Знп

Не пропускайте футболното събитие на година

Новини

ПРЕДИ 3 часа
ПРЕДИ 4 часа

Справочник / Нормативни актове

Чл. 1. (Изм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Този закон цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове.

Чл. 1а. (Нов — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.

Чл. 2. (1) (Изм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията , или от закон.

(2) Компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля.

Чл. 2а. (Нов — ДВ, бр. 55 от 2003 г., в сила от 18.12.2003 г., отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 3. (1) (Изм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.

(2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.

Чл. 4. (1) (Изм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял.

(2) Правилата на този закон, които се отнасят до законите, се прилагат и за кодексите.
Чл. 5. (Отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.)
Чл. 6. Министерският съвет издава постановления:
1) когато приема правилници, наредби или инструкции;

2) (изм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.

Чл. 7. (Изм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.

(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

(3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.

Чл. 7а. (Нов — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности.

Чл. 8. (Изм. — ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Чл. 9. (1) Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.

(2) (Нова — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) По изключение в случаите по чл. 7а в разпоредба на нормативен акт или в приложение към нея могат да се използват установени в международната практика означения на друг език като кодове, индекси, класификации, образци на документи и други, както и официални наименования на институции и на издавани от тях официални документи, когато това се налага по съображения за точност и яснота.

(3) (Предишна ал. 2 — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Строежът на нормативните актове и формулирането на техните разпоредби трябва да бъдат съобразени с указа по прилагане на този закон.

Чл. 10. (1) Обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.

(2) Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.

Чл. 11. (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.

(2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него.

(3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.

Чл. 12. Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.

Чл. 13. (1) Актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването.

(2) Новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон.

Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

(3) Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

(2) (Нова — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

(3) (Предишна ал. 2 — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

Чл. 16. (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен.

(2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията , главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

Чл. 17. (Отм. — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.)

Чл. 18. (1) (Изм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Държавните органи, юридическите лица и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството.

(2) Предложенията се отправят до органа, овластен да издаде нормативния акт, или до съответния орган с право на законодателна инициатива.

Чл. 18а. (Нов — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета .

Чл. 18б. (Нов — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) (1) Резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието.

(2) Въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт.

Глава втора.
ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ (ОТМ. — ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., НОВА — ДВ, БР. 34 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 04.11.2016 Г.)
Глава втора.
ПЛАНИРАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ (ОТМ. — ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г.)

Чл. 19. (Отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г., нов — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) (1) Съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон.

(2) Оценката на въздействието е предварителна и последваща. Оценката на въздействието изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати.

(3) Народното събрание определя методология за извършване на оценка на въздействието на проектите на закони и кодекси, внесени от народните представители.

(4) Министерският съвет определя с нормативен акт условията и реда за планиране и извършване на оценка на въздействието на проектите на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Обхватът и методологията за извършване на оценката на въздействието се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 20. (Отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г., нов — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) (1) Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна.

(2) Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.

(3) Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при:
1. изработване на нови закони и кодекси;

2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици.

(4) Извън случаите по ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта.

Чл. 21. (Отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г., нов — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) (1) Законодателната инициатива на Министерския съвет се осъществява въз основа на законодателна програма, а приемането на подзаконови нормативни актове — въз основа на оперативна програма. Законодателната и оперативната програма се приемат от Министерския съвет за 6-месечен период.

(2) Включването на проекти на закони и кодекси в законодателната програма и на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет в оперативната програма се осъществява след извършена предварителна оценка на въздействието.

(3) Министерският съвет разглежда проекти на закони и кодекси и на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, които не са включени в законодателната и оперативната му програма, ако са придружени от предварителна оценка на въздействието.

(4) Законодателната и оперативната програма на Министерския съвет заедно с предварителните оценки на въздействието се публикуват на Портала за обществени консултации.

(5) Предварителните оценки на въздействието по ал. 2 и 3 се съгласуват с администрацията на Министерския съвет.

Чл. 22. (Отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г., нов — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) (1) Органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.

(2) Последващата оценка на въздействието се извършва в срок 5 години след влизането в сила на новия закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет или в по-кратък срок, определен от органа по ал. 1.

(3) Последващата оценка на въздействието, извършена от орган по ал. 1, се публикува на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни от изготвянето и.

(4) Когато орган на местното самоуправление е извършил последваща оценка на въздействието, тя се публикува на интернет страницата на общината в срок до 30 дни от изготвянето и.

Чл. 23. (Отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г., нов — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси , до които са отправени искания за сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да окажат съдействие на органа, който организира извършването и.

Чл. 24. (Отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.)
Чл. 25. (Отм. — ДВ, бр. 46 от 2007 г.)

Глава трета.
ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ (ОТМ., НОВА — ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

Чл. 26. (Отм., нов — ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

(2) (Нова — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.

(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 . Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление — на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

(4) (Нова — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.

(5) (Нова — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации.

Чл. 27. (Отм., нов — ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Министърът — вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща заедно с предварителната оценка на въздействието по чл. 20 за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат, както и на Националното сдружение на общините в Република България, ако проектът е свързан с правомощия на общините.

(2) Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок.

Чл. 28. (Отм., нов — ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Доп. — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 , се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.

(2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

(3) (Нова — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проектът на закон или кодекс, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, се придружава и от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието.

(4) (Предишна ал. 3, доп. — ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора , а за проект на закон или кодекс — и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган.

Справочник / Нормативни актове

Обн. ДВ. бр. 112 от 29 Ноември 2002г. , изм. ДВ. бр. 114 от 30 Декември 2003г. , изм. ДВ. бр. 105 от 29 Декември 2005г. , изм. ДВ. бр. 105 от 22 Декември 2006г. , изм. ДВ. бр. 109 от 20 Декември 2007г. , изм. ДВ. бр. 12 от 13 Февруари 2009г. , изм. ДВ. бр. 32 от 28 Април 2009г. , изм. ДВ. бр. 42 от 5 Юни 2009г. , изм. ДВ. бр. 95 от 1 Декември 2009г. , изм. ДВ. бр. 15 от 23 Февруари 2010г. , изм. ДВ. бр. 51 от 6 Юли 2010г. , изм. ДВ. бр. 54 от 16 Юли 2010г. , изм. ДВ. бр. 97 от 10 Декември 2010г. , изм. ДВ. бр. 98 от 14 Декември 2010г. , изм. ДВ. бр. 99 от 17 Декември 2010г. , изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012г. , изм. ДВ. бр. 94 от 30 Ноември 2012г. , доп. ДВ. бр. 109 от 20 Декември 2013г. , доп. ДВ. бр. 60 от 7 Август 2015г. , изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 4 Декември 2015г. , изм. и доп. ДВ. бр. 95 от 8 Декември 2015г. , доп. ДВ. бр. 58 от 26 Юли 2016г. , изм. и доп. ДВ. бр. 105 от 30 Декември 2016г. , доп. ДВ. бр. 103 от 28 Декември 2017г. , изм. ДВ. бр. 7 от 19 Януари 2018г. , изм. ДВ. бр. 38 от 8 Май 2018г. , изм. ДВ. бр. 13 от 12 Февруари 2019г. , изм. ДВ. бр. 94 от 29 Ноември 2019г. , изм. и доп. ДВ. бр. 96 от 6 Декември 2019г. , изм. и доп. ДВ. бр. 100 от 20 Декември 2019г. , изм. ДВ. бр. 38 от 24 Април 2020г. , изм. и доп. ДВ. бр. 105 от 11 Декември 2020г. , изм. ДВ. бр. 56 от 19 Юли 2022г. , доп. ДВ. бр. 102 от 23 Декември 2022г. , изм. ДВ. бр. 66 от 1 Август 2023г. , изм. ДВ. бр. 84 от 6 Октомври 2023г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Проект: 202-01-40/17.07.2002 г .
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет

Чл. 1. Този закон урежда създаването, статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи.

Чл. 2. (1) (Доп. — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Създава се Национална агенция за приходите като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания, и определени със закон частни държавни вземания, наричана по-нататък «агенцията».

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Функции и правомощия
Чл. 3. (1) Агенцията:

1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;

2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;

3. (изм. — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) обезпечава и принудително събира публичните вземания;

4. събира доброволните плащания на публичните вземания по т. 2;

5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;

6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;

7. (изм. — ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността и и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините;

8. (изм. — ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) анализира приходите и приходната практика;

9. (нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) установява и събира определени със закон частни държавни вземания;

10. (нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. — ДВ, бр. 105 от 2016 г.) представлява държавата в производството по стабилизация на търговец и в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания;

11. (нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) организира, ръководи и стопанисва местата за публични разпродажби и поддържа в интернет актуална информация за продаваните вещи и права;

12. (нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) приема, съхранява, управлява и продава имущества, придобити от държавата в производството по несъстоятелност;

13. (нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. — ДВ, бр. 58 от 2016 г.) приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, с изключение на случаите, предвидени в закон;

14. (нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява обмен на информация с Европейската комисия и други институции при прилагането на чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност и осъществява обезпечаването и принудителното събиране на вземания по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност ;

15. (предишна т. 9 — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;

16. (новa — ДВ, бр. 15 от 2010 г., изм. — ДВ, бр. 56 от 2022 г.) изпълнява актове за конфискация или отнемане на имущество и решения за налагане на финансови санкции, постановени в държава — членка на Европейския съюз, и признати и подлежащи на изпълнение в Република България;

17. (предишна т. 10 — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна т. 16 — ДВ, бр. 15 от 2010 г.) осъществява и други дейности, възложени и със закон.

(2) Агенцията установява, обезпечава и събира и други публични вземания, когато това и е възложено със закон.

(3) Агенцията не събира такси за издаване и заверка на документи и удостоверения.

(4) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. — ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При осъществяване на функциите по ал. 1, т. 12 и 13 не се прилагат разпоредбите на Закона за държавната собственост и не се дължат местни данъци и такси. Продажбите се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от длъжностни лица от агенцията, определени от изпълнителния директор или от оправомощени от него лица. При продажба чрез търг възлагателното постановление се издава от изпълнителния директор или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. — ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. — ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. — ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Имуществата по ал. 1, т. 12 и 13 могат да се предоставят на бюджетни организации за изпълнение на техните функции от Министерския съвет — за недвижимите имоти, и от министъра на финансите — за движимите вещи. Стоки, иззети от органите по приходите и изоставени в полза на държавата, могат да се предоставят на бюджетни организации или на Българския Червен кръст от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица. Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата животни-компаньони могат да се предоставят за отглеждане на бюджетни организации, приюти, спасителни центрове, други животновъдни обекти или на нов собственик от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

(6) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. — ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. — ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Негодните движими вещи по ал. 1, т. 12 и 13 могат да се бракуват и унищожават със съгласието на министъра на финансите. Иззетите от органите по приходите и изоставени в полза на държавата негодни стоки и стоки, чието съхранение води до значителни разходи за агенцията или чието съхранение е невъзможно или представлява опасност за околната среда, се унищожават със съгласието на изпълнителния директор на агенцията или на оправомощени от него длъжностни лица.

(7) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Агенцията събира следните частни държавни вземания:

1. по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г .;

2. по § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закон за банките (обн., ДВ, бр. 54 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 1 и 92 от 2000 г., бр. 33 от 2006 г.; отм., бр. 59 от 2006 г.);

3. (доп. — ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) по гаранционни споразумения и временни финансови помощи, вземанията на държавата към кредитополучатели или бенефициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и други кредити;

4. от задължения към закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие и Държавен фонд «Енергийни ресурси»;

5. на Държавен фонд «Земеделие», за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители ;

6. на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор;

7. (нова — ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) дължимият за държавата дивидент или част от печалбата на държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала;

8. (предишна т. 7 — ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) други частни държавни вземания, чието събиране със закон е определено да се извършва от агенцията.

(8) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Вземанията по ал. 7, с изключение на вземанията по ал. 7, т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията или оправомощено от него лице. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс .

(9) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С разрешение на Министерския съвет вземанията по ал. 7 могат да бъдат предоговаряни чрез удължаване на срока на изплащане на главницата и/или лихвите, съобразно финансовото състояние на длъжника, но за не повече от 15 години.

(10) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Агенцията може да отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност за вземанията по ал. 7.

(11) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. — ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Оздравителният план, планът в производството по стабилизация на търговец или извънсъдебното споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване или разсрочване на вземанията по ал. 7 без предварителното съгласие на министъра на финансите.

(12) (Нова — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. — ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Събраните държавни и общински частни вземания и сумите от продажба на отнети в полза на държавата права и вещи се превеждат по съответните сметки на централния бюджет, общините и други бюджетни организации след приспадане на разходите по издирването, превозването, съхраняването, управлението и оценяването на стоките и извършването на продажбата им.

(13) (Нова — ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. — ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Събираните от агенцията чрез сметки за чужди средства публични и частни вземания по ал. 1, т. 3 и 9, подлежащи на превеждане в полза на бюджета на съдебната власт, както и на бюджети, които не са част от държавния бюджет, се превеждат по съответните им сметки най-малко веднъж тримесечно, а събраните средства за останалите бюджети по държавния бюджет се превеждат по сметките на агенцията за приходите на централния бюджет.

(14) (Нова — ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Събраните от агенцията вземания по ал. 1, т. 3 и 9 в полза на сметки за средства от Европейския съюз се превеждат, както следва:

1. за сметките за средства от Европейския съюз по чл. 144, ал. 2 от Закона за публичните финанси и за сметките за средства от Европейския съюз на разпоредителите с бюджет по държавния бюджет, с изключение на тези по т. 2 — по банковите сметки на агенцията за приходите на централния бюджет;

2. за сметките за средства от Европейския съюз на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и първостепенните разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси — по банковата бюджетна сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет;

3. за сметките за средства от Европейския съюз на държавните висши училища и Българската академия на науките — по съответната им банкова бюджетна сметка в Българската народна банка;

4. за общинските сметки за средства от Европейския съюз — по банковата бюджетна сметка на първостепенен разпоредител с бюджет — съответната община;

5. за сметките за средства от Европейския съюз на останалите бюджетни организации — по банковата бюджетна сметка на съответното лице по чл. 13, ал. 4 и чл. 171 от Закона за публичните финанси , чиито средства и операции се включват в консолидираната фискална програма като бюджет на първостепенен разпоредител.

(15) (Нова — ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 14, изм. — ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Разпоредбите на ал. 13 и 14 се прилагат по отношение на събираните от агенцията вземания за средства по международни програми и договори, включително свързаното с тях национално съфинансиране и авансово финансиране, доколкото този ред е в съответствие с международните програми и договори за тези средства или не е определено друго с нормативен акт на Министерския съвет.

Върнете се на началната страница на сайта

Пресцентър

Новини
Галерия
В медиите
Кампания «Супер фермер»

Административно обслужване

Харта на клиента
Вътрешни правила
Документен портал
Проверка на преписка
Административни услуги
Най-често срещани въпроси и отговори
Комисия за земеделските земи

Министерство

Министър
Заместник-министри
Главен секретар
Длъжностно лице по защита на данните в МЗХ
Структура
Одитен комитет
Второстепенни разпоредители
Търговски дружества и държавни предприятия
История
Антикорупция
Сигнали по ЗЗЛПСПОИН
Парламентарен контрол
Кариери
Бюджет
Тръжни процедури
Протоколи от УС на ДФЗ

Нормативни актове

Закони
Първично законодателство на ЕС
Постановления
Наредби
Правилници
Тарифи
Проекти на нормативни актове

Статистика

Преброяване на земеделските стопанства през 2020 г.
Земеделски стопанства
Използване на земята
Растениевъдство
Животновъдство
СЗСИ

Сектори

Животновъдство
Растениевъдство
Рибарство
Гори

Политики и програми

Цели на администрацията
Отчети и доклади
Програми за финансиране
Политики и стратегии
Поземлени отношения и комасация
Социална дейност

Профил на купувача

Предварителни обявления
Вътрешни правила
Пазарни консултации
Процедури по ЗОП
Обяви
Обществени поръчки по чл. 82 (ЦОП)
Обществени поръчки до 15.07.2017 г.
Профил на купувача в ЦАИС ЕОП

Информация 02/985 11 383
02/985 11 384

Карта на сайта
Правна информация

Този уебсайт използва бисквитки (cookies) с цел подобряване на неговата ефективност. Продължавайки да използвате уебсайта, Вие приемате нашата Политика за използване на бисквитки Разбрах

Върнете се на началната страница на сайта

Пресцентър

Новини
Галерия
В медиите
Кампания «Супер фермер»

Административно обслужване

Харта на клиента
Вътрешни правила
Документен портал
Проверка на преписка
Административни услуги
Най-често срещани въпроси и отговори
Комисия за земеделските земи

Министерство

Министър
Заместник-министри
Главен секретар
Длъжностно лице по защита на данните в МЗХ
Структура
Одитен комитет
Второстепенни разпоредители
Търговски дружества и държавни предприятия
История
Антикорупция
Сигнали по ЗЗЛПСПОИН
Парламентарен контрол
Кариери
Бюджет
Тръжни процедури
Протоколи от УС на ДФЗ

Нормативни актове

Закони
Първично законодателство на ЕС
Постановления
Наредби
Правилници
Тарифи
Проекти на нормативни актове

Статистика

Преброяване на земеделските стопанства през 2020 г.
Земеделски стопанства
Използване на земята
Растениевъдство
Животновъдство
СЗСИ

Сектори

Животновъдство
Растениевъдство
Рибарство
Гори

Политики и програми

Цели на администрацията
Отчети и доклади
Програми за финансиране
Политики и стратегии
Поземлени отношения и комасация
Социална дейност

Профил на купувача

Предварителни обявления
Вътрешни правила
Пазарни консултации
Процедури по ЗОП
Обяви
Обществени поръчки по чл. 82 (ЦОП)
Обществени поръчки до 15.07.2017 г.
Профил на купувача в ЦАИС ЕОП

Информация 02/985 11 383
02/985 11 384

Карта на сайта
Правна информация

Справочник / Нормативни актове

2. дейността на Агенцията за публичните предприятия и контрол като координиращо звено по отношение на публичните предприятия и нейните взаимоотношения с органите, упражняващи правата на държавата и с публичните предприятия;

3. редът за упражняване правата на държавата в публичните предприятия;
4. особени правила за сключването на някои видове договори от публичните предприятия;

5. основните критерии за подбор, условията и редът за провеждане на конкурсната процедура за номиниране на членове на органите за управление и контрол;

6. възлагането на управлението и контрола в публичните предприятия и редът за определяне на възнагражденията на членовете на органите за управление и контрол;

7. планирането на дейността на публичните предприятия и отчитането на изпълнението;
8. публичното оповестяване на финансова и нефинансова информация за предприятията;
9. принципите на упражняване правата на общините в общинските публични предприятия.

(2) Органите на местното самоуправление и общинските публични предприятия прилагат разпоредбите на глава осма .

Глава втора.
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
Раздел I.
Разработване на Политика за участието на държавата в публичните предприятия

Чл. 2. Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се разработва от Агенцията за публичните предприятия и контрол в сътрудничество с органите, упражняващи правата на държавата в публичните предприятия, и другите държавни организации, участващи в нейното осъществяване, и се одобрява от Министерския съвет.

Чл. 3. Агенцията за публичните предприятия и контрол предлага на Министерския съвет актуализация на Политиката за участието на държавата в публичните предприятия периодично, поне веднъж на всеки четири години, както и когато установи, че са налице изменения в икономическата среда или други обстоятелства, налагащи промяна в подхода на държавата като собственик в публичните предприятия. Актуализацията се изготвя въз основа на извършените годишни прегледи на действащата политика или по предложение на съответния отраслов министър.

Чл. 4. При разработването и актуализирането на Политиката за участието на държавата в публичните предприятия Агенцията за публичните предприятия и контрол провежда обществени консултации.

Раздел II.
Съдържание на Политиката за участието на държавата в публичните предприятия

Чл. 5. (1) Политиката за участието на държавата в публичните предприятия е кратък рамков документ, който има за цел да определи общите цели и приоритетите, които държавата си поставя като собственик в публичните предприятия.

(2) С Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се определят:
1. обосновката на собствеността на държавата в публичните предприятия;
2. целите, които държавата си поставя като собственик в публичните предприятия;
3. ролята на държавата в ръководенето на публичните предприятия;
4. показателите за изпълнението на политиката;

5. ролята и отговорностите на министрите, упражняващи правата на държавата в предприятията, и другите държавни организации, участващи в осъществяване на политиката.

Чл. 6. (1) В обосновката на причините държавата да притежава участие в публичните предприятия се включва:

1. информацията за публичните предприятия, в които държавата участва, представена аналитично, като данни за техния брой, общата стойност на собствения им капитал, разпределение по икономически дейности, дял в брутния вътрешен продукт;

2. съображенията, поради които държавата участва в публичните предприятия;

3. информация за очакваното развитие на публичните предприятия, включително по отношение на тяхната приватизация, преструктуриране или прекратяване, както и за създаването на нови публични предприятия.

(2) В зависимост от избрани специфични критерии публичните предприятия могат да бъдат класифицирани/групирани в отделни категории.

Чл. 7. (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Целите, които държавата си поставя с участието си в публичните предприятия, могат да бъдат дългосрочни — общи за целия държавен сектор или за определена част от него, и средносрочни (за един бизнес цикъл за период 3 или 5 години) — за всяко конкретно предприятие.

Чл. 8. (1) В Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се определят общите цели с дългосрочен характер в съответствие с обосновката за държавната собственост, както и очакваните резултати.

(2) Дългосрочните цели могат да бъдат както финансови, така и нефинансови, и да се отнасят за целия държавен сектор или за определена част от него в зависимост от групирането на публични предприятия в категория или отрасъл.

(3) Очакваните резултати представляват предварително заложени в политиката показатели, които позволяват да се измери степента на постигане на всяка от целите.

Чл. 9. За всяка една от целите (дългосрочни и средносрочни) се залагат ключови показатели за изпълнение, които следва да са:

1. относими към определените цели;

2. ясни, специфични и измерими — да имат базова стойност, целева стойност и ясно определен източник на данни, даващ информация за изпълнението на годишна база и като краен резултат;

3. достоверни и сравними.

Чл. 10. Политиката за участието на държавата в публичните предприятия включва информацията за начина, по който се упражняват правата на държавата в публичните предприятия — модел (централизиран, децентрализиран, смесен или друг модел на упражняване на собствеността), основните функции, ролята и отговорностите на всички държавни институции, участващи в нейното изпълнение.

Чл. 11. Правата на държавата в публичните предприятия се упражняват професионално и предвидимо при съобразяване с общоприетите принципи за корпоративно управление и при стриктно разделяне на функциите на собственик от другите функции, изпълнявани от държавата при формирането на политики и създаването на регулации.

Чл. 12. Начинът, по който държавата упражнява права на собственост в публичните предприятия, се основава на следните принципи:

1. всички съдружници и акционери се третират еднакво;

2. упражняването на правата на държавата в публичните предприятия се извършва по прозрачен и отчетен начин;

3. държавата действа като информиран и активен собственик;

4. държавата позволява на публичните предприятия да разполагат с оперативна самостоятелност за постигане на определените цели и се въздържа от намеса в оперативното управление на предприятията;

5. когато публичните предприятия съчетават икономически дейности и дейности в изпълнение на цели на публичната политика, се поддържат високи стандарти на прозрачност и оповестяване на приходите и разходите, относими към съответната област на дейност;

6. достъпът на публичните предприятия до дългово и капиталово финансиране на икономическите им дейности се извършва при пазарни условия;

7. членовете на органите за управление и контрол в публичните предприятия се избират и назначават чрез конкурсна процедура, чиято цел е формирането на професионални и независими органи на управление и контрол.

Глава трета.
КООРДИНИРАНЕ НА УЧАСТИЕТО НА ДЪРЖАВАТА В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 13. Агенцията за публичните предприятия и контрол изпълнява функциите, определени в Закона за публичните предприятия , на координиращо звено по отношение на публични предприятия.

Чл. 14. (1) В 30-дневен срок след изтичането на всяко тримесечие и до 25 април на следващата година публичните предприятия представят на органа, упражняващ правата на държавата, и в Агенцията за публичните предприятия и контрол чрез електронно-информационната система по чл. 21 тримесечни и годишни финансови отчети, анализи и доклади за дейността си, изготвени в съответствие с глава седма .

(2) В срок до 30 юни на годината, следваща отчетния период, публичните предприятия представят на органа, упражняващ правата на държавата, и в Агенцията за публичните предприятия и контрол чрез електронно-информационната система по чл. 21 одитираните и приети годишни финансови отчети, съответно индивидуални и консолидирани, когато е приложимо, заедно с одобрените бизнес програми, както и отчети за степента на изпълнение на показателите, заложени в бизнес програмите.

(3) Агенцията за публичните предприятия и контрол може да изисква допълнителна информация от публичните предприятия в необходимия и формат.

(4) Агенцията за публичните предприятия и контрол може да дава методически указания за съдържанието на бизнес програмите, в т.ч. за избора на показатели, отчитането на изпълнението им и определянето на срокове за тяхното предоставяне.

Чл. 15. За целите на бюджетната процедура за съответната година, разработването на общата дивидентна политика и управлението на паричните средства публичните предприятия предоставят на Министерството на финансите прогнозна и отчетна информация във формат и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 16. (1) Преди одобряването на бизнес програмите на публичните предприятия, категоризирани като «големи», органът, упражняващ правата на държавата, изисква становище от Агенцията за публичните предприятия и контрол относно съответствието на заложените средносрочни финансови и нефинансови цели и планираните резултати с разпоредбите на чл. 9 .

(2) Ежегодно Агенцията за публичните предприятия и контрол оценява изпълнението на одобрените бизнес програми на публичните предприятия, категоризирани като «големи», с оглед на постигането на финансовите и нефинансовите цели.

(3) Оценката на изпълнението на одобрените бизнес програми на определен брой публичните предприятия, категоризирани като «микро-«, «малки» и «средни», се извършва ежегодно съгласно План за извършването на оценки на изпълнението на одобрените бизнес програми, одобрен с решение на Министерския съвет.

(4) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Оценката на изпълнението на одобрените бизнес програми на публичните предприятия, извън тези по ал. 2 и 3, се извършва от органа, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие по реда на чл. 17 .

Чл. 17. (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Постигането на финансовите и нефинансовите цели на публично предприятие се оценява на базата на заложените в бизнес програмите показатели, изпълнението на които се отчита по четиристепенна скала, която включва следните нива: незадоволително изпълнение, задоволително изпълнение, добро изпълнение и много добро изпълнение. Редът, начинът и конкретните критерии за оценка се определят в методика, приета от Министерския съвет.

Чл. 18. (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Агенцията за публичните предприятия и контрол предоставя своята оценка за представянето на предприятието на органа, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, в срок четири месеца след получаването на информацията по чл. 14, ал. 2 .

Чл. 19. Ако дейността на публичното предприятие през отчетната година бъде оценена като незадоволителна, Агенцията за публичните предприятия и контрол включва в своята оценка предложение до органа, упражняващ правата на държавата, да бъдат предприети мерки за подобряване на изпълнението.

Чл. 20. (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Органът, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, разглежда предоставените оценки, взема решение за по-нататъшните действия и изпраща на Агенцията за публичните предприятия и контрол информацията относно взетото решение.

Чл. 21. (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол поддържа електронно-информационна система за публичните предприятия със следните данни:

1. единен идентификационен код (ЕИК);
2. наименование, правна форма на предприятието, седалище и адрес на управление;

3. предмет на дейност на предприятието и четирицифрен код на основна икономическа дейност по КИД 2008 ;

4. капитал, разпределение на капитала, размер на участието в капитала;

5. имената на членовете на органите на управление и контрол и на лицата, които представляват предприятието;

6. дали предприятието е голямо по смисъла на Закона за счетоводството ;
7. счетоводните стандарти, които предприятието прилага;
8. органът, упражняващ правата на държавата в предприятието;

9. тримесечните и годишните финансови отчети, анализи и доклади за дейността на публичните предприятия и друга информация съгласно чл. 61 ;

10. обобщена информация по предприятия относно прилагането на правилата и наличието на концентрация по чл. 28, ал. 5 ;

11. одобрените бизнес програми на публичните предприятия, както и отчети за степента на изпълнение на показателите, заложени в бизнес програмите.

(2) Публичните предприятия са длъжни да предоставят информация за актуализиране на данните по ал. 1 в срок 5 работни дни след настъпването на промяна.

(3) Агенцията за публичните предприятия и контрол осигурява публичен достъп до данните по ал. 1, т. 1 — 10 на своята интернет страница.

Чл. 22. (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол изготвя годишен обобщен аналитичен доклад за публичните предприятия, който включва информация най-малко за:

1. държавния портфейл в публичните предприятия (обща стойност и структура);

2. изпълнението на политиката за участието на държавата в публичните предприятия през отчетния период;

3. финансовото и оперативно състояние на предприятията в края на отчетния период;

4. представянето на публичните предприятия и изпълнението на заложените стратегически цели и планирани резултати;

5. оценка за степента на съответствие на дейността на публичните предприятия с приложимите стандарти за корпоративно управление и оповестяване;

6. състава на органите за управление и контрол, техните възнаграждения и извършените промени в тях.

(2) Информацията за изпълнението на финансовите и нефинансовите цели включва данни поотделно за всяко от публичните предприятия, категоризирани като «големи», като приходи, възвръщаемост, плащания от/към бюджета, публични цели, служители, пазарен дял, членове на органите за управление и контрол и техните възнаграждения, удовлетвореност от услугата, опазване на околната среда и други. За целите на анализа може да се извършва съпоставка с предприятия от частния сектор.

(3) Докладът трябва да обобщава и да допълва информацията за размера, развитието, резултатите и стойността на публичните предприятия и за държавния сектор като цяло.

(4) Годишният обобщен аналитичен доклад се изготвя със съдействието на публичните предприятия и органите, упражняващи правата на държавата, които предоставят на агенцията необходимата информация.

(5) Годишният обобщен аналитичен доклад се внася за одобряване от Министерския съвет до 31 октомври на следващата година и се представя на Народното събрание в едномесечен срок от одобряването му. Одобреният годишен обобщен доклад се публикува на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в срок три дни и се издава и на хартиен носител.

Глава четвърта.
ПРАВОМОЩИЯ НА ДЪРЖАВАТА В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ — ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА
Раздел I.
Образуване, преобразуване и прекратяване

Чл. 23. (1) Министерският съвет може да създава еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно участие в капитала и еднолични акционерни дружества с държавно участие в капитала по реда на Търговския закон и да взема решения за създаване на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност съвместно с други съучредители и за участие на държавата в капитала на акционерни дружества и на дружества с ограничена отговорност чрез придобиване на акции или дялове от техния капитал.

(2) Оценката на непарична вноска на държавата в капитала на търговски дружества се извършва по реда на глава VII от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост , а за непарични вноски на имущество, различно от имоти и вещи — по реда на Търговския закон .

Чл. 24. (1) Преобразуването или прекратяването на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала се извършва от Министерския съвет или от министрите съобразно отрасловата им компетентност.

(2) Органът, упражняващ правата на държавата в публично предприятие — дружество с ограничена отговорност, предприема действия за преобразуване на публичното предприятие в акционерно дружество в случаите по чл. 9, ал. 2 от Закона за публичните предприятия .

Раздел II.
Компетентност на органите на публичните предприятия — търговски дружества

Чл. 25. Освен по въпросите, предоставени от Търговския закон в негова компетентност, общото събрание на съдружниците в публичните предприятия — дружества с ограничена отговорност, взема решенията за:

1. одобряване на бизнес програмата;
2. избиране и освобождаване на независимия регистриран одитор;
3. придобиване или разпореждане с дялове или акции — собственост на дружеството, в други дружества;

4. (доп. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) получаване на заеми или кредити, предоставяне на заеми, предоставяне на гаранции (с изключение на гаранции, давани по реда на Закона за обществените поръчки ), поемане на задължения за поръчителство, поемане на задължения като съдлъжник и предоставяне на целево финансиране, даване на обезпечения в полза на трети лица, когато стойността на всяко едно от изброените надхвърля по-ниската стойност от 500 хил. лв. или 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

5. сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг;

6. (изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) разпоредителни сделки с дълготрайни активи и сделки за отдаване под наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

7. учредяване на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството;

8. други въпроси, предоставени в негова компетентност от законодателството и от дружествения договор или учредителния акт.

Чл. 26. (1) Освен по въпросите, предоставени от Търговския закон в негова компетентност, общото събрание в публичните предприятия — акционерни дружества, взема решенията за:

1. одобряване на бизнес програмата;
2. придобиване или разпореждане с дялове или акции — собственост на дружеството в други дружества;

3. други въпроси, предоставени в негова компетентност от законодателството и от устава или учредителния акт.

(2) Съветът на директорите в публичните предприятия — акционерни дружества, взема следните решения, които влизат в сила след одобрението от общото събрание на акционерите, за:

1. разпоредителни сделки с дълготрайни активи и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти, стойността на които надхвърля по-ниската стойност от 500 хил. лв. или 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

2. отдаване под наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

3. (доп. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) получаване на заеми или кредити, предоставяне на заеми, предоставяне на гаранции (с изключение на гаранции, давани по реда на Закона за обществените поръчки ), поемане на задължения за поръчителство, поемане на задължения като съдлъжник и предоставяне на целево финансиране, даване на обезпечения на трети лица, в случаите, когато стойността на всяко едно от изброените надхвърля по-ниската стойност от 500 хил. лв. или 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

4. сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг;

5. учредяване на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството.

(3) Разпределението на компетентността за одобряване на решенията по ал. 2 между надзорния съвет и общото събрание на акционерите в публичните предприятия — акционерни дружества с двустепенна система на управление, се урежда в устава на публичното предприятие.

Чл. 27. (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Съветът на директорите (при едностепенна система) или надзорният и управителният съвет (при двустепенна система) и управителят (управителите) решават всички други въпроси, които не са предоставени в изключителна компетентност на органа, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала или на общото събрание на акционерите/съдружниците.

Раздел III.
Особени правила при сключване на някои видове договори

Чл. 28. (1) Публичните предприятия с балансова стойност на паричните средства над 3 000 000 лв. спазват следните правила за концентрация:

1. нетната експозиция на публичното предприятие към една кредитна институция не може да надвишава 25 на сто от общия размер на паричните средства на публичното предприятие; нетната експозиция се изчислява в края на всеки месец на базата на салдата към последната дата на съответния месец;

2. в случай на нарушаване на ограничението по т. 1 в резултат на текущи оперативни процеси (разходване на средства от сметки, получаване на плащания, изменение на валутен курс и др.) публичното предприятие следва в срок до един месец да извърши необходимите действия за изпълнение на условието по т. 1;

3. нетна експозиция към кредитна институция е разликата между левовата равностойност на паричните средства на публичното предприятие по сметки в дадена кредитна институция и левовата равностойност на размера на непогасената част от предоставените му заеми и откритите банкови гаранции, по които е наредител, от същата институция;

4. в размера на паричните средства на публичното предприятие не се включват паричните средства по сметки, върху които има наложен запор.

(2) Правилата по ал. 1 не се прилагат от публични предприятия, които са кредитни или финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции , или чийто основен предмет на дейност е управление на финансови инструменти по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове и други инициативи на Европейския съюз.

(3) Публичните предприятия сключват договори за финансови услуги въз основа на публично обявените условия на доставчиците на съответните видове услуги и при спазване на изискванията за управление на риска, достъпност и икономическа изгодност.

(4) Публичните предприятия представят в електронен вид пред органа, упражняващ правата на държавата в съответното предприятие, информация относно прилагането на правилата по ал. 1 на тримесечна база (с включени данни за всеки месец) в срок до 25-о число на месеца, следващ съответния тримесечен отчетен период.

(5) Органите по ал. 4 публикуват в електронно-информационната система по чл. 21 обобщена информация по предприятия относно прилагането на правилата за концентрация по ал. 1 на тримесечна база в срок до 30-о число на месеца, следващ съответния тримесечен отчетен период. Информацията се представя в електронен вид във форма и по образец, поддържани на интернет страницата на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

(6) Публичните предприятия, чиито парични средства по балансовата стойност не надвишават 3 милиона лева, прилагат изискването за отчетност по ал. 4 и 5.

Чл. 29. (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) (1) Продажбата на недвижими имоти, както и на движими вещи и активи, функционално свързани с тях, собственост на публичните предприятия, се извършва чрез електронен търг на електронната платформа за продажба на имоти по реда на Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти — частна държавна собственост, и на имоти — собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или на търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала (ДВ, бр. 77 от 2019 г.), с изключение на имоти — собственост на предприятия в производство по ликвидация, чиято продажба се извършва по реда на ал. 2.

(2) Продажбата на дълготрайни материални активи — движими вещи, и дълготрайни нематериални активи, както и сключването на договори за наем на дълготрайни материални активи се извършва чрез провеждане на търг или на конкурс при спазване на Правилата за провеждане на търг и конкурс и за сключване на договори за продажба и наем с работници и служители съгласно приложение № 1 .

(3) Началната цена при търга и конкурса се определя от независим оценител, назначен от предприятието.

(4) Търгът или конкурсът се открива след изпълнение на особените изисквания на правилника, на устава, на дружествения договор или на учредителния акт.

(5) Сключването на договори за застраховане на имуществото на публичните предприятия, с изключение на тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки , които извършват една или няколко секторни дейности по смисъла на чл. 123 от същия закон, се извършва въз основа на публично обявените условия на предприятието.

Чл. 30. (1) С разрешение на органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия, съответно на общото събрание на съдружниците/акционерите, сключването на договори за продажба, замяна и наем на дълготрайни активи, както и учредяването на вещни права може да се извърши чрез пряко договаряне, като началната цена се определя от независим оценител, в следните случаи:

1. при съсобственост;
2. с дъщерни дружества по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните предприятия ;
3. с концесионер, когато активът е необходим с оглед на предмета на концесията;
4. с държавата, с общините и с бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството ;

5. за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България;

6. когато сделката е с търговско дружество с над 50 на сто държавно участие, предоставящо на потребителите публични услуги, подлежащи на регулиране от държавен орган;

7. когато сключването на договори за наем се извършва от «Агенция дипломатически имоти в страната» — ЕООД, и «Национален дворец на културата — Конгресен център София» — ЕАД;

8. (изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) когато отдаването под наем представлява краткосрочно (до една година) ползване на търговски площи, части от обекти или от инфраструктурата, когато това не са самостоятелни обекти или обособени части, и сключването на сделките се извършва въз основа на публично оповестени условия;

9. след разрешение на Министерския съвет.

(2) С разрешение на органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия, съответно на общото събрание на съдружниците/акционерите, сключването на договори за наем на дълготрайни активи — спортни обекти и съоръжения, независимо от балансовата им стойност, може да се извърши чрез пряко договаряне с юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на актива, като началната цена се определя от независим оценител.

(3) Договорите по ал. 2 са за срок до една година.

Глава пета.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОРГАНИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ПУБЛИЧНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И НОМИНИРАНЕ НА КАНДИДАТИ

Раздел I.
Основни критерии за подбор на членове на органите за управление и контрол

Чл. 31. Определянето на критериите за подбор се извършва от органа, упражняващ правата на държавата, в съответствие с чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за публичните предприятия и при отчитане на изискванията на специалните закони. Критериите за подбор се предоставят на комисията за номиниране преди стартиране на конкурсната процедура.

Чл. 32. Определянето на критериите за оценка на кандидатите и тяхната тежест се извършва от органа, упражняващ правата на държавата. Критериите за оценка се предоставят на комисията за номиниране преди стартиране на конкурсната процедура.

Чл. 33. Критерии за подбор при номиниране на кандидати за членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия са:

1. подходяща образователно-квалификационна степен по посочени конкретни специалности, които предпоставят знанията и компетенциите, необходими за професионално изпълнение на задълженията на съответната длъжност в предприятието (право, финанси, счетоводство и контрол, маркетинг, бизнес администрация, медицина, технически специалности и др.);

2. професионален опит, осигуряващ необходимите умения за професионално изпълнение на задълженията на член на орган за управление и контрол;

3. добра репутация;

4. други подходящи професионални умения и компетенции според спецификата на конкретното предприятие, например в областта на стратегическото планиране, на финансовия, търговския или производствения мениджмънт, управление на риска, ползване на чужд език и др.

Чл. 34. (1) В зависимост от определените критерии за подбор органът, упражняващ правата на държавата, определя и подходящите показатели за тяхното изпълнение.

(2) За образователно-квалификационна степен по посочени конкретни специалности с оглед спецификата на предприятието и неговите нужди се констатира само съответствие или несъответствие с изискванията.

(3) Като показатели за оценка на професионалния опит могат да бъдат използвани минимален брой години опит в определена професия, на ръководна длъжност, международно признат изследователски или консултантски опит и др.

(4) Като показатели за оценка на други умения и компетентности могат да се използват:

1. в областта на стратегическото планиране — умение да се поставят ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието, да се познават тенденциите в отрасъла и да се ползват различни източници на информация, умение да се анализира дейността на предприятието в контекста на отрасъла, в който то функционира, и на национално/международно ниво (дългосрочна визия), умение да се планират и управляват промени и др.;

2. в областта на оперативното управление — умение да се ръководи, да се организира работата в екип, да се мотивират членовете на екипа, да се формира широка мрежа от професионални контакти, които да се използват за професионални цели, да се постигат резултати чрез различни подходи, да се правят компромиси, като се запазва приемствеността, да се вземат решения в кратки срокове и в ситуации, когато е налице ограничена информация, да се предлагат няколко решения на един проблем, като се взема информирано решение и се предвидят възможните последици, и др.

(5) Кандидат за член на орган за управление и контрол се счита с добра репутация, освен ако няма доказателства за противното и няма основателно съмнение относно добрата репутация на лицето. При оценяване на репутацията на кандидат за член на орган за управление или контрол се взема предвид информацията, която е на разположение на органа, упражняващ правата на държавата, и на комисията за номиниране, за извършване на оценката.

Чл. 35. Процедурата за оценка включва две части — писмена и устна част (интервю), като и за двете части се определят минимални оценки, непостигането на които е основание за отстраняването на кандидатите от по-нататъшно участие в конкурсната процедура. Писмената част включва представяне на концепция за развитие на предприятието и приноса на кандидата към неговото управление, като може да включва и решаване на тест. Устната част се състои от въпроси, на които всеки от кандидатите следва да отговори.

Чл. 36. За целите на извършване на оценяването на кандидатите органът, упражняващ правата на държавата, разработва методика за оценка, която се предоставя на комисията за номиниране преди стартиране на конкурсната процедура.

Чл. 37. (1) (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Конкурсна процедура за избор на независими членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия, които са категоризирани като «големи», се провежда от комисия за номиниране по реда на раздел III на глава пета .

(2) Конкурсна процедура за избор на представители на държавата в органите на управление и контрол в публичните предприятия се провежда от съответния орган, упражняващ правата на държавата, по ред, определен от него.

(3) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Конкурсна процедура за избор на независими членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия, които не са категоризирани като «големи», се провежда от съответния орган, упражняващ правата на държавата, по ред, определен от него или по реда на раздел III на глава пета .

(4) (Предишна ал. 3 — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Конкурсна процедура за избор на членове на управителни съвети в акционерните дружества с двустепенна структура се извършва от надзорния съвет на съответното публично предприятие по ред, определен от него.

(5) (Предишна ал. 4 — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) При провеждане на конкурсните процедури по ал. 1, 2 и 3 се спазват принципите на публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и пропорционалност, както и недопускане на дискриминация, като кандидатите следва да отговарят на критериите за подбор, определени в чл. 33 .

(6) (Предишна ал. 5, изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Информация за проведените конкурсни процедури по ал. 1 — 4, както и при временно назначаване на членове на органите на управление и контрол се предоставя на Агенцията за публичните предприятия и контрол от органа, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, в срок 5 работни дни от сключването на договорите за управление и контрол. Агенцията за публичните предприятия и контрол извършва мониторинг на конкурсните процедури по ал. 1 — 4, като обобщава информацията и я включва в съответния обобщен годишен доклад.

(7) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Информацията по ал. 6 съдържа данни за резултата от процедурата, името и длъжността на назначения кандидат, началната и крайната дата на съответната процедура, датата на сключения договор за възлагане на управлението и срока на договора.

Раздел II.
Комисия за номиниране

Чл. 38. (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол назначава комисия за номиниране, състояща се от девет членове, включително председател, и не по-малко от трима резервни членове. Трима от членовете се определят от органа, упражняващ правата на държавата, трима са служители на Агенцията за публичните предприятия и контрол и трима са независими експерти.

(2) Комисията за номиниране е в състав от постоянни и сменяеми членове. Сменяемите членове се определят в зависимост от отрасловата компетентност на органа, упражняващ правата на държавата, при всеки отделен подбор.

Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39 — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Независим експерт може да бъде лице, което не е обвързано с каквито и да е материални или нематериални интереси или взаимоотношения с публичното предприятие, за което се номинират членове на органите за управление и контрол, с членове на неговото действащо ръководство, както и със съдружник/акционер или с органа, упражняващ правата на държавата в предприятието.

(2) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Независимите експерти получават възнаграждение за своята работа, което се определя в зависимост от участието им в заседанията на комисията за номиниране. Редът за определяне и плащане на възнаграждение на независимите експерти се определя в правила, приети от Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Чл. 40. (1) В комисията за номиниране се включват лица с добра репутация, които имат висше образование, не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, не са поставени под запрещение и имат не по-малко от 5-годишен опит в поне една от следните области:

1. управление на персонала, подбор и оценка на компетенции;
2. управление на търговски дружества;

3. областта, в която функционира предприятието, за което се избират членове на органите за управление или контрол;

4. право.

(2) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) За обстоятелствата по ал. 1 съответните лица подписват декларация преди назначаването им за членове на комисията за номиниране.

(3) (Предишна ал. 2 — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Комисията за номиниране се създава с тригодишен мандат. При изтичането на мандата комисията продължава своята работа до определяне на нов състав за следващия мандат.

(4) (Предишна ал. 3 — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Членовете на комисията могат да бъдат преназначавани без ограничение.

(5) (Предишна ал. 4 — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Мандатът на член на комисията се прекратява предсрочно в следните случаи:

1. при смърт;

2. при прекратяване на служебното/трудовото правоотношение с Агенцията за публичните предприятия и контрол или с органа, упражняващ правата на държавата, от когото е определен;

3. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 3 месеца;
4. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

5. по негово искане или по решение на органа, упражняващ правата на държавата, от когото е определен;

6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения в качеството им на членове на комисията.

Чл. 41. (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол разработва вътрешни правила за работа на комисията за номиниране и за провеждане на конкурсни процедури, които се публикуват на интернет страницата на агенцията.

(2) Комисията заседава в сградата на Агенцията за публичните предприятия и контрол, като административното обслужване на комисията се осигурява от агенцията.

Раздел III.
Процедура за номиниране

Чл. 42. Органът, упражняващ правата на държавата, осигурява своевременното започване на процеса на подбор и оценка на кандидатите за членове на органите за управление и контрол, като:

1. подготвя описание на необходимите компетенции и изисквания за професионален опит за съответната позиция, както и информация за текущото състояние на предприятието, неговата стратегия, цели и предизвикателства;

2. предоставя за обявяване на интернет страницата на Агенцията за публичните предприятия и контрол публична покана за набиране на кандидати заедно с всички относими към процедурата документи.

Чл. 43. Агенцията за публичните предприятия и контрол публикува на интернет страница си публична покана, която съдържа информация за позицията и предприятието, изисквания към кандидатите, критериите за подбор, критериите и методиката за оценка на кандидатите, изискуемите документи, начина на комуникация с комисията и краен срок за представяне на документите.

Чл. 44. Комисията за номиниране провежда конкурсна процедура в следните етапи:
1. допускане на кандидатите на база на представените документи и критериите за подбор;

2. изпращане на покани до допуснатите кандидати за провеждане на писмената част от конкурсната процедура;

3. провеждане на писмената част от конкурсната процедура, оценяване на работите на кандидатите и допускане до следващата част на кандидатите, получили оценка над минималната;

4. изпращане на покана и провеждане на интервюта с допуснатите кандидати;

5. изготвяне на крайно класиране на кандидатите на база на писмената и устната част на конкурсната процедура;

6. изготвяне и изпращане на предложение с класираните кандидати до компетентния орган по назначаване.

Чл. 45. Преди да започне оценката на допустимостта на кандидатите, членовете на комисията за номиниране подписват декларация за предотвратяване на конфликт на интереси и защита на данните на физическите лица — кандидати. Ако член на комисията установи, че изискванията на декларацията не могат да бъдат изпълнени по отношение на някой от кандидатите, той посочва това в декларацията си, изключва се от процедурата и се замества от резервния член.

Чл. 46. (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) В десетдневен срок след изтичането на срока за подаване на документи от кандидатите комисията за номиниране извършва проверка по документи и изготвя списък на допуснатите кандидати за членове на органите за управление и контрол.

Чл. 47. (1) (Доп. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Проверка за наличие на съвместимост с изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 1 — 8 и 13 и чл. 23, ал. 2 от Закона за публичните предприятия се извършва от комисията за номиниране при проверката за допустимост на кандидата.

(2) Проверка за наличие на съвместимост с изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 9 — 12 и на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия се извършва преди назначаването на избрания кандидат от компетентния орган по назначаването.

Чл. 48. (1) (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Комисията за номиниране изпраща покани до допуснатите кандидати за участие в писмената част.

(2) Писмените материали се оценяват в десетдневен срок от комисията за номиниране, като кандидатите, получили оценка от писмената част, по-висока от определената в методиката, се канят за участие в интервю в посочен ден и час.

(3) В десетдневен срок след провеждането на интервютата с всеки един от кандидатите комисията за номиниране извършва крайно класиране на кандидатите и според класирането номинира до петима кандидати по всяка от позициите за член на орган на управление и контрол, за която се кандидатства.

(4) Резултатите от конкурса и номинираните кандидати се предоставят на компетентния орган на публичното предприятие за вземане на решение. Решението, с което не се избира класираният на първо място кандидат, следва да бъде мотивирано.

Чл. 49. (1) Ако според извършения подбор или при крайното класиране на кандидатите комисията за номиниране прецени, че нито един кандидат не отговаря на изискванията, определени за длъжността, взема решение относно прекратяването на процедурата за оценка на кандидатите и информира компетентния орган.

(2) В случаите по ал. 1 органът, упражняващ правата на държавата, започва нова процедура за номиниране.

Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50 — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Компетентният орган има право да отхвърли всички кандидати, класирани от комисията за номиниране, като посочи съответните мотиви за това, и да започне нова процедура за номиниране.

(2) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) За взетите решения по ал. 1 и по чл. 48, ал. 4 , изречение второ органът, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, уведомява Агенцията за публичните предприятия и контрол, като посочва мотивите за тези решения.

Чл. 51. В случай че избран кандидат не отстрани несъответствието с изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 9 — 12 и на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия преди назначаването, на негово място се избира друг от класираните кандидати. Към нова процедура за номиниране се пристъпва, в случай че няма друг класиран кандидат, отговарящ на изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 9 — 12 и на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия .

Раздел IV.
Възлагане на управлението и контрола на публични предприятия

Чл. 52. (1) Управлението и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон , с който е създадено предприятието.

(2) Преди сключването на договорите за управление и контрол с лица, които работят в държавната администрация извън администрацията на органа, упражняващ правата на държавата в съответното публично предприятия, се изисква съгласието на работодателя по основния трудов договор или на органа по назначаването по служебното правоотношение.

Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53, доп. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Договорите за управление и за контрол в публичните предприятия се сключват за срок от 3 до 5 години и се прекратяват предсрочно при наличие на някое от условията на чл. 24 от Закона за публичните предприятия .

(2) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) В случаите на предсрочно прекратяване на договор на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за публичните предприятия :

1. системно неизпълнение на служебните задължения е налице при наличие на едно от следните обстоятелства:

а) неявяване в заседанията или отказ от участие в работата на съответния орган на управление и контрол повече от три пъти в рамките на период от не повече от три месеца, или

б) неизпълнение на задълженията на член на съответния орган, съответно на изпълнителен директор или председател на съвета, повече от три пъти в рамките на период от не повече от три месеца;

2. тежко нарушение на служебните задължения е налице при всяко едно от следните обстоятелства:

а) извършване на действия, които уронват престижа и доброто име на публичното предприятие или на органа, упражняващ правата на държавата, или

б) злоупотреба с доверието на акционерите или съдружниците, включително разпространяване на поверителни сведения за дейността на публичното предприятие или на органа, упражняващ правата на държавата, или информация или документи, които представляват търговска или друга защитена със закон тайна, или

в) осъществяване лично или чрез свързани лица на конкурентна дейност на публичното предприятие.

(3) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Органът, упражняващ правата на държавата, е длъжен преди предсрочното прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за публичните предприятия да поиска от лицето писмени обяснения и да оцени посочените в обясненията доказателства. Обясненията и доказателствата към тях се предоставят на органа, упражняващ правата на собственик, в 14-дневен срок от писменото им поискване.

(4) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Предсрочно прекратяване на договор по ал. 1 на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за публичните предприятия не се прилага преди предоставяне на оценка по чл. 16, ал. 4 или по чл. 18 , според която нивото на изпълнение на бизнес програмата е незадоволително, съгласно чл. 17 . В този случай се прекратяват договорите на всички членове на колективния орган за управление и контрол на публичното предприятие.

(5) (Нова — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) В случай на предсрочно прекратяване на договор за управление и контрол на член на орган за управление и контрол на публично предприятие органът, упражняващ правата на държавата в предприятието, може временно, до провеждането на конкурс, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, да назначи нов член на този орган и без предхождаща избора процедура, който отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за публичните предприятия .

Чл. 54. (1) В договора за управление или за контрол се определят:
1. правата и задълженията на страните;
2. размерът на възнаграждението и начинът на плащането му;
3. отговорността на страните при неизпълнение на договора;
4. основанията за прекратяване на договора;

5. размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление;

6. взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър.

(2) Членовете на съвета на директорите, на надзорния съвет, на управителния съвет, както и управителите на публичните предприятия дават парична гаранция за своето управление само в това си качество.

(3) (Доп. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) Дадената гаранция се връща в шестмесечен срок след прекратяването на договора за управление или за контрол и след решението на общото събрание на съдружниците/акционерите за освобождаване от отговорност. На връщане подлежат и начислените лихви върху внесената сума.

Чл. 55. (1) При прекратяване на публично предприятие чрез ликвидация органът, взел решение за прекратяването, назначава ликвидатори и сключва договор с тях.

(2) Не могат да бъдат назначавани за ликвидатори лица, които:
1. от свое или от чуждо име извършват търговски сделки;
2. са съдружници в събирателни, командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;

3. са лишени с присъда или с административно наказание от правото да заемат материалноотчетническа длъжност;

4. заемат висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 — 38 и 41 — 45 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ;

5. са държавни служители или работят по трудов договор в държавната администрация.

(3) Забраните по ал. 2, т. 1 и 2 се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с дейността на дружеството.

(4) В договора с ликвидаторите се определят:
1. правата и задълженията на страните;
2. размерът на възнаграждението и начинът на плащането му;
3. отговорността на страните при неизпълнение на договора;
4. срокът за приключване на работата.

Раздел V.
Определяне възнаграждението на членовете на изпълнителните и контролните органи в публични предприятия

Чл. 56. (1) Възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори.

(2) Месечните възнаграждения на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица.

(3) Членовете на съветите на директорите, на надзорните и управителните съвети на публични предприятия — акционерни дружества, получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(4) Изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват предприятието, освен възнаграждението по ал. 3 получават и възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(5) Управителите на публични предприятия — дружества с ограничена отговорност, получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец, а контрольорите на тези предприятия — при стойност на една бална единица в размер 40 на сто от минималната месечна работна заплата за страната, установена за съответния месец.

(6) След приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите в приложението по ал. 2 се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие. Преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. През първите два месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие.

(7) Изчисляването на балната оценка и размера на възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи се извършва в предприятието на основата на нормативно установената отчетност. Средствата за изплащане на възнагражденията са за сметка на разходите на предприятието. Информация за определените възнаграждения се представя тримесечно на органа, упражняващ правата на държавата.

(8) Членовете на изпълнителните и контролните органи на предприятията получават тантиеми извън размерите на възнагражденията, определени по реда на ал. 7, при нарастване на счетоводната печалба през отчетната спрямо предходната година и при условие че дружеството няма непокрита загуба от предходни години и просрочени задължения. Тантиемите са за сметка на печалбата след данъчното и облагане и заделянето на нормативно определените части от нея за резерв на дружеството, отчисления от печалбата или дивидент в полза на собственика на капитала в размер, определен от общото събрание на съдружниците/акционерите, от едно до три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните и контролните органи.

(9) Размерът на възнаграждението на членовете на съветите на директорите, надзорните и управителните съвети на акционерните дружества, определен по реда на ал. 3, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шесткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(10) Размерът на възнаграждението на изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват дружеството, определен по реда на ал. 3 и 4, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля осемнадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(11) Размерът на възнаграждението на управителите на дружествата с ограничена отговорност по ал. 5 след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шестнадесеткратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец, а на контрольорите на дружествата с ограничена отговорност по ал. 5 след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля петкратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(12) (Изм. — ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.03.2023 г.) В държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , органът, упражняващ правата на държавата, приема политика за възнагражденията на членовете на управителните съвети и изпълнителните/генералните директори, която гарантира ефективно управление на предприятието и отчита неговите специфики.

(13) По решение на органа, упражняващ правата на държавата, съответно на общото събрание, в договорите за управление и контрол могат да бъдат определяни и по-ниски възнаграждения чрез намаляване на определените в ал. 3 — 5 стойности на една бална единица, включително в случаите по ал. 6.

(14) Когато предприятието е постигнало или е надвишило всички планирани финансови и нефинансови цели и няма просрочени задължения, но не са изпълнени останалите условия по ал. 8 за получаване на тантиеми, общото събрание на съдружниците или акционерите може да вземе решение за изплащане веднъж годишно на допълнително възнаграждение на членовете на органите за управление и контрол за постигнати резултати. Размерът на допълнителното възнаграждение не може да надвишава три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните и контролните органи, а средствата за изплащането му са за сметка на разходите на дружеството.

Глава шеста.
СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ И ПЛАНИРАНИ РЕЗУЛТАТИ НА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 57. (1) В съответствие с одобрената от Министерския съвет Политика за участието на държавата в публичните предприятия органите, упражняващи правата на държавата, съответно общото събрание, одобряват средносрочните цели и планирани резултати за всяко отделно предприятие като част от неговата бизнес програма.

(2) Планираните резултати представляват предварително заложени годишни стойности, които позволяват да бъде направено измерване на постигнатите резултати. Те могат да имат числова стойност или да бъдат формулирани като задачи, осъществяването на които се определя с отговор да/не.

(3) Определянето на планираните резултати и съответстващите им ключови показатели за изпълнение за всяко отделно публично предприятие е част от процеса на изготвяне на средносрочната стратегия/бизнес програма на предприятието и се извършва в диалог между органа, упражняващ правата на държавата, и органите за управление и контрол на предприятието.

(4) Средносрочните финансови цели и планирани резултати са свързани с финансовата дейност на предприятието и включват рентабилност, структура на капитала, оборот, печалба и дивиденти и други с оглед на спецификата на дейността на конкретното публично предприятие или отрасъла/категорията, в които то попада.

(5) Средносрочните нефинансови цели и планирани резултати са тези, свързани с възложените на предприятието задължения за извършване на обществена услуга или изпълнение на цели на публичната политика, както и тези, свързани с конкретния бизнес модел на предприятието, като брой потребители, удовлетвореност на клиентите, брой аварии, технологично развитие, човешки права, околна среда и др.

(6) Бизнес програмата се разработва от публичното предприятие и се приема от неговия управителен орган. Одобряването на приетите бизнес програми се извършва от органа, упражняващ правата на държавата в предприятието, съответно от общото събрание, и при спазване на специфичните изисквания на специалната нормативна уредба. Одобрената бизнес програма се предоставя на Агенцията за публичните предприятия и контрол в електронен формат по реда на чл. 21 .

(7) Органът, упражняващ правата на държавата, съответно общото събрание, приема вътрешни правила или политики за одобряване, актуализиране и отчитане, в които се определят и сроковете за приемане на бизнес програмите на публичните предприятия от техните органи на управление и контрол, като уведомява Агенцията за публичните предприятия и контрол за тези срокове.

Чл. 58. (1) Бизнес програмата има за цел да гарантира гъвкавост на стратегията на предприятието, като актуализирането и всяка година дава възможност за адаптиране на планираните резултати към промените на пазара. Бизнес програмата се разработва за период 3 или 5 години по преценка на органа, упражняващ правата на държавата.

(2) Бизнес програмата съдържа най-малко:
1. описателна част:

а) обща информация за предприятието, в т.ч. области на дейност, мисия, визия, общи стратегически цели и др.;

б) състояние на предприятието, в т.ч. финансово-икономическо състояние, организационна структура и др.;

2. аналитична част:
а) анализ на пазара, пазарните позиции, конкурентната среда;
б) допускания за развитието на икономическата среда и перспективите на предприятието;
в) анализ на основните рискове;
3. прогнозна част:

а) прогнозни финансови отчети за три- или петгодишния период, разработени във варианти според направените допускания;

б) конкретни стойности на ключовите показатели за изпълнение на финансовите и нефинансовите цели за прогнозния период по години;

в) инвестиционен план или програма, ако се предвиждат инвестиции, основните инвестиционни обекти, влияещи на прогнозните финансово-икономически показатели;

г) ремонтна програма за публичните предприятия, чиито дълготрайни материални активи изискват ремонтни дейности, оказващи съществено влияние върху финансовото състояние на предприятието.

Чл. 59. (1) Плановият хоризонт на бизнес програмата е три- или петгодишен, като за базова се приема годината, предхождаща първата година от прогнозния период. Бизнес програмата се актуализира ежегодно.

(2) При възникване на обективни затруднения или значителни изменения в дейността на публичните предприятия в целите на държавната политика или на икономическата среда се допуска актуализация на одобрената бизнес програма за текущата година след изтичането на шестмесечния отчетен период от текущата година.

(3) Процедурата за актуализация на бизнес програмата по ал. 2 може да бъде стартирана с решение на органите на управление и контрол на публичното предприятие или да бъде възложена от органа, упражняващ правата на държавата.

Чл. 60. (1) Органът, упражняващ правата на държавата в предприятието, съответно общото събрание, утвърждава прогнозните показатели и стойностите, които трябва да бъдат постигнати за всяка година от периода.

(2) Изпълнението на бизнес програмата се отчита ежегодно при приключване на финансовата година пред органа, упражняващ правата на държавата, и Агенцията за публичните предприятия и контрол.

(3) Отчетът за изпълнение на бизнес програмата задължително съдържа сравнителен анализ на достигнатите със заложените показатели в бизнес програмата за съответния период.

(4) Едновременно с отчета за изпълнение на бизнес програмата органите за управление и контрол на публичните предприятия изготвят годишни самооценки на своята дейност и ефективност по чл. 21, ал. 5 от Закона за публичните предприятия във формат, определен от Агенцията за публичните предприятия и контрол. Самооценките се представят на органа, упражняващ правата на държавата, и на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

(5) Бизнес програмата за следващия период може да бъде представена на органа, упражняващ правата на държавата, и на Агенцията за публичните предприятия и контрол заедно с годишния финансов отчет и отчета на бизнес програмата или самостоятелно.

(6) Органите на управление и контрол на публичните предприятия в 30-дневен срок след изтичането на всяко тримесечие и до 25 април на следващата година представят на органа, упражняващ правата на държавата, писмен отчет за работата си — за финансовото и икономическото състояние на дружеството, за съществуващите проблеми и мерки за тяхното решаване.

Глава седма.
ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ

Чл. 61. (1) Органите на управление и контрол на публичните предприятия оповестяват тримесечни и годишни финансови отчети, анализи и доклади по чл. 29 от Закона за публичните предприятия за дейността на предприятията в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

(2) Тримесечното отчитане включва оповестяване на:
1. междинни финансови отчети, съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти;

2. междинен анализ на дейността, включващ и анализ на изпълнението на финансовите и нефинансовите цели.

(3) Годишното отчитане включва оповестяване на:
1. годишни финансови отчети, съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти;

2. годишен доклад за дейността, изготвен съгласно Закона за счетоводството и Търговския закон , включващ и анализ на изпълнението на финансовите и нефинансовите цели;

3. доклад на регистрирания одитор;

4. нефинансова декларация по чл. 48 от Закона за счетоводството , както и отчети за оценка на риска, човешките ресурси и трудовите отношения, устойчивостта, въздействието върху околната среда, сделките между свързани лица и отчет за членовете на управителните и контролните органи, включително отчет за тяхното възнаграждение, отчет за изпълнението на възложените задължения за извършване на обществени услуги и на целите на публичната политика;

5. декларация за корпоративно управление съгласно чл. 100н, ал. 7, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа — за предприятията, категоризирани като «големи», и предприятия, на които са възложени задължения за извършване на обществени услуги и/или цели на публичната политика;

6. аналитична отчетност на приходите и разходите на предприятието за изпълнение на възложените му задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика;

7. доклад и въпросник за самооценка на състоянието на системите за финансово управление и контрол, изготвени съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ;

8. друга изискуема информация.

(4) Публичните предприятия, изготвящи консолидирани финансови отчети по чл. 31 от Закона за счетоводството , представят и съответните консолидирани финансови отчети и доклади.

(5) Оповестяването на информацията се извършва на електронната страница на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Чл. 62. (1) Органът, упражняващ правата на държавата, съответно общото събрание на съдружниците/акционерите, приема правила за избор на регистриран одитор за заверка на годишния финансов отчет на публичното предприятие.

(2) (Отм. — ДВ, бр. 89 от 2021 г., в сила от 26.10.2021 г.)

Чл. 63. (1) Публичните предприятия следва да изработят своя политика за оповестяване на информация, която включва:

1. списък на информацията, която подлежи на публично оповестяване;

2. списък с информация, която не подлежи на разкриване, като информация, съдържаща бизнес тайни, чувствителни лични данни (по Закона за защита на личните данни ) и др.;

3. срокове за публикуване на информацията;
4. процедури за осигуряване на качеството на информацията;

5. процедурите за оценка на съответствието на информацията, която трябва да бъде оповестена, с изискванията на нормативните актове;

6. процедурата и честотата на проверка и актуализиране на разкритата информация;
7. лица, отговорни за публикуване на информация в капиталовото дружество.

(2) За дружества, които са част от група (холдинг), може да се разработи единна политика за оповестяване на информация.

(3) Органът за управление и контрол е отговорен за изпълнението на задължението за разкриване на информация за предприятието, но специфичните задължения за разкриване на информация могат да бъдат делегирани на структурни звена и длъжностни лица на дружеството.

Чл. 64. (1) Публичните предприятия, категоризирани като «големи», поддържат своя интернет страница, на която публикуват най-малко следната информация:

1. устав/дружествен договор/учредителен акт;
2. информация за съветите на предприятието, ако има такива;

3. финансови и оперативни резултати на предприятието, включително, когато е уместно — разходите и споразуменията за финансиране, свързани с целите на публичната политика;

4. всяка финансова помощ, включително гаранции, получени от държавата;
5. всички сделки с държавата и други свързани лица;

6. квалификация на членовете на органите за управление и контрол, реда, по който са назначени, както и техните възнаграждения.

(2) В зависимост от избраната политика за оповестяване на информация публичните предприятия могат да публикуват на своята интернет страница:

1. информация по екологични въпроси, като използването на природните ресурси от предприятието, потреблението на енергия, количеството на генерираните емисии, риска от аварии;

2. информация по социални въпроси, като например участие на предприятието в решаването на социални проблеми, корпоративна социална отговорност;

3. въпроси, поставени от предприятието за обществени консултации, като строителни проекти и др.;
4. информация за потребителите и правата на потребителите;
5. информация, свързана със служителите, като брой, права, работна среда, система за мотивация;

6. информация относно зачитането на правата на човека, като например мерките, предприети от предприятието в областта на равенството и недискриминацията;

7. информация относно въпроси, свързани с борбата с корупцията, като режим за подаване на сигнали в предприятието и способността на служителите му да се обръщат директно към одитните или контролните органи;

8. информация за юридически лица с нестопанска цел, както и за международни организации, на които предприятието е основател или член;

9. информация за контакт със служителя на предприятието, отговорен за публикуването на информацията на официалната му интернет страница;

10. друга подходяща информация.
Глава осма.
ОБЩИНСКИ ПУБЛИЧНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 65. (1) Правата на собственост на общините в общинските публични предприятия се упражняват от съответния общински съвет при спазване на принципите на местното самоуправление.

(2) Общината упражнява правата си на собственост в общинските публични предприятия при спазване на принципите на чл. 12 .

Чл. 66. (1) Политиката за участието на общината в общинските публични предприятия се разработва и приема от съответния общински съвет и се оповестява на интернет страницата на общината. Общинският съвет определя съдържанието на общинската политика в съответствие с чл. 5, ал. 2 така, че чрез нея да информира обществеността за целите, поставени пред общинските публични предприятия, и тяхното изпълнение.

(2) Всяка община самостоятелно изготвя годишен обобщен доклад за резултатите от дейността на общинските публични предприятия, съдържащ информацията по чл. 22 , и го публикува на своята интернет страница в срок до 31 октомври на следващата година.

Чл. 67. Органите на местното самоуправление осигуряват създаването на професионални и независими органи на управление на общинските публични предприятия с ясни правомощия на основата на прозрачна и справедлива процедура за номиниране на кандидати, основана на качествата им.

Чл. 68. Органите на местното самоуправление определят условията и реда за номиниране на кандидати за членове на органите за управление и контрол на общинските публични предприятия.

Чл. 69. (1) Органите на местното самоуправление определят числеността и състава на съветите на директорите и надзорните съвети в общинските публични предприятия, както и броя на независимите членове в тях, при спазване на изискванията на Закона за публичните предприятия .

(2) Конкурсите се провеждат по публично оповестени правила, определени от общинския съвет при спазване на чл. 21, ал. 2 от Закона за публичните предприятия .

Чл. 70. (1) Управлението и контролът на общинските публични предприятия се възлага с договори, сключени между всеки член на органа за управление и контрол на предприятието и органа, упражняващ правата на общината, в съответствие с разпоредбите на Търговския закон .

(2) В случай на предсрочно прекратяване на договор за възлагане на управлението и контрола на общинско публично предприятие с член на негов едноличен или колективен орган на управление и контрол общинският съвет може временно, до провеждането на конкурс, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, да избере нов член на този орган и без предхождаща избора конкурсна процедура.

(3) Договорите за възлагане на управлението и контрола на общинските публични предприятия се прекратяват предсрочно на основанията, посочени в Закона за публичните предприятия , както и при наличие на такива, определени от общинския съвет на основание чл. 51а, ал. 4 от Закона за общинската собственост .

Чл. 71. Общинските публични предприятия оповестяват информацията по глава седма на интернет страницата на съответната община в посочените формат, съдържание и срокове. Разпоредбите на чл. 64 се прилагат съответно.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този правилник » тантием » е част от печалбата на предприятието, която член на орган за управление и контрол има право да получи веднъж годишно по решение на общото събрание на съдружниците/акционерите.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Органът, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия, определя размера на обезщетението на собствениците на одържавени имоти, което те получават в случаите по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти .

§ 3. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на правилника министрите, упражняващи правата на държавата в капитала на търговските дружества, изпращат на Агенцията за публичните предприятия и контрол информацията по чл. 21 за всички публични предприятия от техния ресор, в т.ч. за държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон .

(2) За целите на изготвяне и представяне в Министерския съвет на анализа по § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните предприятия в двумесечен срок от влизането в сила на правилника министрите, упражняващи правата на държавата в държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , изпращат на Агенцията за публичните предприятия и контрол анализ на характера на осъществяваната от предприятията дейност — предимно търговска или предимно публични функции и политики, както и предложение за тяхното преструктуриране, придружено с обосновка.

§ 4. Първата Политика за участието на държавата в публичните предприятия се приема в срок до 31 декември 2020 г.

§ 5. Министерството на финансите събира и публикува тримесечните и годишните финансови отчети на публичните предприятия в срок до 30 август 2020 г. и прехвърля на Агенцията за публичните предприятия и контрол масивите данни за финансови отчети не по-късно от 31 декември 2020 г.

§ 6. Първият годишен обобщен доклад за публичните предприятия се изготвя в срок до 31 октомври 2020 г.

§ 7. До въвеждането на електронно-информационна система отчетната информация по чл. 61 се предоставя по електронна поща на Агенцията за публичните предприятия и контрол за публикуване на интернет страницата и.

§ 8. До 31 декември 2020 г. Агенцията за публичните предприятия и контрол изготвя план за извършването на оценки за представянето на предприятията през 2021 г. Планът за извършването на оценки за представянето на предприятията за всяка следваща година се одобрява от Министерския съвет до изтичането на предходната година.

§ 9. В срок до 9 месеца от влизането в сила на правилника Агенцията за публичните предприятия и контрол приема методиката по чл. 17 .

§ 10. Сключените преди влизането в сила на правилника договори за възлагане на управлението и контрола, както и одобрените бизнес програми/планове на публичните предприятия запазват своето действие до провеждането на предвидените в закона и правилника процедури. Обявените преди влизането в сила на правилника тръжни и конкурсни процедури, както и процедурите за наемане и продажба на имоти на работници и служители на предприятието се довършват по досегашния ред.

§ 11. Първите бизнес програми по реда на правилника се изготвят и приемат до края на 2021 г., като тригодишните се отнасят за периода 2021 — 2023 г., а петгодишните — за периода 2021 — 2025 г.

§ 12. В Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост , приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7, 25, 62 и 93 от 2009 г., бр. 31, 52, 58 и 69 от 2010 г., бр. 61, 80 и 105 от 2011 г., бр. 24 и 47 от 2012 г., бр. 62, 80 и 87 от 2013 г., бр. 13, 15 и 102 от 2014 г., бр. 58 и 96 от 2016 г., бр. 70 от 2018 г. и бр. 77 и 102 от 2019 г.), в чл. 4, ал. 1 думите «Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с Постановление № 112 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2003 г.; Решение № 8260 на Върховния административен съд от 2005 г. — бр. 79 от 2005 г.)» се заменят с «Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия».

§ 13. Правилникът се приема на основание § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните предприятия .

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 347 ОТ 20 ОКТОМВРИ 2021 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 85 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2020 Г.

(ОБН. — ДВ, БР. 89 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 26.10.2021 Г.)
§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник».

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16 ОТ 30 ЯНУАРИ 2023 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 85 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2020 Г.

(ОБН. — ДВ, БР. 11 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2023 Г.)

§ 21. Действащите временни договори за управление и контрол, сключени без провеждането на конкурсна процедура, се считат за сключени за срок не по-дълъг от 6 месеца от влизането в сила на постановлението .

§ 22. Първите оценки на изпълнението на одобрените бизнес програми съгласно методиката по чл. 17 се извършват от Агенцията за публичните предприятия и контрол през 2023 г.

§ 23. Постановлението влиза в сила на 1 март 2023 г.
Приложение № 1 към чл. 29, ал. 2
Правила

за провеждане на търг и конкурс и за сключване на договори за продажба и наем с работници и служители

1. Търгът се открива с решение на търговеца, което съдържа:
1.1. описание на обекта;

1.2. начална цена и стъпка на наддаване, която не може да бъде по-малка от 1 на сто и по-голяма от 10 на сто от началната цена;

1.3. вида на търга — с тайно или с явно наддаване, а при търг с тайно наддаване — и вида на заседанието — открито или закрито;

1.4. начин на плащане;
1.5. дата, място и час на провеждане на търга;

1.6. ред за получаване или закупуване на тръжната документация, размер и начин на плащане на нейната цена и мястото за нейното получаване, както и размер на депозита, ако такъв е предвиден, като неговият максимален размер не може да надвишава 50 на сто от началната цена;

1.7. условия за оглед на обекта;
1.8. краен срок за приемане на заявленията за участие;

1.9. специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида на обекта, и други тръжни условия;

1.10. ден, място и час на повторното провеждане на търга;
1.11. решение за утвърждаване на тръжна документация.

2. Условията на търга по т. 1.1 — 1.10 се разгласяват чрез обявление на интернет страниците на предприятието и на Агенцията за публичните предприятия и контрол най-малко 14 дни преди датата на търга.

3. Комисията по провеждане на търга се определя от предприятието и се състои от 3 до 7 членове, като в нейния състав задължително се включва и юрист. В заповедта за назначаване на комисията се определят и двама резервни членове, както и възнаграждението на членовете на комисията, ако такова е предвидено.

4. Работата на тръжната комисия и всички обстоятелства по търга се отразяват в протокол, който се подписва от всичките и членове.

5. Регистрирането на участниците в търга се извършва от тръжната комисия в обявения ден и час за откриване на търга. В случай на отказ от участие в търга след регистрацията внесеният депозит не се връща на участника.

6. След регистрацията комисията преглежда заявленията по реда на тяхното постъпване и се запознава с редовността на подадените документи. В случай че установи непълнота на представените документи или неспазване на изискванията, посочени в тръжната документация, комисията отстранява от участие нередовния кандидат.

7. Търгът може да се проведе и когато е подадено само едно заявление за участие, в случай че това е предвидено в тръжната документация. В случай че на търга се яви само един кандидат от подалите заявления за участие, търгът се отлага с два часа и ако след този срок не се яви друг, кандидатът се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена. Когато на търга не се яви кандидат, той се обявява за непроведен и се провежда повторно в едномесечен срок съгласно т. 1.10. Когато на търга, провеждан повторно, се яви само един кандидат, той се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

8. При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който предприятието определя провеждането на нов търг.

9. Търг с явно наддаване се провежда чрез предварително подаване на писмено заявление от участника или от упълномощено от него лице в срока по т. 1.8, което се вписва в специален регистър с отбелязване на входящ номер, дата и час на постъпване:

9.1. при търг с явно наддаване председателят обявява предмета на търга, началната цена, от която започва наддаването, и стъпката на наддаване;

9.2. наддаването се извършва чрез гласно обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени от председателя на комисията със звуков сигнал; всяко увеличение трябва да бъде равно на наддавателната стъпка;

9.3. участниците обявяват високо и ясно предлаганите от тях суми; обявената от участника сума го обвързва към комисията и другите участници в търга без право на позоваване на грешка;

9.4. преди третото обявяване на последната оферта се прави предупреждение, че тя е последна, и ако няма други предложения, наддаването приключва със звуков сигнал от председателя, който обявява спечелилия търга и предложената окончателна цена и закрива търга;

9.5. в случай че участниците в търга потвърдят началната тръжна цена, но никой от тях не обяви следващата по размер цена, по-висока от началната с една стъпка, търгът се закрива и внесените от тях депозити за участие в търга не се възстановяват; не се връща и депозитът на всеки участник, който е определен за спечелил търга, но откаже да заплати предложената от него цена;

9.6. за спечелил търга се определя участникът, предложил най-високата цена; той е длъжен да заплати предложената цена в сроковете и съгласно условията на търга; при неизпълнение за спечелил търга се определя участникът, предложил следващата по размер цена, при условие че не е изтеглил своя депозит.

10. Търг с тайно наддаване се провежда чрез предварително подаване на писмено заявление от всеки участник в запечатан непрозрачен плик в срока по т. 1.8. Върху плика се отбелязват името на участника или името на упълномощеното лице и цялостното наименование на обекта на търга. Освен документите за участие в търга в плика трябва да се съдържа и ценовото предложение, поставено в малък запечатан и непрозрачен плик:

10.1. в деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове, проверява дали са спазени условията за участие в търга и обявява редовността на подадените документи;

10.2. ценовите предложения се подписват от всеки член на комисията по търга; редовно подадените заявления се класират според размера на предложената цена;

10.3. при предложена еднаква най-висока цена от повече участници търгът продължава между тях с явно наддаване, като наддаването започва от предложената цена и със стъпка на наддаване, определена съгласно т. 1.2;

10.4. търгът се смята за спечелен от участника, предложил най-високата цена, съответно най-ниската, когато това е приложимо с оглед на решението на предприятието по т. 1, което се обявява на всички участници, и търгът се закрива.

11. Решението на предприятието за провеждането на конкурс съдържа:
11.1. описание на обекта на конкурса;
11.2. начална цена;
11.3. общи и специални условия на конкурса и изисквания към участниците;

11.4. в случай че е предвидена такса за получаване на документацията за конкурса — размера и, мястото и сроковете за получаване или закупуване на конкурсната документация и за подаване на предложенията на участниците в конкурса, както и евентуален размер на депозит за участие;

11.5. времето и начина за оглед на обекта;
11.6. изчерпателен списък на документите, които следва да бъдат представени от кандидатите;
11.7. други условия на предприятието в съответствие с целите на конкурса;
11.8. състава на конкурсната комисия и решение за утвърждаване на конкурсната документация.

12. Комисията по провеждане на конкурса се определя от предприятието и се състои от 3 до 7 членове, като в нейния състав задължително се включва и юрист. В заповедта за назначаване на комисията се определят и двама резервни членове, както и възнаграждението на членовете на комисията, ако такова е предвидено.

13. Решението по т. 11.1 — 11.7 се публикува на интернет страниците на предприятието и на Агенцията за публичните предприятия и контрол най-малко 14 дни преди датата на конкурса.

14. Участниците в конкурса представят в запечатан плик предложенията си, които трябва да съдържат представяне на кандидата, конкретни предложения по условията на конкурса, цена, начин и условия на плащане.

15. Конкурсната комисия класира по ред участниците съобразно степента на удовлетворяване на конкурсните условия и предлага на предприятието да определи участника, спечелил конкурса. По преценка предприятието може да изиска от участниците да представят допълнения и/или изменения на предложенията им съобразно целите на конкурса, както и да проведе преговори с кандидатите, класирани до трето място. Класацията и изборът в този случай се извършват въз основа на допълнените и/или изменените предложения.

16. За спечелил конкурса се обявява кандидатът, чието предложение най-пълно удовлетворява конкурсните условия. Кандидатите се уведомяват за класирането и за резултатите от конкурса и депозитите на участниците се връщат, като се задържа депозитът на спечелилия конкурса, който се прихваща от цената. В уведомлението до спечелилия конкурса участник се посочва и срок за сключване на договора. В случай че договорът не бъде сключен в определения срок по вина на спечелилия конкурса участник, депозитът на този участник се задържа, а за спечелил конкурса се определя следващият класиран кандидат, удовлетворил конкурсните условия, ако същият не е изтеглил своя депозит.

17. Сключването на договори с работници и служители на публичните предприятия за предоставяне под наем на жилища, ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, гаражи и паркоместа за лични моторни превозни средства — дълготрайни активи на предприятието, се извършва въз основа на заповед за настаняване, издадена от управителите, изпълнителните директори или председателите на управителните съвети на съответните предприятия въз основа на критериите, установени в колективния трудов договор.

18. Когато в предприятието няма сключен колективен трудов договор, настаняването в обектите по т. 17 и прекратяването на наемните отношения за тях се извършват по реда на т. 17 при условията на Закона за държавната собственост и правилника за прилагането му.

19. Продажбата на жилища, ателиета, кабинети и гаражи на работници и служители в предприятието, както и на бивши работници и служители, които имат най-малко 10-годишен стаж и са променили работодателя си при условията на чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда или чиито трудови правоотношения са прекратени поради придобиване право на пенсия, се извършват с разрешение на общото събрание при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите , като цените на обектите се определят по реда на чл. 29, ал. 4 .

20. Разрешението по т. 19 има срок на действие 6 месеца от издаването му.
Приложение № 2 към чл. 56, ал. 2

Показатели и критерии за определяне на балната оценка в публичните предприятия
№ по ред	Показатели	Критерии		Бални единици
1	2	3		4
1.	Стойност на активите	1.1.	до 500 хил. лв.	2,0
		1.2.	над 500 хил. лв. до 1500 хил. лв.	2,5
		1.3.	над 1500 хил. лв. до 5000 хил. лв.	3,0
		1.4.	над 5000 хил. лв. до 15 000 хил. лв.	3,5
		1.5.	над 15 000 хил. лв.	4,0
2.	Средносписъчен брой на персонала	2.1.	до 50 души	2,0
		2.2.	от 51 до 100 души	2,5
		2.3.	от 101 до 500 души	3,0
		2.4.	от 501 до 1500 души	3,5
		2.5.	над 1500 души	4,0
3.	Изменение на рентабилността на приходите от дейността	3.1.	намаляване на рентабилността	—
		3.2.	запазване на рентабилността	1,0
		3.3.	увеличаване на рентабилността	2,0
4.	Изменение на финансовия резултат	4.1.	запазване и увеличаване на загубата или намаляване на печалбата	—
		4.2.	запазване на печалбата	1,0
		4.3.	намаляване на загубата	1,5
		4.4.	увеличаване на печалбата	2,0
5.	Изменение на добавената стойност на един зает	5.1.	намаляване	—
5.	Изменение на добавената стойност на един зает	5.2.	запазване или увеличаване	2,0
6.	Задължения на предприятието	6.1.	неспазени срокове по текущите задължения и/или необслужвани редовно просрочени задължения по сключени договори за погасяването им	—
6.	Задължения на предприятието	6.2.	спазени срокове по текущи задължения и редовно обслужвани просрочени задължения по договорите за погасяването им	2,0

Забележки:

1. Показателят «Стойност на активите» се установява по балансова стойност на дълготрайните и краткотрайните активи в края на отчетното тримесечие от баланса на предприятието.

2. Показателят «Средносписъчен брой на персонала» включва средносписъчния брой на персонала за отчетното тримесечие без лицата, ползващи отпуск по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда . В средносписъчния брой на персонала се включва и числеността на работещите в чужбина.

3. Показателят «Изменение на рентабилността на приходите от дейността» се установява, като се сравнят показателите за рентабилност за отчетното и за предходното тримесечие. Рентабилността на приходите от дейността се определя в процент като съотношение между счетоводната печалба и нетните приходи от дейността по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите на предприятието. Данните за счетоводната печалба и нетните приходи от дейността за отчетното тримесечие се установяват като разлика между стойностите им за периода от началото на годината и периода, предхождащ отчетното тримесечие. Когато предприятието е отчело за отчетното тримесечие счетоводна загуба, то е без рентабилност.

4. Показателят «Изменение на финансовия резултат» се установява по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите при сравняване на финансовия резултат — счетоводна печалба или загуба, за отчетното и за предходното тримесечие. Размерът на счетоводната печалба (загуба) за отчетното и за предходното тримесечие се определя като разлика между стойностите и за периода от началото на годината и периода, предхождащ съответното тримесечие. Когато за отчетното тримесечие е реализирана счетоводна печалба при отчетена счетоводна загуба за предходното тримесечие, се прилага критерият «Намаляване на загубата». В случай че за отчетното тримесечие е формирана счетоводна загуба при реализирана счетоводна печалба за предходното тримесечие, се прилага критерият «Намаляване на печалбата».

5. Показателят «Изменение на добавената стойност на един зает» за отчетния спрямо базисния период се определя по Методиката на Националния статистически институт за изчисляване на коефициента на изменението на добавената стойност на един зает.

6. Спазването или неспазването на сроковете по показателя «Задължения на предприятието» се установява въз основа на задълженията за отчетното тримесечие, в т.ч. задължения по главници и лихви по банкови кредити; по главници и лихви по заеми/кредити между публични предприятия (в т.ч. и между такива, участващи в група по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството ); задължения към държавния или общинския бюджет (в т.ч. вноски за задължителното обществено и здравно осигуряване, данък върху добавената стойност, акциз, корпоративни данъци, местни данъци и такси, данък върху доходите от трудови правоотношения или договори за управление и контрол и др.); задължения към доставчици, задължения към персонала, задължения по сключени по съответния ред други договори и др. Проверява се дали предприятието има просрочени задължения или забава спрямо падежа за плащане. Ако има такива задължения за предишни периоди — редовно ли ги обслужва според сключените договори за тяхното погасяване.

Под «задължения към доставчици» се разбират задължения за доставки (в т.ч. на услуги и на вътрешнообщностни придобивания или внос), свързани с производствено-стопанската дейност на предприятието, които са различни от доставките за административните нужди на предприятието. Когато доставчикът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащането, то предприятието не обслужва редовно своите задължения. В случаите, когато задълженията се погасяват съгласно договорените за текущи и предишни периоди срокове, се счита, че не са налице просрочени задължения.

Просрочието дори и само при един от елементите в тази група се класифицира като «неспазени срокове».

7. Публични предприятия със сезонен характер на производство и реализация могат да използват като база за установяване на показатели № 3, 4 и 5 информацията за съответното тримесечие на предходната година.

8. При специфични условия за стопанска дейност, като фиксирани от държавни или общински органи цени на продукцията или услугите или на употребяваните суровини, материали и енергоносители, предоставяне на субсидии от държавния и/или общинските бюджети, целесъобразност от икономичното изразходване на природните ресурси или при възложени задачи за инвестиции или обновяване на производството, както и при възложени задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика, общото събрание може да определи други подходящи показатели и критерии вместо показатели № 4 и 5, като спазва същия размер за бални единици на критериите.

9. При неспазване на сроковете за внасяне на осигурителните вноски за задължителното обществено и здравно осигуряване определената бална оценка и възнаграждението по чл. 56, ал. 6 се намаляват с 25 на сто.

10. Всички показатели се изчисляват по информация от финансовия отчет на публичното предприятие, а за дружествата — майки, по техните индивидуални финансови отчети, изготвени съгласно приложимите счетоводни стандарти.

11. Запазване на показател е налице при отклонение до 5 на сто в двете посоки от стойността на показателя за предходното тримесечие.

Select your language

bg български
es español
cs čeština
da dansk
de Deutsch
et eesti
el ελληνικά
en English
fr français
ga Gaeilge
hr hrvatski
it italiano
lv latviešu
lt lietuvių
hu magyar
mt Malti
nl Nederlands
pl polski
pt português
ro română
sk slovenčina
sl slovenščina
fi suomi
sv svenska

Справочник / Нормативни актове

Обн. ДВ. бр. 68 от 30 Юли 1999г. , изм. ДВ. бр. 19 от 10 Март 2000г. , изм. ДВ. бр. 53 от 12 Юни 2001г. , доп. ДВ. бр. 7 от 18 Януари 2002г. , изм. ДВ. бр. 68 от 16 Юли 2002г. , изм. ДВ. бр. 19 от 28 Февруари 2003г. , изм. ДВ. бр. 33 от 11 Април 2003г. , попр. ДВ. бр. 48 от 23 Май 2003г. , изм. ДВ. бр. 65 от 22 Юли 2003г. , изм. ДВ. бр. 99 от 11 Ноември 2003г. , изм. ДВ. бр. 15 от 24 Февруари 2004г. , изм. ДВ. бр. 89 от 8 Ноември 2005г. , изм. ДВ. бр. 7 от 27 Януари 2009г. , изм. ДВ. бр. 51 от 7 Юли 2009г. , изм. ДВ. бр. 87 от 3 Ноември 2009г. , изм. ДВ. бр. 94 от 27 Ноември 2009г. , изм. ДВ. бр. 43 от 8 Юни 2010г. , изм. ДВ. бр. 58 от 29 Юли 2011г. , изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 12 Ноември 2013г. , изм. и доп. ДВ. бр. 43 от 23 Май 2014г. , доп. ДВ. бр. 74 от 5 Септември 2014г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Системата на народната просвета полага основите на непрекъснато образование на гражданите, като осигурява:

1. овладяване на общите основи и закономерности на човешкото познание;
2. усвояване и формиране на общочовешки и национални ценности, добродетели и култура;
3. развитие на индивидуалността и стимулиране на творческите заложби;
4. духовно, физическо и социално развитие и здравословен начин на живот;

5. (нова — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;

6. (предишна т. 5 — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) завършване на определените в Закона за народната просвета степени на образование и придобиване на професионална квалификация.

Чл. 2. (1) Гражданите ползват правото си на образование в системата на народната просвета независимо от своята възраст.

(2) Продължаването на образованието се осъществява въз основа на документ за завършен предходен клас или степен на образование.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Гражданите нямат право да повтарят успешно завършен клас и повторно да придобиват образование от една и съща степен в държавните, общинските и частните училища.

Чл. 3. Системата на народната просвета се регулира от единни държавни образователни изисквания.

Чл. 4. (1) Светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини.

(2) В светските училища религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В светските училища могат да се изучават религии в часовете, определени за задължителноизбираема или свободноизбираема подготовка. Обучението по учебния предмет «религия» се извършва съгласно инструкция, издадена от министъра на образованието и науката.

Чл. 5. (1) Учениците ползват правото си на безплатно образование в държавните и общинските училища, като:

1. не заплащат такси за училищно обучение в рамките на държавните образователни изисквания;
2. ползват безплатно училищната база за обучение и развитие на интересите и способностите си.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Министърът на образованието и науката със заповед определя условията и реда за заплащане на:

1. такси за дейности извън държавните образователни изисквания в държавните и общинските училища и обслужващи звена, както и за професионално обучение след завършено средно образование по утвърден държавен прием;

2. разходите за провеждане на конкурсни изпити за приемане на ученици след завършен VII клас или след завършено основно образование в държавни и общински училища.

Чл. 6. (1) Училищното обучение до 16-годишна възраст се осъществява в дневна форма и е задължително за всички граждани на Република България.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Училището осигурява обучение в индивидуална и самостоятелна форма за даровити ученици, както и за други ученици в задължителна училищна възраст, които съгласно издаден от компетентните органи медицински документ не могат да се обучават в дневна форма.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Училищното обучение може да започне по-късно от определената в чл. 7, ал. 2 от Закона за народната просвета възраст след писмена молба на родителите или настойниците и с решение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието.

(4) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в подготвителен клас в училище по избор на родителите.

Чл. 6а. (Нов — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Екипът за комплексно педагогическо оценяване по чл. 6, ал. 3 се определя за срок една година със заповед на началника на регионалния инспекторат по образованието и включва в постоянния си състав: експерта по интегрирано обучение и специални училища или експерт, на когото е възложено изпълнението на дейностите по интегрирано обучение и специални училища, в регионалния инспекторат по образованието, ресурсен учител, логопед, рехабилитатор на слуха и говора, педагог на зрително затруднени деца и ученици и психолог от съответния ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, от съответното специално училище и от съответния логопедичен център, учител от детска градина, от общообразователно или професионално училище, учител — специален педагог от специално училище за ученици с умствена изостаналост, както и лекар, определен от съответния регионален център по здравеопазване. При необходимост по предложение на председателя на екипа в състава могат да се включват и други специалисти.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава най-късно до 1 септември на всяка календарна година.

(3) В работата на екипа по ал. 1 участват представител на отдела за закрила на детето към дирекциите за социално подпомагане и родителите или настойниците на детето или ученика. В заседанията на екипа може да участва и упълномощен от родителите или настойниците представител учител или педагог, както и педиатър или детски психиатър.

(4) Екипът за комплексно педагогическо оценяване има следните правомощия:
1. да изисква информация за:

а) деца със специални образователни потребности от отделите за закрила на детето и от районните центрове по здравеопазване;

б) ученици със специални образователни потребности, отпадащи от училище, от директорите на училищата и общинските отдели по образование в края на всяка учебна година;

в) деца със специални образователни потребности в подготвителните групи и подготвителните класове от директорите на детските градини и училищата, в които се организира задължителната подготовка преди постъпване в първи клас;

г) деца със специални образователни потребности от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, от домовете за деца и младежи с умствена изостаналост и от домовете за медико-социални грижи за деца;

2. да проучва документите на деца и ученици със специални образователни потребности във връзка с проведени консултации и изследвания;

3. да приема и разглежда следните документи на деца и ученици с хронични заболявания: молба от родителите или настойниците; удостоверение за раждане; лична карта на ученика; протокол от специализирана по профила на заболяването Лекарска консултативна комисия, който се актуализира ежегодно; лична амбулаторна карта, съдържаща необходимите изследвания, консултации, епикризи и други, които удостоверяват заболяването; удостоверение за завършена подготвителна група/подготвителен клас, удостоверение за завършен първи клас, удостоверение за завършен начален етап на основно образование, свидетелство за основно образование; удостоверение за преместване; документ за психолого-педагогически статус, издаден от детската градина или училището, от което идва детето или ученикът;

4. да препоръчва за интегрирано обучение или за приемане в оздравителни училища деца и ученици с хронични заболявания въз основа на документите по т. 3;

5. да извършва консултативна дейност и да осъществява психологическа подкрепа на родители или настойници при вземане на решение за избор на обучение на детето им — в интегрирано обучение и възпитание или в специално училище;

6. да извършва оценка на образователните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности в задължителна училищна възраст и да препоръчва интегрирано обучение и възпитание или обучение в специални училища;

7. да определя до двама ученика със специални образователни потребности в паралелка; тези ученици се насочват в паралелката с най-малък брой ученици за съответния клас;

8. да съдейства за ресурсното подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, като:

а) прави предложения до директорите на детските градини и училищата, в които се осъществява интегрирано обучение, както и до директорите на специалните детски градини и на училищата по чл. 66, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 за броя на ресурсните учители, тяхната квалификация и местоназначението им за подпомагане на интегрираните деца и ученици;

б) оказва методическа помощ, координация и контрол на екипите в детските градини и училищата, в които са интегрирани деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, в специалните детски градини и в специалните училища;

9. да представя в Министерството на образованието и науката в края на всяка учебна година писмен доклад-анализ за състоянието на интегрираното обучение и възпитание, както и за обучението в специалните училища;

10. (изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) да приема решения в срок до 30 май на всяка календарна година за отлагане за една учебна година и на основание протокол от Лекарска консултативна комисия на задължителната предучилищна подготовка или на училищното обучение на деца, които следва да постъпят в подготвителна група или съответно в първи клас, но здравословното им състояние не позволява това, като уведомява писмено родителите или настойниците; до постъпването им в първи клас по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието тези деца се включват в определена форма на ранно въздействие в съответствие с индивидуалните им потребности.

Чл. 7. (Изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Детските градини, училищата и обслужващите звена съвместно с финансиращия орган осигуряват подкрепяща среда за интегрирано обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

Чл. 8. (1) Обучението и възпитанието на децата и учениците в системата на народната просвета се провежда на книжовен български език.

(2) В училищата, в които се изучава интензивно чужд език, учебни предмети се преподават на съответния чужд език, ако това е предвидено с училищния учебен план.

(3) Учениците, за които българският език не е майчин, могат да изучават майчиния си език в общинските училища съгласно държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(4) Майчин език по смисъла на този правилник е езикът, на който детето общува в семейството си.

Чл. 9. (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Специални условия и ред за приемане на ученици могат да се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Глава втора.
ДЕТСКИ ГРАДИНИ, УЧИЛИЩА И ОБСЛУЖВАЩИ ЗВЕНА
Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 10. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Държавни детски градини, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са:

1. детските градини, в които се обучават, възпитават и отглеждат само деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, приети след изчерпване на всички възможности за интегрирано обучение и възпитание и при писмено изразено желание на родителите или настойниците до директора на детската градина;

2. детските градини за обучение, възпитание и отглеждане на деца на военнослужещи и граждански лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната и финансирани от бюджета на Министерството на отбраната.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Държавните детски градини по ал. 1, т. 1 разполагат с материално-техническа база, осигуряваща условия за отглеждане, възпитание и обучение на деца от цялата страна.

(3) Държавни училища, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са:

1. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) училища, в които се обучават и възпитават само ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, приети след изчерпване на всички възможности за интегрирано обучение и възпитание и при писмено изразено желание на родителите/настойниците до директора на училището;

2. (нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) училища, в които се обучават и възпитават ученици с девиантно поведение;

3. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна т. 2 — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) училища, в които всички изучавани профили и професии задоволяват образователните интереси и потребности на повече от една област в страната;

4. (предишна т. 3 — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) българските училища в чужбина;
5. (предишна т. 4 — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) училища, в които се обучават лица, лишени от свобода.

(4) Държавни обслужващи звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са:

1. обслужващи звена, които осигуряват научно, педагогическо и информационно системата на народната просвета;

2. (доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) обслужващи звена за управление на международни проекти и програми и за оперативно управление и финансово осигуряване в системата на народната просвета;

3. Националният дворец на децата, националните детски комплекси и центровете за ученически отдих и туризъм, които организират обучение, отдих, спорт и туризъм за деца и ученици;

4. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., отм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.)

5. (нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности.

(5) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) По предложение на министъра на образованието и науката държавни училища, които се финансират от държавния бюджет, могат да бъдат и училища в малки планински и гранични селища с население под 1500 жители.

(6) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) При промяна на финансиращия орган министърът на образованието и науката определя със заповед детските градини, училищата и обслужващите звена, които са държавни или общински, по смисъла на чл. 10, ал. 2 и 3 от Закона за народната просвета.

(7) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 5 — ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр. — ДВ, бр. 48 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Училищата по чл. 10, ал. 3, т. 1 и 2 и обслужващите звена по чл. 10, ал. 4, т. 4 и 5 могат да се финансират и чрез общинските бюджети.

(8) (Предишна ал. 5 — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 6 — ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр. — ДВ, бр. 48 от 2003 г.) Държавните обслужващи звена разполагат с материално-техническа база, осигуряваща условия за осъществяване предмета на тяхната дейност.

(9) (Предишна ал. 6 — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 7 — ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр. — ДВ, бр. 48 от 2003 г.) Държавните детски градини, училища и обслужващи звена ползват имоти, които са публична държавна собственост.

(10) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Държавните детски градини по ал. 1, т. 1 предоставят образователни, психологически, консултативни, диагностични и рехабилитационни услуги за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(11) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Училищата по ал. 3, т. 1 предоставят образователни, психологически, консултативни, диагностични и рехабилитационни услуги за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

Чл. 11. Общински са детските градини, училища и обслужващите звена, които са с местно значение, финансират се от общинския бюджет и ползват имоти, които са публична общинска собственост. В общинските училища могат да се обучават и ученици от други общини.

Чл. 12. (1) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. и доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Държавните детски градини, училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката, след становище на регионалния инспекторат по образованието. Становището на регионалния инспекторат по образованието се изготвя след извършена проверка на съответното училище, детска градина или обслужващо звено. Заповедта за откриване, преобразуване или закриване на държавни детски градини, училища или обслужващи звена, за които министърът на образованието и науката не е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, се издава по мотивирано предложение от финансиращия орган.

(2) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката, по мотивирано предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет и становище на регионалния инспекторат по образованието, изготвено по реда на ал. 1.

(3) Предложението по ал. 1 и 2 за откриване или преобразуване съдържа:
1. мотиви за необходимостта от откриване или преобразуване;
2. наименование и адрес;
3. вид на детската градина, училището или на обслужващото звено;

4. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) степен на образование, форми на обучение, профили, професии за училището или дейности в обслужващото звено;

5. сведения за броя на децата и учениците, които ще се възпитават и обучават в детската градина, училището или в обслужващото звено, или сведения за възможностите за пренасочването им — при преобразуване;

6. (изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) декларация от вносителя за спазване изискванията на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето;

7. (изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) сертификат за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност, издаден от органите на Главна дирекция «Пожарна безопасност и спасяване» на Министерството на вътрешните работи, а за детските градини по чл. 10, ал. 1, т. 2 , разположени в обекти на Министерството на отбраната — от органите на служба «Военна полиция»;

8. (доп. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) сведения за достъпна архитектурна среда за деца със специални образователни потребности и материално-техническото, кадровото и финансовото осигуряване на дейността на детската градина, училището или на обслужващото звено;

9. писмено становище от съответния регионален център по здравеопазване — за специалните детски градини;

10. акт за собственост;
11. предложение за съхранение на задължителната документация-при преобразуване.
(4) Предложението по ал. 1 и 2 за закриване съдържа:
1. мотиви за необходимостта от закриване;
2. наименование и адрес;
3. вид на детската градина, училището или на обслужващото звено;

5. сведения за броя на децата и учениците в детската градина, училището или в обслужващото звено;

6. сведения за допълнително финансово осигуряване при закриването на детската градина, училището или на обслужващото звено;

7. сведения за възможностите за пренасочване на децата и учениците;

8. акт за собственост и предложение за разпределение, прехвърляне и използване на сградния фонд и на материално-техническата база;

9. предложение за приемане и съхранение на задължителната документация;

10. (нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) сведение за осигурен транспорт до училището, към което са пренасочени учениците.

(5) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2000 г., изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Предложенията за откриване на държавни детски градини се правят и се разглеждат целогодишно.

(6) (Нова — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Предложенията за откриване на държавни и общински училища и обслужващи звена, както и за преобразуване и закриване на държавни детски градини, държавни и общински училища и обслужващи звена се правят до 31 май на календарната година и се разглеждат за предстоящата учебна година.

(7) (Доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., предишна ал. 6, изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Предложения за преобразуване и закриване по ал. 1 и 2 поради намаляване броя на децата или учениците под нормативно определения минимум в групите или в паралелките, както и при преустановяване на образователно-възпитателния процес поради липса на ученици се правят и се разглеждат целогодишно.

(8) (Предишна ал. 7 — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Министърът на образованието и науката взема решение след експертно становище по предложението в двумесечен срок от момента на постъпването му и издава заповед.

(9) (Предишна ал. 8, изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Заповедта на министъра на образованието и науката по ал. 8 се обнародва в «Държавен вестник».

(10) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 9, изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Отказът на министъра да издаде заповед за откриване, преобразуване или закриване на държавна детска градина, държавно или общинско училище и обслужващо звено може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 13. При закриване на държавна детска градина, на държавно или общинско училище или на обслужващо звено условията и редът за пренасочване на децата и учениците и за съхранение на задължителната документация се определят със заповед на министъра на образованието и науката.

Чл. 14. (1) (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Министърът на образованието и науката назначава със заповед експертна комисия за оценяване предложенията за откриване, преобразуване и закриване на държавните детски градини и на държавните и общинските училища и обслужващи звена.

(2) Експертната комисия въз основа на критериите по чл. 10 и изискванията по чл. 12 представя на министъра на образованието и науката експертно становище с предложение за:

1. откриване, преобразуване или закриване на държавни детски градини, на държавни и общински училища и обслужващи звена;

2. определяне или промяна в статута на държавните детски градини, училища или обслужващи звена.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Експертната комисия по ал. 1 разглежда и предложения от общински съвет, от регионален инспекторат по образованието или от директор за наименование на държавни детски градини и държавни и общински училища и обслужващи звена. Министърът на образованието и науката въз основа на предложението на експертната комисия издава заповед.

(4) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Предложението по ал. 3 съдържа: мотиви за необходимостта от преименуване, решение на педагогическия съвет и/или решение на общинския съвет — за общинските училища и обслужващи звена.

Чл. 15. (1) Общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) За издаване на заповедта за откриване или преобразуване по ал. 1 са необходими и: санитарно разрешително от хигиенно-епидемиологична инспекция; документ за противопожарна безопасност; сведения за достъпна архитектурна среда за деца със специални образователни потребности и материално-техническото, кадровото и финансовото осигуряване дейността на детската градина.

(3) За издаване на заповедта за закриване по ал. 1 са необходими: сведение за броя на децата и за възможностите за тяхното пренасочване и сведение за приемане и съхраняване на задължителната документация.

(4) Заповедите по ал. 1 на кмета на общината се обнародват в «Държавен вестник».

(5) При закриване на общинска детска градина условията и редът за съхранение на задължителната документация се определят със заповед на кмета на общината.

Чл. 16. Частни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица, не се финансират от държавния или от общинския бюджет и ползват собствена или наета материална база.

Чл. 17. (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) (1) Документите за откриване или преобразуване на частна детска градина или частно училище са:

1. молба до министъра на образованието и науката;
2. документи, свързани с данни за кандидата:
а) за граждани — копие от документ за гражданство и свидетелство за съдимост;

б) (изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) за търговци — документ, издаден от Агенцията по вписванията, удостоверяващ актуалното състояние на заявителя, и единен идентификационен код, а за еднолични търговци — и свидетелство за съдимост;

в) (нова — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) за юридически лица с нестопанска цел — копие от съдебното решение за регистрация, съдебно удостоверение за актуално състояние и код по БУЛСТАТ;

3. (изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) документи, свързани с проекта за организация на предучилищното възпитание и подготовка или на училищното обучение:

а) проект на програма за предучилищно възпитание и подготовка или учебен план, разработени съгласно държавните образователни изисквания;

б) сведение за директора и учителския състав, към което за директора се прилагат копия от: документите за завършено образование и присъдена професионална квалификация; свидетелство за съдимост; медицинско удостоверение; документ, удостоверяващ учителски стаж; както и декларация, удостоверяваща съгласието за работа в детската градина или училището, и нотариално заверено изрично пълномощно — в случаите, когато детската градина или училището ще се управлява и представлява от упълномощено трето лице;

в) проект на договор за обучение, съдържащ: предмет; права и задължения на страните относно организацията на обучението и възпитанието, спазването на държавните образователни изисквания и опазването на живота и здравето на децата и учениците; срок; начин на плащане на таксата за обучение; условия за прекратяване, при които на възложителя се връща остатъкът от внесената такса за обучение — по взаимно съгласие, при закриване на детската градина или училището, по причини, свързани със здравословното състояние на детето или ученика; условие за прекратяване — при налагане на наказание на ученика преместване в друго училище до края на учебната година;

4. (изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) документи, свързани с материално-техническата база:

а) акт за собственост или договор за ползване със срок най-малко две учебни години, считано от учебната година на откриване;

б) проект или заснемане на материалната база с обзавеждане, отговарящ на нормативите за проектиране на съответния вид детска градина или училище;

в) проект за преустройство или ново строителство с обзавеждане, отговарящ на нормативите за проектиране на съответния вид детска градина или училище;

г) (предишна буква «г» — ДВ, бр. 99 от 2003 г., предишна буква «д» — ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 24.02.2004 г.) обяснителни записки по всички части (архитектура, конструкция, водоснабдяване и канализация, електроснабдяване и отопление и вентилация), съобразени с нормативните изисквания и изготвени от лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност;

д) (предишна буква «д» — ДВ, бр. 99 от 2003 г., предишна буква «е» — ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 24.02.2004 г., изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) хигиенно заключение за проектна документация от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;

е) (предишна буква «е» — ДВ, бр. 99 от 2003 г., предишна буква «ж» — ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 24.02.2004 г.) писмено становище по проектната документация от органите на пожарна и аварийна безопасност;

ж) (предишна буква «ж» — ДВ, бр. 99 от 2003 г., предишна буква «з» — ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 24.02.2004 г., изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) декларация за спазване изискванията на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето;

з) (предишна буква «з» — ДВ, бр. 99 от 2003 г., предишна буква «и» — ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 24.02.2004 г., изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) сертификат за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност, издаден от органите на Главна дирекция «Пожарна безопасност и спасяване» на Министерството на вътрешните работи;

и) (предишна буква «и» — ДВ, бр. 99 от 2003 г., предишна буква «к» — ДВ, бр. 15 от 2004 г., в сила от 24.02.2004 г.) разрешение за ползване, издадено от съответния компетентен орган, или удостоверение, издадено от общинската (районната) администрация, че обектът може да се ползва по предназначение;

5. (изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) документи за осигуряване на медицинското обслужване на децата и учениците — договор с медицински специалист и копие от документ, удостоверяващ завършено образование, придобита професионална квалификация и специалност на медицинското лице, страна по договора;

6. документи за платена държавна такса съгласно тарифата за таксите, които се събират в системата на народната просвета.

(2) Когато частна детска градина или частно училище ще използва сгради или помещения на съществуващи училища или детски градини и съответно не се сменя предназначението им, не се представят документите по ал. 1, т. 4, букви «в», «д», «е» и «и».

(3) Когато помещения в съществуващи сгради се преустройват, реконструират или сменят своето предназначение и при ново строителство, не се представят документите по ал. 1, т. 4, буква «б».

(4) Министерството на образованието и науката може да изиска за сверяване оригиналите на документите по ал. 1.

Чл. 18. (1) Документите по чл. 17 се внасят в Министерството на образованието и науката целогодишно. Подадените до 31 януари документи се разглеждат за откриване или преобразуване на училище за предстоящата учебна година.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Министърът на образованието и науката взема решение, като:

1. издава заповед за откриване или преобразуване на частна детска градина или училище;

2. (изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) отказва откриване или преобразуване на частна детска градина или училище; отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Частните детски градини и училища придобиват качеството на юридическо лице от деня на обнародване на заповедта по ал. 2, т. 1 в «Държавен вестник».

Чл. 18а. (Нов — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В заповедта за откриване или преобразуване на частна детска градина или частно училище се посочват:

1. наименованието, седалището, официалният адрес на детската градина или училището, адресът на сградата, в която ще се провежда възпитанието и обучението, както и идентификаторът на недвижимия имот съгласно чл. 26 от Закона за кадастъра и имотния регистър ; при използване на част от сграда се конкретизират помещенията;

2. видът на детската градина или училището;
3. профилите и/или професиите, по които се организира обучението;

4. правото на училището да издава официални документи за завършен клас, за степен на образование и за професионална квалификация;

5. данни за лицето, получило разрешение за откриване или преобразуване на детската градина или училището:

а) за граждани — трите имена и ЕГН;

б) (изм. и доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) за търговци и юридически лица с нестопанска цел — наименованието, седалището, представителството и единният идентификационен код или кодът по БУЛСТАТ;

6. лицето, което управлява и представлява детската градина или училището.

Чл. 18б. (Нов — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Условията и редът за откриване, преобразуване, промени и закриване на детските градини и училища по чл. 16 се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 19. (1) Български с чуждестранно участие са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на регистрирани в Република България сдружения между български и чуждестранни физически и/или юридически лица, не се финансират от държавния бюджет и ползват собствена или наета материална база.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) За откриване или преобразуване на детски градини и училища по ал. 1 в Министерството на образованието и науката се внасят съдебно решение за регистрирано в Република България сдружение между български и чуждестранни физически или юридически лица, съдебно удостоверение за актуално съдебно състояние и документите по чл. 17, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6.

(3) Документите по ал. 2 за откриване и преобразуване на български училища с чуждестранно участие се внасят в Министерството на образованието и науката в срок до 31 януари на годината, за която се иска откриването или преобразуването.

(4) (Отм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.)
(5) (Отм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.)
(6) (Отм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.)
(7) (Отм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.)

Чл. 19а. (Нов — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) (1) Чуждестранни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на чуждестранни юридически лица в съответствие с международни спогодби, не се финансират от държавния бюджет и ползват собствена или наета материална база.

(2) За откриване и преобразуване на детските градини и училищата по ал. 1 в Министерството на образованието и науката се внасят документите по чл. 17, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6 съобразно условията на подписаната спогодба.

Чл. 20. (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) (1) Министърът на образованието и науката назначава експертна комисия за разглеждане и оценяване на документите по чл. 19, ал. 2 и чл. 19а, ал. 2 . При установяване на несъответствия с нормативните изисквания се определя 15-дневен срок за отстраняването им.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Въз основа на експертното становище на комисията в четиримесечен срок от подаване на документите министърът на образованието и науката внася в Министерския съвет предложение за откриване или преобразуване, което задължително съдържа:

1. наименование, седалище, официален адрес на частната детска градина или училище, адрес на сградата, в която ще се провежда възпитанието и обучението, както и идентификаторът на недвижимия имот съгласно чл. 26 от Закона за кадастъра и имотния регистър ; при използване на част от сграда се конкретизират помещенията;

2. вида на детската градина или училището;
3. профилите или професиите, по които се организира обучението;

5. индивидуализиращи данни за лицето, получило разрешение за откриване или преобразуване на детската градина или училището:

а) за граждани — трите имена и ЕГН;

б) (изм. и доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) за търговци и юридически лица с нестопанска цел — наименование, седалище, представителство и единен идентификационен код или кодът по БУЛСТАТ;

6. лицето, което управлява и представлява детската градина или училището.

(3) Министерският съвет с решение открива или преобразува детските градини или училищата по чл. 19 и 19а .

(4) Детските градини и училищата по чл. 19 и 19а придобиват качеството на юридическо лице от деня на обнародването на решението на Министерския съвет в «Държавен вестник».

(5) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Въз основа на експертното становище на комисията при неотстраняване на несъответствията или неспазване на срока по ал. 1 министърът на образованието и науката не внася предложението по ал. 2. Отказът може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд .

Чл. 21. (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) (1) Детските градини и училищата по чл. 16 , 19 и 19а се закриват:

1. когато се установи, че не се спазват изискванията на Закона за народната просвета , този правилник или държавните образователни изисквания;

2. когато физическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището, е осъдено с влязла в сила присъда «лишаване от свобода» за умишлено престъпление;

3. при смърт на физическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището;

4. при прекратяване дейността на юридическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището;

5. по искане на лицето, получило разрешение за откриване на детската градина или училището.

(2) В едномесечен срок от настъпване на обстоятелствата по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трети лица могат да внесат в Министерството на образованието и науката документите по чл. 17 за продължаване на дейността на детската градина или училището.

(3) В случаите по ал. 2 министърът на образованието и науката назначава експертна комисия, която разглежда и оценява внесените документи и при необходимост провежда събеседване с кандидатите. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 при наличие на повече кандидати предимство за продължаване на дейността на детската градина или училището имат съпругът и/или децата.

(4) Въз основа на експертното становище министърът на образованието и науката взема решение, като:

1. разрешава продължаването на дейността на детската градина или училището, като настъпилата промяна се отразява в акта за откриване;

2. закрива детската градина или училището.

Чл. 22. (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) (1) Актовете за закриване на детските градини и училищата по чл. 16 , 19 и 19а се издават от органа, разрешил откриване, и се обнародват в «Държавен вестник».

(2) Условията и редът за пренасочване на учениците от закритите училища, както и за предаване и съхранение на училищната документация се определят със заповед на министъра на образованието и науката.

Чл. 23. (1) Духовни са училищата, чието откриване се разрешава със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на съответния централен орган на признатата религиозна институция в страната. Духовните училища са за лица, завършили основно образование.

(2) Министърът на образованието и науката разрешава откриването на духовни училища, в които не се придобива средно образование, по реда на ал. 1, след представянето на следните документи:

1. молба от съответния централен орган на религиозната институция в страната;
2. документ, удостоверяващ признаването на изповеданието по реда на Закона за изповеданията ;
3. декларация, подписана от вносителя, че ще обучава лица, завършили основно образование;
4. документ за осигурена материална база;
5. санитарно разрешително от хигиенно-епидемиологична инспекция;

6. списък на лицата, които ще извършват подготовката за ритуални нужди, и копие от документите им за завършено образование.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Министърът на образованието и науката разрешава откриването на духовни училища, в които се придобива средно образование, по реда на ал. 1, при спазване изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, ал. 2, 3 и 4 , чл. 18 и 18а и чл. 23, ал. 2, т. 2.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Училищата по ал. 2 и 3 се закриват по искане на централния орган на съответната религиозна институция в страната, открила училището. Училищата по ал. 3 се закриват и в случаите и по реда, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 1 , и когато дейността на религиозната институция е прекратена.

Чл. 24. Българските държавни училища в чужбина се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на външните работи в съответствие с международните договорености.

Чл. 25. (1) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващите звена имат право на:
1. наименование, символи, седалище и официален адрес, който съответства на адреса на дирекцията им;
2. собствен кръгъл печат и/или печат с държавния герб;
3. банкова сметка;
4. (изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) данъчен номер и шифър по БУЛСТАТ.
(2) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена имат право да:
1. притежават собствено недвижимо и движимо имущество и да се разпореждат с него;

2. (изм — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) предоставят собствени движими вещи и недвижими имоти под наем, реализират поименни компенсационни бонове и компенсаторни записи, извършват квалификационна и творческа дейност, образователни и други услуги, ако това не е във вреда на образователно-възпитателния процес и при спазване на санитарно-хигиенните изисквания;

3. се разпореждат самостоятелно с бюджетните си средства;
4. патентоват и продават продукти от своята дейност;

5. (доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) определят вътрешната си организация и училищните символи, ритуали и униформено облекло;

6. (изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) определят начина на приемане на децата и учениците в съответствие с нормативните актове;

7. определят организацията, методиката и средствата на обучение и възпитание;

8. издават документи за завършен клас, степен на образование и за професионална квалификация, ако са им предоставени права за това;

9. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) се сдружават с юридически лица от страната и чужбина и сключват договори за участие в международни програми и проекти, без да нарушават държавните интереси.

(3) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена носят отговорност за:
1. изпълнението на държавните образователни изисквания, засягащи дейността им;

2. създаването на условия за опазването на живота и укрепване здравето на децата и учениците по време на обучението и възпитанието им, както и на територията си;

3. законосъобразното изразходване на бюджетните средства и опазването на материално-техническата си база;

4. извършването на дейности и прояви, които противоречат на законите в страната, ограничават правата и свободите на личността или нарушават учебно-възпитателния процес.

(4) Частните детски градини и училища, българските детски градини и училища с чуждестранно участие, чуждестранните детски градини и училища и духовните училища, в които се придобива средно образование, освен правомощията по ал. 1, т. 1, 3 и 4, ал. 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 имат и следните права и задължения:

1. да притежават собствен печат;
2. да издават документи за завършен клас, степен на образование и за професионална квалификация;

3. (нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) да започнат учебния или възпитателния процес най-късно две години след обнародването на акта за откриването или преобразуването им в «Държавен вестник»;

4. (нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) да не преустановяват провеждането на учебния или възпитателния процес за повече от две учебни години;

5. (нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) да допускат контролни органи на Министерството на образованието и науката, да им предоставят всички необходими документи за извършване на проверки, както и да изпълняват техните предписания.

(5) (Отм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., нова — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Държавата насърчава въвеждането на униформено облекло и други отличителни знаци на училищата, както и създаването на училищни символи и ритуали.

Раздел II.
Детски градини

Чл. 26. (1) Детските градини са подготвителни институции в системата на народната просвета, в които се отглеждат, възпитават и обучават деца от 3-годишна възраст до постъпването им в I клас.

(2) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по ал. 1, които са задължени да ги приемат.

(3) (Предишна ал. 2 — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Възпитанието и обучението на децата в детските градини се организира и провежда в съответствие с държавното образователно изискване за предучилищното възпитание и подготовка и осигурява готовност на децата за училище.

(4) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 3 — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Учебната програма определя структурата и обема на учебното съдържание по образователни направления.

Чл. 27. (1) Детските градини са:
1. целодневни, полудневни, седмични;

2. (изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) специални — за деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Към детски градини по ал. 1 или към училища могат да се организират полудневни, подготвителни или сезонни групи за деца от предучилищна възраст.

(3) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) За децата в подготвителните групи, които не владеят добре български език, се осигурява допълнително обучение по български език.

(4) (Предишна ал. 3 — ДВ, бр. 33 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) В целодневните и седмичните детски градини могат да се откриват яслени групи за деца от 3 месеца до 3 години. Детски градини с яслени групи са обединени детски заведения за деца от 3 месеца до постъпване в I клас.

Чл. 28. (1) (Доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 се приемат деца с писмена молба или заявление за постъпване в подготвителна група на родителите или настойниците. Към молбата или заявлението се прилагат копие от акта за раждане и медицински документи, издадени от съответния териториален здравен орган.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 2 постъпват деца със специални образователни потребности и/ или с хронични заболявания при писмено изразено желание на родителите или настойниците, когато всички други възможности за обучение и възпитание в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 са изчерпани.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 в група се приемат до 2 деца със специални образователни потребности.

(4) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Групите по ал. 3 се формират с минимален брой деца.

(5) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 обучението и възпитанието на децата със специални образователни потребности се осъществява съгласно държавното образователно изискване за предучилищно възпитание и подготовка и държавното образователно изискване за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(6) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 , в които са приети деца със специални образователни потребности, както и в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 2 със заповед на директора се създава екип, който се състои от: председател — учител на група, и членове: психолог, ресурсен учител, учител — специален педагог, логопед. В работата на екипа участват родителите или настойниците, както и други специалисти при необходимост.

(7) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Екипът по ал. 6 извършва оценка на образователните потребности, проследява динамиката в развитието на деца със специални образователни потребности и разработва индивидуални образователни програми за тяхното обучение, възпитание и развитие. Тези програми се утвърждават от директора на детската градина.

(8) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., предишна ал. 4 — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Децата от подготвителните групи към детските градини по ал. 1 могат да се преместват в друга подготвителна група към детска градина или подготвителен клас към училище. Преместването се извършва с удостоверение за преместване.

Чл. 29. (Отм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г., нов — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) В детските градини по чл. 10, ал. 1, т. 2 може да се приемат и деца, чиито родители или настойници не са военнослужещи или граждански лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, когато броят на децата не е достатъчен за формиране на групи и при условия и по ред, определени с правилника за дейността на детската градина.

Чл. 30. (1) За отглеждане, възпитание и обучение на децата в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 родителите или настойниците заплащат такси съгласно Закона за местните данъци и такси .

(2) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Родителите или настойниците на децата в подготвителните групи към детските градини не заплащат такси за задължителната подготовка на децата за училище преди постъпването им в първи клас.

(3) (Предишна ал. 2 — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) От такси могат да се освобождават родителите или настойниците на деца, приети в специални детски градини, ако това е предвидено с нормативен акт.

(4) (Предишна ал. 3, доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В детските градини посещението на децата може да бъде прекъсвано и подновявано по всяко време с предварително уведомяване от родителите или настойниците. За времето, през което детето не е посещавало детската градина, не се заплаща такса. В подготвителните групи се допуска отсъствие само по уважителни причини.

(5) (Предишна ал. 4 — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В държавните и общинските детски градини могат да се извършват допълнителни педагогически и други услуги по желание на родителите или настойниците срещу заплащане съобразно интересите и потребностите на децата.

Чл. 31. Броят на децата в група в държавните и общинските детски градини се определя с наредба на министъра на образованието и науката.

Раздел III.
Училища

Чл. 32. Училищата са образователно-възпитателни институции в системата на народната просвета, които осигуряват завършването на клас, придобиването на степен на образование и/или на професионална квалификация.

Чл. 33. (1) Училищното образование според съдържанието на подготовката е общо и професионално.

(2) Общото образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и на знания и умения на по-високо равнище чрез задължителноизбираемата или чрез профилираната подготовка съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за учебното съдържание.

(3) (Доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и придобиването на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за учебното съдържание, за професионалното образование и обучение и за придобиването на квалификация по професии и правоспособност за професии, за които се изисква такава.

(4) (Доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Професионалното обучение осигурява придобиването на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение и за придобиването на квалификация по професии и правоспособност за професии, за които се изисква такава.

Чл. 34. (1) Училищното образование според степента е основно и средно.
(2) Основното образование се осъществява на два етапа-начален и прогимназиален.

(3) Началният етап е от I до IV клас включително. Обучението се осъществява в начални училища, основни училища, средни общообразователни училища, училища по изкуствата и в специални училища.

(4) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Прогимназиалният етап е от V до VIII клас включително. Обучението се осъществява в прогимназиални училища, основни училища, средни общообразователни училища, училища по изкуствата, професионални училища, спортни училища и в специални училища.

(5) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Обучението на ученици в VIII клас освен в училищата по ал. 4 може да се провежда и в училища, в които се постъпва след завършен VII клас — профилирани гимназии, профилирани паралелки в средни общообразователни училища или в гимназии, в професионални гимназии и професионални училища. Тези училища издават и свидетелство за завършено основно образование.

(6) (Предишна ал. 5, изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Средното образование е с четиригодишен срок на обучение след завършено основно образование. Обучението се осъществява в гимназии, профилирани гимназии, средни общообразователни училища, професионални гимназии или професионални училища, спортни училища, училища по изкуствата и в специални училища.

(7) (Нова — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) На учениците до 16-годишна възраст в населено място, в което няма съответно училище по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за народната просвета , се осигурява безплатен транспорт и/или интернатно обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината.

Чл. 35. (1) В I клас постъпват деца на 7 години, навършени в съответната календарна година. Деца, навършили 6 години, могат да постъпят в I клас по преценка на родителите или настойниците им, ако физическото и умственото им развитие позволява това.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Общините в срок до 30 април изготвят списък на децата, които следва да постъпят в подготвителна група, подготвителен клас и I клас, и го изпращат в срок до 15 май в училищата и детските градини на територията си.

Чл. 36. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Децата постъпват в I клас на държавните и общинските училища по молба на родителите или настойниците им. В училищата по изкуствата и в паралелките по изкуства и спорт в основни и в средни общообразователни училища учениците могат да постъпят в I клас след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Училището се избира от родителите или настойниците.

Чл. 37. (1) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) За деца, които следва да постъпят в I клас, но здравословното им състояние не позволява това, училищното обучение се отлага за една учебна година по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) В I клас на специалните училища постъпват деца, насочени от екипа по ал. 1, при условията и по реда на държавните образователни изисквания за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) В училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 — 10 от Закона за народната просвета, в които се обучават интегрирано ученици със специални образователни потребности, както и в училищата по чл. 66, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 със заповед на директора се създава екип, който се състои от: председател — учител в паралелката, и членове: психолог и/или педагогически съветник, ресурсен учител, учител — специален педагог, логопед, учители. В работата на екипа участват родителите или настойниците, а при необходимост и други специалисти.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г., отм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.)

(5) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Екипът по ал. 3 извършва оценка на образователните потребности, проследява динамиката в развитието на деца със специални образователни потребности и разработва индивидуални образователни програми за тяхното обучение, възпитание и развитие. Тези програми се утвърждават от директора на училището.

Чл. 38. (Отм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.)

Чл. 39. (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Училището и детската градина изпращат сведение за децата, постъпили в подготвителна група, подготвителен клас и първи клас в срок до 30 септември в съответната община, където се води списък на децата, които следва да постъпят в първи клас.

Чл. 40. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. и доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Децата и учениците от подготвителен и от I до IV клас в държавните, общинските и частните училища могат да се преместват в друго училище, през време на цялата учебна година. Преместването се извършва с удостоверение за преместване, издадено от директора на училището, в което ученикът се е обучавал, а за децата от подготвителния клас — и удостоверение за училищната им готовност.

(2) След издаването на удостоверението за преместване директорът на училището уведомява писмено общината, където ученикът е включен в списъка на децата, подлежащи на задължително училищно обучение.

(3) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Директорът на приемащото училище в 7-дневен срок от записването на преместения ученик писмено уведомява общината по местоживеенето му, и директорът на училището, в което се е обучавал.

Чл. 41. (1) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) На децата, завършили подготвителна група или подготвителен клас, се издава удостоверение за завършена подготвителна група или подготвителен клас.

(2) (Предишна ал. 1, доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) На учениците, завършили I клас, училището издава удостоверение, в което се вписва обща годишна оценка с думи за резултатите от обучението по всички учебни предмети.

(3) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 2 — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Завършването на II и III клас се удостоверява с ученическа книжка.

(4) (Предишна ал. 2 — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 3 — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) На учениците, завършили IV клас, училището издава удостоверение за завършен начален етап на основното образование.

(5) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) На ученици със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано и са завършили IV клас, но не са усвоили държавните образователни изисквания за начален етап на основното образование по обективни причини, училището издава удостоверение за завършен IV клас. В него се вписват резултатите от обучението по индивидуалните образователни програми.

Чл. 42. (1) Учениците, завършили началния етап на основното образование, продължават обучението си в V клас. В държавните и общинските училища по изкуствата и в паралелките по изкуства и спорт в държавните и в общинските основни и средни общообразователни училища учениците могат да постъпят в V клас след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт или с училищния учебен план.

(2) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Ученици със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано и са завършили IV клас, но не са усвоили държавните образователни изисквания за начален етап на основното образование по обективни причини, продължават обучението си в V клас.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 2 — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) В професионални училища и професионални гимназии, както и в паралелки за професионално обучение в основни, прогимназиални, средни общообразователни и в специални училища, могат да постъпят ученици в VII или VIII клас.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., предишна ал. 3 — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) В държавните и общинските спортни училища могат да постъпят ученици в VI, VII или в VIII клас след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт.

Чл. 43. (Изм. и доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В паралелките по изкуства и спорт в държавните и общинските основни и средни общообразователни училища учениците могат да постъпят в класове от началния и прогимназиалния етап на основното образование след проверка на способностите им, ако това е предвидено с нормативен акт.

Чл. 44. (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Учениците от V до VIII клас в държавните, общинските и частните училища могат да се преместват в друго училище при условия и по ред, определени от приемащото училище, през време на цялата учебна година, но не по-късно от 30 учебни дни преди приключването на всеки учебен срок. Преместването се извършва с удостоверение за преместване, издадено от директора на училището, в което ученикът се е обучавал, и при спазване изискванията на чл. 40, ал. 2 и 3 .

Чл. 45. (1) Завършването на клас от прогимназиалния етап на основното образование се удостоверява с ученическа книжка.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) На учениците се издава удостоверение за завършен клас за приемане в училищата, в които се постъпва след проверка на способностите или чрез конкурсен изпит, за постъпване от VI, VII или от VIII клас в спортни училища, от VII или от VIII клас в професионални училища и професионални гимназии и в паралелки за професионално обучение в основни, прогимназиални, средни общообразователни и в специални училища, както и по тяхно желание.

Чл. 46. (1) На учениците, завършили VIII клас, училището издава свидетелство за основно образование съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за документите за системата на народната просвета.

(2) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) На учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано и са завършили VIII клас, но не са усвоили държавните образователни изисквания за основно образование по обективни причини, училището издава удостоверение за завършен VIII клас. В него се вписват резултатите от обучението по индивидуалните образователни програми.

(3) (Предишна ал. 2, изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) На учениците, завършили VIII клас в специални училища за деца с умствена изостаналост, училището издава удостоверение за завършен VIII клас съгласно държавните образователни изисквания за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания и за документите за системата на народната просвета.

Чл. 47. (Отм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.)

Чл. 48. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Учениците, завършили основно образование, могат да продължат обучението си в IХ клас на средни общообразователни училища, гимназии, професионални гимназии, професионални училища, училища по изкуствата, специални училища или в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни и специални училища и в гимназии

(2) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Учениците, завършили VII клас, могат да продължат обучението си в VIII клас на профилирани гимназии, професионални гимназии, училища по изкуствата, спортни училища или в профилирани паралелки в средни общообразователни училища или в гимназии или в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни и специални училища и в гимназии.

(3) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Ученици със специални образователни потребности, които са завършили VIII клас и не са усвоили държавните образователни изисквания за основно образование по обективни причини, могат да продължат обучението си в IX клас на училища, които организират професионално обучение по част от професия или по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация, или в IX клас на непрофилирани паралелки в средни общообразователни училища или гимназии по индивидуална образователна програма.

(4) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Учениците по чл. 46, ал. 3 могат да продължат обучението си в IX клас на училищата, които организират професионално обучение по част от професия или по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация, или в IX клас на непрофилирани паралелки в средни общообразователни училища или гимназии по индивидуална образователна програма.

(5) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., предишна ал. 3 — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни училища и гимназии се разкриват в населени места, в които няма професионални училища.

Чл. 49. (1) Приемането по утвърден държавен план-прием се извършва:

1. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) за ученици, завършили VII клас или основно образование — в профилирани гимназии, професионални гимназии, професионални училища, училища по изкуствата, профилирани паралелки в средни общообразователни училища и в гимназии, в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средни общообразователни и специални училища и в гимназии;

2. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) за ученици, завършили VI и VII — за професионално обучение в професионални училища, професионални гимназии и колежи и в паралелки в основни, прогимназиални, средни общообразователни и специални училища;

3. за ученици, завършили V, VI или VII клас — в спортни училища.

(2) С държавния план-прием се определя броят на учениците в държавните и общинските училища по ал. 1.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Държавният план-прием се утвърждава за всяка учебна година в срок до 30 март със заповед на:

1. министъра на образованието и науката — за държавните профилирани гимназии и спортни училища и за профилираните паралелки в държавните средни общообразователни училища и гимназии;

2. министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството — за държавните и общинските професионални гимназии, професионални училища и професионални колежи, за паралелките за придобиване на професионална квалификация в основни, прогимназиални, средни общообразователни, спортни и специални училища;

3. (изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 89 от 2005 г.) министъра на образованието и науката, съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта — за държавните и общинските спортни училища;

4. началника на регионалния инспекторат по образованието — за общинските профилирани гимназии, за профилираните паралелки в общинските средни общообразователни училища и гимназии;

5. министъра на културата — за училищата по изкуствата.
(4) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., отм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.)

(5) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна ал. 4, доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Началникът на регионалния инспекторат по образованието в срок до 1 февруари предлага на министъра на образованието и науката да утвърди държавния план-прием по ал. 3, т. 1 — 3.

(6) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр. — ДВ, бр. 48 от 2003 г.) Предложенията на началника на регионалния инспекторат по образованието за училищата по ал. 3, т. 1 се изготвят въз основа на направените до 1 февруари предложения от директорите им.

(7) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр. — ДВ, бр. 48 от 2003 г.) Предложенията на началника на регионалния инспекторат по образованието за училищата по ал. 3, т. 2 се изготвят въз основа на направените до 1 февруари предложения от директорите им и се съгласуват със съответните финансиращи органи, с комисията по заетостта към областния съвет за регионално развитие и с регионалните структури на работодателите.

(8) (Нова — ДВ, бр. 68 от 2002 г., предишна ал. 5, изм. и доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр. — ДВ, бр. 48 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Промяна в утвърдения държавен план-прием за училищата по ал. 3, т. 1 и 2 може да се извършва в срок до 30 април със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на началника на регионалния инспекторат по образованието при доказана потребност и след съгласуване със съответните финансиращи органи, комисията по заетостта към областния съвет за регионално развитие и регионалните структури на работодателите.

(9) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишен текст на ал. 5 — ДВ, бр. 68 от 2002 г., предишна ал. 6, изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр. — ДВ, бр. 48 от 2003 г., отм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.)

(10) (Предишен текст на ал. 6 — ДВ, бр. 68 от 2002 г., предишна ал. 7, изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., попр. — ДВ, бр. 48 от 2003 г.) Условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием за училищата по изкуствата се определят с наредба на министъра на културата и на министъра на образованието и науката.

Чл. 50. (1) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 89 от 2005 г.) Приемането на учениците в VIII или IX клас в държавните и общинските средни общообразователни училища, гимназии, профилирани гимназии, профилирани паралелки в средни общообразователни училища, профилирани паралелки по изкуства и спорт в средни общообразователни училища се извършва след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката, а приемането на ученици в VI, VII или VIII клас в държавните и общинските спортни училища се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(2) В държавните и общинските спортни училища и училищата по изкуствата и в профилираните паралелки по изкуства и спорт в средни общообразователни училища учениците се приемат след проверка на способностите им.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., доп. — ДВ, бр. 7 от 2002 г., доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В държавните и общинските професионални гимназии, професионални колежи и професионални училища и в паралелките за придобиване на професионална квалификация в прогимназиални, основни, средни общообразователни и спортни училища и в гимназии учениците се приемат при условия и по ред, определени с държавното образователно изискване за професионалното образование и обучение и с наредба на министъра на образованието и науката.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Приемането на ученици в специалните училища, с изключение на възпитателните училища-интернати, социално-педагогическите интернати и болничните училища, се извършва след насочване от екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието и при условията и по реда на държавното образователно изискване за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(5) (Доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В училищата по изкуствата учениците се приемат при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на културата.

(6) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В държавните и общинските училища се приемат в паралелка до 5 ученици с хронични заболявания, с физически и сензорни увреждания, а в професионалните училища и професионалните гимназии — и от домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи.

(7) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Извън случаите на ал. 6 в държавните и общинските училища може да се осигури интегрирано обучение в паралелка до 2 ученика със специални образователни потребности по предложение на екипа по чл. 6а .

Чл. 51. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Ученици могат да се преместват в паралелка на същото или в друго училище по чл. 34, ал. 5 при наличие на свободни места в приемащото училище.

(2) За свободни места се считат местата до утвърдения държавен план-прием, които включват:
1. незаетите места;
2. освободените през учебната година места.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Свободните места се обявяват от директора в тридневен срок от освобождаването им в училището и в регионалния инспекторат по образованието.

(4) Преместването на учениците се извършва, както следва:

1. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) през време на цялата учебна година, но не по-късно от 30 учебни дни преди края на всеки учебен срок — по същия профил или професия и при смяна на профилирана паралелка или професия с непрофилирана паралелка;

2. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) след успешно завършен клас при смяна на:
а) профила или професията съответно с друг профил или професия;
б) профила с професия;
в) (доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) професията с профил или с непрофилирана паралелка;
г) непрофилирана гимназиална паралелка с профилирана паралелка или професия.

(5) При различие между училищните учебни планове учениците полагат приравнителни изпити при условия и по ред, определени от приемащото училище.

(6) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) При преместване на ученици от помощни училища в други държавни или общински училища те продължават обучението си по индивидуална образователна програма, която включва конкретни задачи в рамките на учебните програми по един или повече учебни предмети от учебния план.

(7) (Нова — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Учениците по ал. 6, които усвояват държавните образователни изисквания за клас, етап или степен на образование, продължават обучението си по учебния план на приемащото училище.

Чл. 52. (1) Учениците могат да се преместват при условията на чл. 51, ал. 4, т. 1 над утвърдения държавен план-прием в следните случаи:

1. по социални или здравословни причини;
2. при смяна на местоживеенето поради смяна на местоработата на родителите или настойниците.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 ученикът се премества със заповед на директора на приемащото училище въз основа на представени документи, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2. При отказ на директора на приемащото училище началникът на регионалния инспекторат по образованието взема решение относно преместването на ученика.

(3) (Нова — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) При преместване на ученици до 16 г. в населено място, в което няма училище, се осигурява безплатен транспорт или интернатно обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината.

Чл. 53. При преместване директорът на училището, в което ученикът се е обучавал, издава удостоверение за преместване и в 14-дневен срок изпраща изисканото от директора на приемащото училище копие от личния картон на ученика. В случаите, когато ученикът е подлежащ на задължително училищно обучение, преместването се извършва при спазване и на изискванията по чл. 40, ал. 2 и 3 .

Чл. 54. (1) (Предишен текст на чл. 54 — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Учениците не могат да се преместват:

1. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) в последния гимназиален клас при смяна на: непрофилирана гимназиална паралелка с профилирана; профил с друг профил; професия с профил;

2. (изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) в последните два гимназиални класа при смяна на: професия с друга професия, профил с професия, непрофилирана гимназиална паралелка с професия.

(2) (Нова — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат в случаите на връщане на ученик след заличаване на наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 4 .

Чл. 55. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Завършването на гимназиален клас — IХ, Х, ХI, ХII и ХIII, се удостоверява с ученическа книжка.

(2) На ученици, навършили 16 години, които напускат училището, се издава удостоверение за завършен клас.

Чл. 56. (Изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) На учениците, завършили успешно ХII клас и положили успешно държавните зрелостни изпити, се издава диплома за завършено средно образование.

(2) Когато ученикът не се е явил или не е положил успешно държавните зрелостни изпити по свое желание, се издава удостоверение за завършен гимназиален етап.

(3) Когато ученикът със специални образователни потребности не е усвоил държавните образователни изисквания за придобиване на средно образование по обективни причини, училището издава удостоверение за завършен гимназиален етап, в което вписва резултатите от обучението по индивидуалните образователни програми.

(4) Документите по ал. 2 и 3 не удостоверяват завършено средно образование.

(5) Дипломата по ал. 1 и удостоверенията по ал. 2 и 3 се издават от училището, в което ученикът е завършил ХII клас.

Чл. 57. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Завършено професионално образование се удостоверява с диплома за завършено средно образование или удостоверение за завършено средно образование, със свидетелство за професионална квалификация и свидетелство за правоспособност.

(2) Документите по ал. 1 се издават независимо един от друг съгласно държавното образователно изискване за документите за системата за народната просвета, като:

1. дипломата за завършено средно образование се издава по реда на чл. 56 ;

2. (изм. и доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) свидетелството за професионална квалификация се издава на ученици, завършили ХII клас или XIII и положили успешно държавните изпити за придобиване на професионална квалификация съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение, за придобиването на квалификация по професии и за системата на оценяване;

3. свидетелството за правоспособност за професии, упражняването на които изисква правоспособност, се издава при условия и по ред, определени с наредби на министъра на образованието и науката, освен ако в друг нормативен акт не е предвидено друго.

Чл. 58. (1) Завършено професионално обучение се удостоверява със свидетелство за основно образование и/или свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност, удостоверение за професионално обучение.

(2) Документите по ал. 1 се издават независимо един от друг съгласно държавното образователно изискване за документите за системата за народната просвета.

(3) Свидетелството за основно образование се издава на ученици, които едновременно с професионалното си обучение са усвоили и общообразователния минимум за основно образование, съгласно държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Свидетелството за професионална квалификация се издава на ученици, които са завършили професионалната подготовка и са положили успешно държавни изпити за придобиване на професионална квалификация, съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение, за придобиването на квалификация по професии и за системата на оценяване.

(5) Свидетелството за правоспособност за професии, упражняването на които изисква правоспособност, се издава при условия и по ред, определени с наредби на министъра на образованието и науката, освен ако в друг нормативен акт не е предвидено друго.

(6) Удостоверението за професионално обучение се издава на ученици, които са завършили професионална подготовка и са положили успешно изпитите за придобиване на професионална квалификация по част от професията, както и за актуализиране или за разширяване на професионалната квалификация, съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение и за системата на оценяване.

(7) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Документите по ал. 4, 5 и 6 не дават право за продължаване на образованието.

Чл. 59. (Изм. и доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Свидетелството за професионална квалификация, свидетелството за правоспособност и удостоверението за професионално обучение се издават от училището, в което ученикът е завършил професионалната подготовка.

Чл. 60. (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Получената оценка на държавен зрелостен изпит за придобиване на средно образование, както и на държавен зрелостен изпит, държавен изпит или изпит за придобиване на професионална квалификация е окончателна. Когато получената оценка е слаб (2), ученикът може да се яви отново на съответния изпит без ограничения за възраст и брой изпитни сесии.

Чл. 61. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Лицата, придобили право да се явят на изпитите по чл. 60 , могат да се явяват на тях в училището, в което са се обучавали, при спазване изискванията на действащия учебен план по отношение на броя на изпитите и формата за оценяване към момента на явяването.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) В случаите, когато училището е закрито, лицата по ал. 1 се явяват на изпитите по чл. 60 в определено със заповед на началника на регионалния инспекторат по образованието училище.

(3) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В случаите по ал. 2 дипломата за завършено средно образование и/или свидетелството за професионална квалификация, свидетелството за правоспособност и удостоверение за професионално обучение се издават от училището, където са положени съответните изпити.

Чл. 62. (1) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) За провеждането на държавните зрелостни изпити за придобиване на средно образование, както и на държавните изпити за придобиване на професионална квалификация в частните училища, българските училища с чуждестранно участие, чуждестранните училища и в духовните училища, в които се придобива средно образование, началникът на регионалния инспекторат по образованието назначава пълномощник за всяко училище.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Пълномощникът участва при провеждането на изпитите и изготвя констативен протокол за спазването на държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план за професионалното образование и обучение, за системата за оценяване и за документите за системата на народната просвета.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) При констатирани нарушения на организацията и провеждането на изпитите началникът на регионалния инспекторат по образованието представя на министъра на образованието и науката доклад, към който прилага констативния протокол на пълномощника.

(4) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Върху дипломата за завършено средно образование, свидетелството за професионална квалификация и свидетелството за правоспособност се полагат подпис на пълномощника и печат на Министерството на образованието и науката. В случаите по ал. 3 върху дипломата и свидетелствата може да се положи подпис на пълномощника и печат на Министерството на образованието и науката след разрешение от министъра на образованието и науката.

(5) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Дипломите за завършено средно образование и свидетелствата за професионална квалификация, издадени от училищата по ал. 1, се вписват в съответните регистрационни книги, които се водят в Министерството на образованието и науката.

Чл. 63. (1) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Дубликат на удостоверение за завършен клас, удостоверение за завършен начален етап на основното образование, свидетелство за основно образование, диплома за завършено средно образование, свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност и удостоверение за професионално обучение се издава от директора на училището, издало оригиналния документ.

(2) Дубликатът се издава по молба на заинтересуваното лице в случай, че документът по ал. 1 е изгубен, унищожен или е станал негоден за ползване.

Чл. 64. (1) Дубликатът се издава при наличие на училищна документация, от която е видно, че оригиналният документ е издаден.

(2) В случай, че училището, издало оригиналния документ, е закрито, заинтересуваното лице подава молба до училището, където се съхранява училищната документация.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Когато училищната документация не се съхранява в друго училище, дубликатът се издава от училище, определено от началника на регионалния инспекторат по образованието, въз основа на издаден документ от Държавния архив.

(4) В случай, че липсва училищната документация за издаване на дубликат, заинтересуваните лица могат да установят правата си по съдебен ред.

Чл. 65. (1) Дубликатът се издава по образец съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.

(2) За издаване на дубликат се заплаща такса, определена със заповед на министъра на образованието и науката.

Чл. 66. (Изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) (1) В специалните училища могат да се обучават ученици:
1. с хронични заболявания — оздравителни и болнични;
2. със сензорни увреждания — с увреден слух, с нарушено зрение;
3. (изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) с езиково-говорни нарушения;
4. с умствена изостаналост — помощни;
5. с множество увреждания;
6. с девиантно поведение — възпитателни училища-интернати и социално-педагогически интернати.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г.) По изключение в училищата извън ал. 1 могат да се откриват паралелки за ученици с увреден слух по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието.

(3) (Доп. — ДВ, бр. 7 от 2009 г., доп. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) По изключение само в началния и прогимназиалния етап на основни и средни общообразователни училища извън ал. 1 могат да се откриват паралелки за ученици с умствена изостаналост и паралелки за ученици с множество увреждания по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието.

(4) Между учениците в специалните и останалите паралелки задължително се планират съвместни дейности и съвместно обучение по учебни предмети от учебния план.

(5) Паралелки за професионално обучение за ученици с умствена изостаналост могат да се откриват по предложение на екипа за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието в училищата, които организират професионално обучение по част от професия или по професии за придобиване на първа степен на професионална квалификация.

Чл. 67. (1) (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., отм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.)

(2) (Изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Настаняването на учениците във възпитателните училища — интернати и социалнопедагогическите интернати се извършва при условия и по ред, определени с правилници на министъра на образованието и науката.

Чл. 68. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Специалните училища за ученици с хронични заболявания са оздравителни и болнични.

(2) Оздравителните училища са от интернатен тип, за обучение на ученици от I до XII клас, и в тях се организира учебно-възпитателна и лечебна работа само за ученици, боледуващи от заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, храносмилателната и пикочно-половата, костно-мускулната и/или нервната система, и/или на ендокринните жлези и обмяната.

(3) (Предишна ал. 3 — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Болничните училища се организират към лечебни заведения за болнична помощ и са за обучение на ученици от I до XII клас, чийто престой за лечение е не по-малък от 30 дни.

Чл. 69. Специалните училища за ученици със сензорни увреждания са за обучение на ученици от I до XII клас с увреден слух или с нарушено зрение и са от интернатен тип.

Чл. 70. (1) (Отм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.)

(2) (Доп. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Логопедични кабинети могат да се организират за диагностична и корекционно-възпитателна дейност на езика и говора на деца в предучилищна възраст и на ученици от I до ХII клас с езиково-говорни нарушения.

(3) Логопедични кабинети и кабинети за рехабилитация на слуха и говора и на зрението могат да се откриват към детските градини и училищата съгласувано с финансиращия орган при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката, началника на регионалния инспекторат по образованието или кмета на общината.

Чл. 71. (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Специалните училища за обучение на ученици от I до VIII клас с умствена изостаналост са помощни училища и са от полуинтернатен или от интернатен тип. В тези училища може да се организира професионално обучение по част от професия или по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация.

Чл. 72. (1) (Отм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.)

(2) (Изм. — ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Паралелки за ученици с множество увреждания могат да се организират и в специални училища по чл. 66, ал. 1, т. 2 и 4 .

Чл. 73. (1) Специалните училища за обучение на ученици с девиантно поведение са възпитателни училища — интернати и социалнопедагогически интернати.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Възпитателните училища — интернати са за обучение на ученици от I до XII клас, извършили противообществени прояви. В тези училища може да се осъществява професионално обучение и/или професионално образование.

(3) Социалнопедагогическите интернати са за обучение на ученици от I до VIII клас, които нямат подходящи условия за живот в семейството си, лишени са от родителски грижи и надзор, извършили са или съществуват предпоставки да извършат противообществени прояви. В тези училища може да се организира професионално обучение.

Чл. 74. За лица, лишени от свобода, се организира обучение в училище в затвор или в поправителен дом. В тези училища се осигурява възможност за придобиване на основно или средно образование и/или за професионално обучение.

Чл. 75. (1) Вечерните училища се организират за обучение на лица, навършили 16-годишна възраст, които не се обучават в дневна форма на обучение.

(2) Във вечерни училища могат да се приемат и лица под 16-годишна възраст, които поради семейни или други социални причини, удостоверени с документ, издаден от компетентен орган, не могат да се обучават в дневна форма.

(3) Във вечерните училища се организира обучение за придобиване на основно или средно образование и/или за професионална квалификация.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В средни общообразователни училища, гимназии, профилирани гимназии, професионални училища и професионални гимназии могат да се организират паралелки с вечерна форма на обучение.

Раздел IV.
Обслужващи звена

Чл. 76. (Доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Обслужващите звена са институции в системата на народната просвета, в които се организират: дейности, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на децата и учениците в областта на науката, техниката, технологията, изкуствата, отдиха и спорта; дейности, свързани с научното, информационното и технологичното осигуряване на системата на народната просвета; разработване и управление на общински, регионални, национални и международни проекти и програми; оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета; дейности със социално предназначение, както и диагностична, рехабилитационна и корекционно-възпитателна дейност.

Чл. 77. (Изм. — ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Дейността на държавните обслужващи звена се организира съгласно правилници, утвърдени от министъра на образованието и науката, а дейността на общинските — съгласно правилници, утвърдени от началника на съответния регионален инспекторат по образованието.

Глава трета.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ
Раздел I.
Форми на обучение

Чл. 78. (1) (Изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Формите на обучение са: дневна; вечерна; задочна; индивидуална; самостоятелна; кореспондентска; дистанционна и комбинирана.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Училището организира дневна и/или вечерна форма на обучение. Училището може да организира и задочна, индивидуална, самостоятелна, кореспондентска, дистанционна и комбинирана форми на обучение.

Чл. 79. (Изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) (1) В дневна, вечерна и задочна форма на обучение учениците се организират в паралелки и групи, а за индивидуална, самостоятелна, кореспондентска и дистанционна форма обучението се организира за отделен ученик.

(2) Обучението в комбинираната форма се организира в паралелки и в групи, а за отделни учебни предмети — за отделен ученик.

Чл. 80. Дневната форма на обучение е присъствена форма, която се провежда между 7 и 19 ч. в учебните дни.

Чл. 81. Вечерната форма на обучение е присъствена форма, която се провежда в подходящо за учениците време на учебните дни. Обучението се организира и провежда съгласно училищния учебен план.

Чл. 82. (1) Задочната форма на обучение включва учебни занятия, самостоятелна подготовка и изпити по учебни предмети съгласно училищния учебен план.

(2) Учебните занятия и изпитите по учебни предмети се организират в сесии.

(3) Учебните занятия включват обзор на учебното съдържание по съответния учебен предмет и насоки за самостоятелна подготовка за изпитите.

(4) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Чл. 83. (1) Индивидуалната форма на обучение включва учебни занятия, както и изпити или текущи проверки по учебни предмети, ако това е предвидено с индивидуалния учебен план, утвърден от директора на училището.

(2) Индивидуалната форма на обучение се организира за:

1. (изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната лекарска комисия, не могат да се обучават в присъствена форма за повече от 30 последователни учебни дни;

2. за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове.

(3) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 училището организира индивидуалното обучение в домашни или болнични условия въз основа на медицински документ, издаден от съответна лекарска комисия, като осигурява от 8 до 12 учебни часа седмично.

(4) (Нова — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Когато индивидуалното обучение на ученика се организира в болнични условия извън населеното място, в което е училището му, учебните часове се организират от училище, определено от началника на съответния регионален инспекторат по образованието, на чиято територия се намира лечебното заведение за болнична помощ.

(5) (Предишна ал. 4 — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Знанията и уменията на учениците по ал. 2, т. 1 се оценяват чрез текущи проверки, а на учениците по ал. 2, т. 2-чрез изпити.

(6) (Предишна ал. 5 — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Чл. 84. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Самостоятелната форма на обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебни предмети съгласно училищния учебен план.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Самостоятелната форма на обучение се организира за:

1. (доп. — ДВ, бр. 33 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) ученици в задължителната училищна възраст, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната лекарска комисия, не могат да се обучават в дневна форма на обучение, както и за даровити деца в задължителна училищна възраст, след решение на педагогическия съвет;

2. лица, навършили 16-годишна възраст.

(3) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

(4) (Нова — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за ученици с умствена изостаналост и с множество увреждания.

Чл. 84а. (Нов — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) (1) Комбинираната форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета.

(2) Комбинираната форма на обучение се организира само за ученици със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми и за които екипът по чл. 37, ал. 3 препоръчва тази форма на обучение.

(3) Обучението в комбинирана форма се извършва по училищния учебен план или по индивидуален учебен план по чл. 101, ал. 6 или 7 .

(4) Индивидуалното обучение по ал. 1 се провежда в училището и може да се осъществява по един или по няколко учебни предмета.

(5) Когато комбинираната форма се организира по индивидуален учебен план, обучението се осъществява по индивидуални учебни програми по чл. 102, ал. 4.

(6) Индивидуалното обучение включва учебни часове и оценяване на знанията и уменията на учениците чрез текущи проверки.

(7) Индивидуалното обучение може да се провежда за не повече от тридесет на сто от броя на учебните часове по учебните предмети от съответния учебен план, по който се извършва обучението в комбинирана форма.

Чл. 85. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Ученици, които следва да се обучават в индивидуална, самостоятелна или в комбинирана форма на обучение при условията на чл. 83, ал. 2 , чл. 84, ал. 2, т. 1 и чл. 84а, ал. 2, както и ученици, навършили 16-годишна възраст и желаещи да променят формата на обучение по чл. 80 , 81 , 82 , 83 и 84 , подават писмено заявление до директора на училището.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) Ученици, които се обучават в дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна или в комбинирана форма на обучение, могат да променят формата на обучението си в началото на учебната година. Промяната на формата на обучение се допуска и по време на учебните занятия, когато се преминава:

1. (изм. — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) от дневна, вечерна или от задочна в индивидуална, самостоятелна или в комбинирана форма на обучение;

2. от дневна във вечерна форма на обучение;

3. (нова — ДВ, бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.) от комбинирана в дневна форма на обучение.

(3) За промяна на формата на обучение директорът на училището издава заповед.

Чл. 86. (1) Кореспондентската форма на обучение е неприсъствена форма, при която се поставят задачи и се осъществява контрол върху подготовката чрез кореспонденция между училището и учениците.

(2) Дистанционната форма на обучение е неприсъствена форма, при която обучението се осъществява чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии.

(3) Кореспондентската и дистанционната форма на обучение се организират при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 87. Завършването на клас и на степен на образование, както и придобиването на професионална квалификация в различните форми на обучение, се удостоверява с едни и същи по вид документи съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета, които дават равни права на завършилите.

Раздел II.
Организационни форми
Чл. 88. (1) Училищното обучение се организира в последователни класове.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Продължителността на обучението в един клас е една учебна година за всички форми, с изключение на случаите по чл. 83, ал. 2, т. 2.

(3) Класовете се номерират във възходящ ред с римски цифри.
Чл. 89. (1) В зависимост от броя на приетите ученици класовете се разделят на паралелки.

(2) Паралелките от един клас се обозначават с началните букви на българската азбука, които се поставят след номера на класа.

(3) В зависимост от особеностите на учебния предмет паралелката може да се дели на групи, да се организират сборни групи от различни паралелки или да се организира индивидуално обучение.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Училищата могат да организират обучението в културно-образователната област «Бит и технологии» в обслужващите звена, създадени по чл. 33а, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета .

(5) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Училището може да организира сборни групи за свободноизбираема подготовка или за дейности, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на учениците в областта на спорта, науката, техниката, технологиите, изкуствата и отдиха. Групите могат да се формират от ученици от различни класове и от ученици от други училища.

Чл. 90. (1) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Броят на учениците в паралелка, деленето на паралелките на групи и индивидуалното обучение се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В училищата по изкуствата броят на учениците в паралелка, деленето на паралелките на групи и индивидуалното обучение се определят с наредба на министъра на културата.

(3) Разпределението на учениците по паралелки се извършва от директора на училището при спазване изискванията на ал. 1 и 2.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В началото на учебната година директорът определя със заповед класните ръководители на всички паралелки.

(5) (Нова — ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Класният ръководител организира и провежда часа на класа, извънкласните дейности с учениците и води задължителната училищна документация за съответната паралелка.

Раздел III.
Учебно време

Чл. 91. (1) Училищното обучение се организира в учебни години, учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм. — ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) През учебната година учениците ползват есенна, коледна, зимна, пролетна и/или великденска и лятна ваканция.

Чл. 92. (1) (Изм. — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Учебната година е с продължителност 12 месеца.

(2) (Нова — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Учебната година започва на 15 септември, а в спортните училища — на 1 септември.

(3) (Нова — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Учебната година в извънучилищните педагогически учреждения започва на 1 октомври.

(4) (Нова — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) В случай че денят по ал. 2 и 3 е почивен, учебната година започва на първия следващ работен ден.

(5) (Предишна ал. 2 — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Учебните занятия са с продължителност не повече от 38 и не по-малко от 31 учебни седмици и се разпределят в два учебни срока.

(6) (Предишна ал. 3, изм. — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Продължителността на първия учебен срок е 18 учебни седмици, а в спортните училища — 20 учебни седмици.

(7) (Предишна ал. 4 — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Продължителността на учебната седмица е 5 учебни дни.

(8) (Предишна ал. 5, изм. — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Изключения по ал. 5, 6 и 7 се допускат само ако това е предвидено в учебния план.

(9) (Нова — ДВ, бр. 33 от 2003 г., предишна ал. 6, изм. — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Учебните занятия в извънучилищните педагогически учреждения завършват на 31 август, като и през лятната ваканция се организират дейности за работа с деца.

Чл. 93. (Изм. — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) (1) За всяка учебна година министърът на образованието и науката определя със заповед:

1. началото и края на ваканциите с изключение на лятната;
2. (отм. — ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.)
3. неучебни дни;
4. (изм. — ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) началото и края на втория учебен срок.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава преди началото на учебната година.

(3) За всяка учебна година директорите на спортните училища въз основа на държавния спортен календар и на училищния учебен план определят със заповед времето за учебно-тренировъчни и оздравителни лагери и за спортно-състезателна дейност.

Чл. 93а. (Нов — ДВ, бр. 51 от 2009 г.) (1) Учебни дни може да се определят за неучебни или неучебни дни за учебни със заповед на министъра на образованието и науката.

(2) В случай на разместване на почивните дни през годината на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда обявените почивни дни са неучебни за учениците, съответно обявените работни дни са учебни дни, освен когато учениците са във ваканция.

(3) Кметът на общината след съгласуване с началника на регионалния инспекторат по образованието може да обявява до три дни за неучебни за училищата на територията на общината в случай на извънредни или непредвидени обстоятелства, както и за отбелязване на празника на общината.

(4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 след възстановяване на учебния процес и при необходимост началникът на регионалния инспекторат по образованието създава организация за преструктуриране на тематичното разпределение на учебното съдържание.

Источники:

https://agri.bg/novini/uspekh-blgarskoto-kiselo-mlyako-e-ss-zashchiteno-naimenovanie-za-proizkhod&rut=7451a89e85a43a31a6f54a58f56bd80b096b568aa2d1ee5dcfaef426630cd195
https://lex.bg/laws/ldoc/2127837184&rut=2c5fbd227809c52181aa472e065170e084f683edb19a737664c0b4fc8d0ffcd8
https://lex.bg/laws/ldoc/2135461320&rut=116d8709f2e8f626cac6e68c9a0d1b4e82de92f08711751d198d291af99c1576
https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/politiki-po-agrohranitelnata-veriga/zashiteni-naimenovaniya/&rut=95d27e1ef2eeca140cfe5948812e267aea0fc37c399192970a388bb3c7b0f7f2
https://www.mzh.government.bg/bg/press-center/novini/zashiteno-naimenovanie-za-proizhod-blgarsko-byalo-/&rut=a6e033b6ea8b40f19554ec23fb28cea7aca60080134496f539563d6e51654ea1
https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137202367&rut=c373045e9fb8268b3da2615727ec34b1c3f2d630ef12f4cdd6b2e95d18edc56b
https://agriculture.ec.europa.eu/farming/geographical-indications-and-quality-schemes/geographical-indications-and-quality-schemes-explained_bg&rut=4a2eac7e38eba073a4d28f4a392b1e3b6d46f7a1b6035ff19fcd47c6d0d989b4
https://lex.bg/laws/ldoc/-12809727&rut=5bb92b65ab5f19b1af7cc30258213f6030e8a5cc951012fd2d9717ca13229ee8

Новости

Закони, правилници, конституция, кодекси, държавен вестник, правилници по прилагане

Знп

Новини

Категории

Справочник / Нормативни актове

Справочник / Нормативни актове

Справочник / Нормативни актове

Справочник / Нормативни актове

Источники:

By Каталог статей

Вы пропустили

ОБЩЕСТВЕННЫЕ ОТНОШЕНИЯ | это. Что такое ОБЩЕСТВЕННЫЕ ОТНОШЕНИЯ?

7×7» Горизонтальная Россия

АО СОГАЗ, г. Москва, ИНН 7736035485 — Официальный сайт, отзывы, телефон

Башстат

Закони, правилници, конституция, кодекси, държавен вестник, правилници по прилагане

Знп

Новини

Категории

Справочник / Нормативни актове

Справочник / Нормативни актове

Справочник / Нормативни актове

Справочник / Нормативни актове

Источники:

By Каталог статей

Связанные записи

7×7» Горизонтальная Россия

АО СОГАЗ, г. Москва, ИНН 7736035485 — Официальный сайт, отзывы, телефон

Башстат

Вы пропустили

ОБЩЕСТВЕННЫЕ ОТНОШЕНИЯ | это. Что такое ОБЩЕСТВЕННЫЕ ОТНОШЕНИЯ?

7×7» Горизонтальная Россия

АО СОГАЗ, г. Москва, ИНН 7736035485 — Официальный сайт, отзывы, телефон

Башстат