси не бяха вече в ръцете им. И сега на Рагос не му беше ясно какво да предприеме.

Коракас был одним из самых важных деятелей Великой Критской революции. Когда восстание на острове было подавлено в 1825 году, он переехал в материковую Грецию. Коракас и его люди продолжали бороться с турками на Пелопоннесе и в Центральной Греции, сражаясь вместе с Караискакисом в битве при Акрополе.

Хацигианнис Мерцеллос, или «Софикитис» (1791-1860)

— Е, това вече ме уби! — каза Стивънс. Той се разсмя и Колин го погледна въпросително.

После героического исхода из Миссолонги, в котором тысячи греков погибли или были захвачены в плен и порабощены, Вейкос участвовал в битвах за Аттику и был убит в битве при Аналатосе в 1827 году.

Стивънс погледна към Рангяп и младежът се усмихна широко:

— Рангяп няма една лира. Рангяп трябва да влезе в затвора — обясни Колим.

Скоро и другите, Тауни, Барова и престарелият набръчкан Дикдик, извадиха цигарите от устата си и подкрепиха Тинга, макар че Дикдик въздъхна тежко, като си спомни за едно време, когато наказанията бяха бързи и тежки, а престъпленията — много редки.

Този път той почти гореше от нетърпение да стигне до Сагинтип. Но остана разочарован от отговора на първия въпрос, който зададе, защото нито старецът Рагос, нито младежът Рангяп бяха там.

Тем не менее в период греческой революции 1821 года было много неизвестных героев, которые сражались бок о бок с легендарными или в своих собственных битвах за освобождение от османов.

— Не! — възрази Стивънс и продължи сериозно, като отправи думите си към Рангяп. — Това е заем от Рагос. След около два месеца ще дойда в Сагинтип. Дотогава ще трябва да му върнеш заема. Ако не си изплатил заема докрай, тогава правителството ще те арестува за вземане на пари с измама и ще те затвори за измама. Ясно ли е?

Яннакис Рагос (1790-1870)

— В това няма никаква вина — обясни Стивънс. — Тинга е наистина мъдър човек.

Греческое государство, чтобы почтить его память, подарило его семье землю в районе сегодняшней рощи Вейкос, в афинском муниципалитете Галаци, и назвало улицы его именем.

— Сър — каза той. — Този човек се казва Рагос, а момичето е Тамея, неговата жена. Той казва, че я хванал в изневяра с Рангяп. Довел ги е тук, за да ги изправи пред съда.

— Сър, иска да разбере за какво се говореше. Иска да знае какво е решението на съда.

И така, на другия ден Рагос и Рангяп, следвани от жената Тамея, потеглиха пеша по пътеката за село Куади, край което властите бяха издигнали сграда за местната администрация.

Селото се снабдяваше с вода от една тънка струйка, която извираше от глинестия склон над белия плаж. Беше чиста изворна вода, но струйката бе толкова тънка, че трябваше да я отделят от глината с едно прясно листо, което забиваха в глината всяка сутрин, така че то отклоняваше струйката вода в бамбукова тръба, а оттам тя се изсипваше в поцинкована желязна кофа. По този начин от изворчето, което бе по-скоро влажно петно в глината, идваше цялата питейна вода на около дванадесетина къщи. Жените използуваха морска вода, за да мият съдовете си и за да готвят зеленчуците и затова на брега винаги бе оживено и весело. Освен това там винаги имаше малка флотилия от канута, изтеглени на пясъка. Изобщо селото бе едно от местата, които Стивънс посещаваше винаги с предвкусвано удоволствие.

Некоторых из них почитают, поскольку в их честь названы улицы или статуи на их родине. Но многие греки сегодня понятия не имеют, откуда взялось название той или иной улицы. Пришло время исправить это.

— Това е подарък за Рангяп.

Иоаннис Гурас (1791-1826)

— Става дума за парите, за глобата, сър. Те са на Тинга, вождът на селото, а не на Рагос. Тинга ги дал на Рагос за съда, така че да бъде подготвен. Тинга казал, че сигурно присъдата ще включва глоба и за Рагос ще бъде добре, ако носи пари със себе си.

В 1822 году он был назначен опекуном Афин, а в 1825 году — главнокомандующим Восточно-Центральной Греции. Он был трагически убит во время осады Акрополя турецким генералом Резидом Мехметом (Кутахи) в октябре 1826 года.

— Вярно е, старецът ни хвана.

— Какво казва той? — попита Стивънс Колин.

— Правителството сигурно има закон за това. Това е работа на правителството. Утре ще вземеш жена си Тамея и младежа Рангяп и ще ги заведеш в къщата на мистър Стивън в Куади, а мистър Стивън ще ти каже какво да направиш. Трябва да заведеш жена си и любовника й и да помолиш мистър Стивън да ги съди, защото това е законният път, пътят на правителството.

— Плати ли парите Рангяп? — попита той вожда Тинга.

Родился в Сули и был сыном Вейкоса Зорбаса. Он возглавил армию из 3000 румелиотов, которые пришли на помощь осажденному городу Мессолонги. Помимо того, что он был одним из главных героев осады Мессолонги, он был человеком, с которым Резид Мехмет Паша (Кутахи) вел переговоры о сдаче города. Кутахи предложил Вейкосу выступить посредником в соглашении с осажденными, но Вейкос ответил ему решительным «нет».

— Чакай! — извика Стивънс, като стана от стола. — Какво е това?

Лампрос Вейкос (1785-1827)

Когато ядът му попремина, той седна на стълбата пред къщата си и зачака. Скоро се зададе Тинга, старейшината на селото. Рагос му направи знак и го заговори, а Тинга се качи заедно с него на верандата на къщата. Рагос изпрати разплаканата Тамея да работи и тя тръгна с наведена глава, но дори и тогава очите й играеха, когато погледна към младежите, събрали се наоколо, щом чуха виковете и боя. Скоро след това в къщата се появиха Барова, Тауни и престарелият Дикдик, както и други, които влизаха в съвета на старейшините, и Рагос им каза какво го измъчва.

— Много е добър и всички го обичат. Вярно е, че не съм го виждал повече от година, но е доста известен там.

В този момент заговори старецът Рагос, като отправяше думите си направо към Стивънс, който не го разбираше.

Касомулис присоединился к Филики Этерия в 1820 году в районе Серрес. После начала греческой войны за независимость он присоединился к восстанию в районе горы Олимп и Халкидики.

Рагос даде своите показания със силно изразено негодувание и Стивънс, който се мъчеше да вникне по-дълбоко и чуваше само звуци, чийто смисъл щеше да достигне до него след малко с помощта на преводача, разбираше, че той наистина бе засегнат. „Може би с предишната си жена, неизменно вярна, е бил щастлив“ — помисли си Стивънс. Но когато чу превода на думите му, ако можеше да вярва, че това е цялата истина, оказа се, че Рагос не се чувствува пряко засегнат поради това, че бе заловил жена си Тамея с младежа Рангяп. Пострадало бе главно достойнството му, защото говореше само за въздействието, което разкритието бе имало върху другите жители на селото.

Въпреки това, в сравнение с останалите, то бе богато село, с много храна, хубави градини по склоновете и много риба в морето. Освен това беше и много чисто, тъй като повечето от жилищата бяха наколни, построени над добре изметен и изравнен пясък и с малки градинки между тях.

Источники:

https://www.youtube.com/channel/UCy9_X1ZhV4IC6xg5c51rbTA/about&rut=56575e6a019d0fbce728a55010cf8f4bc4c6c943459556e9c0d0b9250183b603
https://polzavred-edi.ru/rogoz/&rut=dcacd5776ae87246b8164cce2927a121dce4123820f7d1be08a2ded835f48005
https://dacha-i-stroy.ru/opisanie-i-osobennosti-rogoza/&rut=10867a05f80ecc78f42ab94a82ca089e618932dcb0b3033287bbca0bc323339d
https://www.ilovegreece.ru/blog/made-in-greece/grecheskaja-vojna-za-nezavisimost-nezamechennye-geroi&rut=5f23a48ca01b5b444ed0bf66274d6a6b0d5e272f161b2f0aeb1af6daf3e7e73d
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B3%D0%BE%D1%81&rut=e4e1c8e40b6c203cbdd933b8de6a13bca4e35af811f69686b3fd8d9cf9831b37
https://chitanka.info/text/18275-mydrostta-na-ragos&rut=401c6c69f4068be9c015d8bbe4e9eba7de6ddce06496558ed5dd8f82efe68ac8
https://m.youtube.com/watch?v=B60C2FiTWTA&rut=0fbf19d42127b0156f7c6968e85898c04677c836f5d432333b9f9493ee046795
https://alehno.com/products/ragos&rut=a878c4c6f4b99bdb657bf797e97a581b3601bf550f3bfd387c977ced1ed4042f
https://rua.gr/greece/history/40251-grecheskaya-vojna-za-nezavisimost-nevospetye-geroi.html&rut=7a3f351c4abf0ed4a29ab575ee987ed1178a38fcad0a783a999a913521625312