Автор Каталог статей Сид
Дон Мартин се върна в Бургос, а моят Сид пришпори коня си колкото можа за Сан Педро де Карденя, с тези рицари, които му служат, както той иска. 235 Скоро петлите пропяват и е близко до зазоряване, когато добрият Кампеадор пристигна в Сан Педро; абатът дон Санчо, служител на Създателя, отслужваше утринната служба призори. И доня Химена беше там с пет знатни дами, 240 молейки се на свети Петър и на Създателя: „Ти, който ръководиш всички, закриляй моя Сид Кампеадор!“
Фрагмент картины А.-Э. Фрагонара
Воспитательница Эльвира приносит донье Химене приятную весть: из двух влюблённых в неё юных дворян — дона Родриго и дона Санчо — отец Химены граф Гормас желает иметь зятем первого; а именно дону Родриго отданы чувства и помыслы девушки.
В того же Родриго давно пылко влюблена подруга Химены, дочь Кастильского короля донья Уррака. Но она невольница своего высокого положения: долг велит ей сделать своим избранником только равного по рождению — короля или принца крови. Дабы прекратить страдания, каковые причиняет ей заведомо неутолимая страсть, инфанта делала все, чтобы пламенная любовь связала Родриго и Химену. Старания её возымели успех, и теперь донья Уррака ждёт не дождётся дня свадьбы, после которого в сердце её должны угаснуть последние искры надежды, и она сможет воскреснуть духом.
Реклама
Отцы Родриго и Химены — дон Диего и граф Гормас — славные гранды и верные слуги короля. Но если граф и поныне являет собой надёжнейшую опору кастильского престола, время великих подвигов дона Диего уже позади — в свои годы он больше не может как прежде водить христианские полки в походы против неверных.
Когда перед королём Фердинандом встал вопрос о выборе наставника для сына, он отдал предпочтение умудрённому опытом дону Диего, чем невольно подверг испытанию дружбу двух вельмож. Граф Гормас счёл выбор государя несправедливым, дон Диего, напротив, вознёс хвалу мудрости монарха, безошибочно отмечающего человека наиболее достойного.
Слово за слово, и рассуждения о достоинствах одного и другого гранда переходят в спор, а затем и в ссору. Сыплются взаимные оскорбления, и в конце концов граф даёт дону Диего пощёчину; тот выхватывает шпагу. Противник без труда выбивает её из ослабевших рук дона Диего, однако не продолжает схватки, ибо для него, славного графа Гормаса, было бы величайшим позором заколоть дряхлого беззащитного старика.
Реклама
Смертельное оскорбление, нанесённое дону Диего, может быть смыто только кровью обидчика. Посему он велит своему сыну вызвать графа на смертный бой.
Родриго в смятении — ведь ему предстоит поднять руку на отца возлюбленной. Любовь и сыновний долг отчаянно борются в его душе, но так или иначе, решает Родриго, даже жизнь с любимой женою будет для него нескончаемым позором, коли отец останется неотомщенным.
Король Фердинанд прогневан недостойным поступком графа Гормаса; он велит ему принести извинение дону Диего, но надменный вельможа, для которого честь превыше всего на свете, отказывается повиноваться государю. Графа Гормаса не страшат никакие угрозы, ибо он уверен, что без его непобедимого меча королю Кастилии не удержать свой скипетр.
Опечаленная донья Химена горько сетует инфанте на проклятое тщеславие отцов, грозящее разрушить их с Родриго счастье, которое обоим казалось столь близким. Как бы дальше ни развивались события, ни один из возможных исходов не сулит ей добра: если в поединке погибнет Родриго, вместе с ним погибнет её счастье; если юноша возьмёт верх, союз с убийцей отца станет для неё невозможным; ну, а коли поединок не состоится, Родриго будет опозорен и утратит право зваться кастильским дворянином.
Реклама
Донья Уррака в утешение Химене может предложить только одно: она прикажет Родриго состоять при своей персоне, а там, того и гляди, отцы при посредстве короля сами все уладят. Но инфанта опоздала — граф Гормас и дон Родриго уже отправились на место, избранное ими для поединка.
Препятствие, возникшее на пути влюблённых, заставляет инфанту скорбеть, но в то же время и вызывает в её душе тайную радость. В сердце доньи Урраки снова поселяются надежда и сладостная тоска, она уже видит Родриго покорившим многие королевства и тем самым ставшим ей равным, а значит — по праву открытым её любви.
Тем временем король, возмущённый непокорностью графа Гормаса, велит взять его под стражу. Но повеление его не может быть исполнено, ибо граф только что пал от руки юного дона Родриго. Едва весть об этом достигает дворца, как перед доном Фердинандом предстаёт рыдающая Химена и на коленях молит его о воздаянии убийце; таким воздаянием может быть только смерть. Дон Диего возражает, что победу в поединке чести никак нельзя приравнивать к убийству. Король благосклонно выслушивает обоих и провозглашает своё решение: Родриго будет судим.
Реклама
Родриго приходит в дом убитого им графа Гормаса, готовый предстать перед неумолимым судьёй — Хименой. Встретившая его воспитательница Химены Эльвира напугана: ведь Химена может возвратиться домой не одна, и, если спутники увидят его у неё дома, на честь девушки падёт тень. Вняв словам Эльвиры, Родриго прячется.
Действительно, Химена приходит в сопровождении влюблённого в неё дона Санчо, который предлагает себя в качестве орудия возмездия убийце. Химена не соглашается с его предложением, всецело полагаясь на праведный королевский суд.
Оставшись наедине с воспитательницей, Химена признается, что по-прежнему любит Родриго, не мыслит жизни без него; и, коль скоро долг её — обречь убийцу отца на казнь, она намерена, отомстив, сойти во гроб вслед за любимым. Родриго слышит эти слова и выходит из укрытия. Он протягивает Химене меч, которым был убит граф Гормас, и молит её своей рукой свершить над ним суд. Но Химена гонит Родриго прочь, обещая, что непременно сделает все, дабы убийца поплатился за содеянное жизнью, хотя в душе надеется, что ничего у неё не получится.
Реклама
Дон Диего несказанно рад, что его сын, достойный наследник прославленных отвагой предков, смыл с него пятно позора. Что же до Химены, говорит он Родриго, то это только честь одна — возлюбленных же меняют. Но для Родриго равно невозможно ни изменить любви к Химене, ни соединить судьбу с возлюбленной; остаётся только призывать смерть.
В ответ на такие речи дон Диего предлагает сыну вместо того, чтобы понапрасну искать погибели, возглавить отряд смельчаков и отразить войско мавров, тайно под покровом ночи на кораблях подошедшее к Севилье.
Вылазка отряда под предводительством Родриго приносит кастильцам блестящую победу — неверные бегут, двое мавританских царей пленены рукой юного военачальника. Все в столице превозносят Родриго, одна лишь Химена по-прежнему настаивает на том, что её траурный убор обличает в Родриго, каким бы отважным воином он ни был, злодея и вопиет о мщении.
Инфанта, в чьей душе не гаснет, но, напротив, все сильнее разгорается любовь к Родриго, уговаривает Химену отказаться от мести. Пусть она не может пойти с ним под венец, Родриго, оплот и щит Кастилии, должен и дальше служить своему государю. Но несмотря на то, что он чтим народом и любим ею, Химена должна исполнить свой долг — убийца умрёт.
Реклама
Однако напрасно Химена надеется на королевский суд — Фердинанд безмерно восхищён подвигом Родриго. Даже королевской власти недостаточно, чтобы достойно отблагодарить храбреца, и Фердинанд решает воспользоваться подсказкой, которую дали ему пленённые цари мавров: в разговорах с королём они величали Родриго Сидом — господином, повелителем. Отныне Родриго будет зваться этим именем, и уже одно только его имя станет приводить в трепет Гранаду и Толедо.
Несмотря на оказанные Родриго почести, Химена припадает к ногам государя и молит об отмщении. Фердинанд, подозревая, что девушка любит того, о чьей смерти просит, хочет проверить её чувства: с печальным видом он сообщает Химене, что Родриго скончался от ран. Химена смертельно бледнеет, но, как только узнает, что на самом деле Родриго жив-здоров, оправдывает свою слабость тем, что, мол, если бы убийца её отца погиб от рук мавров, это не смыло бы с неё позора; якобы она испугалась того, что теперь лишена возможности мстить.
Коль скоро король простил Родриго, Химена объявляет, что тот, кто в поединке одолеет убийцу графа, станет её мужем. Дон Санчо, влюблённый в Химену, тут же вызывается сразиться с Родриго. Королю не слишком по душе, что жизнь вернейшего защитника престола подвергается опасности не на поле брани, однако он дозволяет поединок, ставя при этом условие, что, кто бы ни вышел победителем, ему достанется рука Химены.
Реклама
Родриго является к Химене проститься. Та недоумевает, неужто дон Санчо настолько силён, чтобы одолеть Родриго. Юноша отвечает, что он отправляется не на бой, но на казнь, дабы своей кровью смыть пятно позора с чести Химены; он не дал себя убить в бою с маврами, так как сражался тогда за отечество и государя, теперь же — совсем иной случай.
Не желая смерти Родриго, Химена прибегает сначала к надуманному доводу — ему нельзя пасть от руки дона Санчо, поскольку это повредит его славе, тогда как ей, Химене, отраднее сознавать, что отец её был убит одним из славнейших рыцарей Кастилии, — но в конце концов просит Родриго победить ради того, чтобы ей не идти замуж за нелюбимого.
В душе Химены все растёт смятение: ей страшно подумать, что Родриго погибнет, а самой ей придётся стать женой дона Санчо, но и мысль о том, что будет, если поле боя останется за Родриго, не приносит ей облегчения.
Размышления Химены прерывает дон Санчо, который предстаёт пред ней с обнажённым мечом и заводит речь о только что завершившемся поединке. Но Химена не даёт ему сказать и двух слов, полагая, что дон Санчо сейчас начнёт бахвалиться своей победой. Поспешив к королю, она просит его смилостивиться и не вынуждать её идти к венцу с доном Санчо — пусть лучше победитель возьмёт все её добро, а сама она уйдёт в монастырь.
Реклама
Напрасно Химена не дослушала дона Санчо; теперь она узнаёт, что, едва поединок начался, Родриго выбил меч из рук противника, но не пожелал убивать того, кто готов был на смерть ради Химены. Король провозглашает, что поединок, пусть краткий и не кровавый, смыл с неё пятно позора, и торжественно вручает Химене руку Родриго.
Химена больше не скрывает своей любви к Родриго, но все же и теперь не может стать женой убийцы своего отца. Тогда мудрый король Фердинанд, не желая чинить насилия над чувствами девушки, предлагает положиться на целебное свойство времени — он назначает свадьбу через год. За это время затянется рана на душе Химены, Родриго же совершит немало подвигов во славу Кастилии и её короля.
Пересказал Д. А. Карельский. Источник: Все шедевры мировой литературы в кратком изложении. Сюжеты и характеры. Зарубежная литература веков / Ред. и сост. В. И. Новиков. — М. : Олимп : ACT, 1998. — 832 с.
377 23 1
История
- 28.03.2016 — Добавяне
В други сайтове:
(Липсва първият лист от ръкописа на Пер Абат. Дон Рамон Менендес Пидал го замества с разказа в проза от „Хрониката на Двадесетте крале“.)
Крал Алфонсо изпраща Сид да прибере данъка от мавърския емир на Севиля. Той е нападнат от кастилския граф Гарсия Ордонес. Сид взема под свое покровителство мавъра, васал на краля на Кастилия, побеждава Гарсия Ордонес в Кабра и го пленява, като му нанася срамна обида. Сид се връща в Кастилия с данъка, но неприятелите му настройват краля против него. Кралят изпраща Сид на заточение.
Кралят дон Алфонсо изпрати Руи Диас моя Сид за данъка, който емирите на Кордова и Севиля трябваше да му плащат всяка година. Алму̀тамис, емир на Севиля, и Алму̀дафар емир на Гранада, бяха по онова време големи неприятели и се мразеха до смърт. На страната на Алмудафар, емир на Гранада, бяха тогава следните благородни рицари от старинно потекло, които му помагаха: граф дон Гарсия Ордонес и Фортун Санчес, зет на краля дон Гарсия от Навара и Лопе Санчес, негов брат и дон Диего Перес, един от най-добрите в Кастилия; и всеки от тези благородни рицари помагаше с войската си на Алмудафар, и те нападнаха Алмутамис, емир на Севиля.
Когато Руи Диас Сид узна, че така нападаха емира на Севиля, който беше васал и данъкоплатец на неговия господар, краля дон Алфонсо, той не одобри това и много се наскърби; и изпрати на всички писма с молба да не помислят да нападат емира на Севиля, нито да опустошават земята му, поради задължението, което имаха към краля дон Алфонсо; и ако искат да постъпят иначе, да знаят, че кралят дон Алфонсо не ще изостави своя васал, без да му помогне, понеже той му плаща данък. Емирът на Гранада и благородните рицари не обърнаха никакво внимание на писмата на Сид и нападнаха с големи сили и опустошиха цялата земя на емира на Севиля, чак до замъка Кабра.
Като видя това, Руи Диас Сид събра цялата войска, която можа да има от християни и маври, и тръгна срещу емира на Гранада, за да го изгони от земята на емира на Севиля. Когато емирът на Гранада и благородните рицари, които бяха с него, узнаха, че той има такова намерение, пратиха да му кажат, че не ще напуснат земята заради него. Когато Руи Диас Сид чу това, сметна, че не ще бъде добре, ако не ги нападне и тръгна срещу тях и се сражава с тях на открито поле и битката трая от третия час до обед; и голяма сеч бе на маври и християни от страна на емира на Гранада, и Сид ги разби и ги принуди да побегнат от бойното поле. И в тази битка Сид взе в плен граф дон Гарсия Ордонес и му оскуба част от брадата и Лопе Санчес и Диего Перес и много други рицари и толкова други неприятели, че човек не можеше да ги изброи; и Сид ги държа в плен три дни, а после ги пусна всички. Когато ги плени, той заповяда на своите да приберат имуществата и богатствата, които оставаха по бойното поле, след което Сид се върна с цялата си дружина и с всичките си богатства при Алмутамис, емир на Севиля, и даде нему и на всичките му маври онова, което те познаваха, че е тяхно и още от останалото колкото пожелаха да вземат. И оттогава нататък маври и християни нарекоха този Руи Диас де Бивар Сид Кампеадор, което значи войнствуващ.
Алмутамис му даде тогава много хубави дарове и данъка, за който бе дошъл; после потвърдиха мира, който съществуваше между краля дон Алфонсо и този Алмутамис; и Сид се върна с целия данък при краля Алфонсо своя господар. Кралят го прие много добре, отнесе се много сърдечно с него и остана много доволен от всичко, което бе извършил. Поради това мнозина му завидяха, търсеха начин да му навредят и го скараха с краля.
След като Сид пристигна при краля дон Алфонсо, кралят бе вече събрал много голяма войска, за да навлезе в мавърската земя. И Сид искаше да отиде с него, но заболя много тежко и не можа да отиде и тогава кралят го остави да пази земята. А кралят дон Алфонсо навлезе в мавърската земя и разори много земя и им стори голямо зло. Но докато кралят ходеше по Андалусия и вършеше каквото му се иска, от другата страна се събраха многобройни мавърски сили и навлязоха в неговата земя и обсадиха замъка Гормас и го нападаха и сториха голямо зло по цялата тази земя. Между това Сид вече оздравяваше и като чу какво вършеха маврите в Сан Естебан, събра хора, колкото можа и отиде в мавърската земя, извърши набези и разори цялата земя на Толедо и плени седем хиляди маври и мавърки. После той се върна в Кастилия богат и почитан с голяма плячка.
Когато узна за това кралят дон Алфонсо, той се наскърби в сърцето си. Като видяха това благородниците, които бяха с него, понеже завиждаха на Сид, наговориха за него много лоши неща на краля, скараха го с него, като му казваха: „Господарю, Руи Диас Сид наруши мира, който вие сключихте и утвърдихте с маврите; и той направи това не за друго, но за да убият вас и нас.“ Тъй като кралят беше много сприхав и разгневен срещу Сид, веднага им повярва, понеже го мразеше поради клетвата, която взе от него в Бургос за смъртта на неговия брат краля дон Санчо, както вече се каза, и прати веднага да известят на Сид чрез писмо да напусне цялото му кралство. Сид, след като прочете писмото, макар че му беше много мъчно, не пожела да постъпи иначе, защото не разполагаше с повече от девет дена, за да напусне цялото кралство.
1
Сид свиква своите васали; те отиват с него на заточение
(Следва разказът от Хрониката на Двадесетте крале, продължен със стихове от една преправка на поемата.) Прощаване на Сид с Бивар
Той прати за своите роднини и за своите васали и им каза, че кралят му заповядва да напусне цялата му земя и му дава срок не повече от девет дена; и той желае да узнае от тях, кои искат да отидат с него и кои ще останат.
Стихове от една преработка на поемата
„… и тези от вас, които отидат с мен, от бога да имат награда,
а с онези, които останат тук, искам да се разделя в мир.“
Тогава проговори Алвар Анес, пръв негов братовчед:
„С вас ще отидем, Сиде, през пусти и населени места,
и никога не ще ви оставим, докато сме живи и здрави, с вас ще довършим мулетата и конете си,
и имота си, и дрехите си,
и винаги ще ви служим, като верни приятели и васали.“
Тогава всички одобриха това, което каза дон Алваро,
моят Сид благодари много за всичко, което бе решено там…
Моят Сид тръгна от Бивар, като се отправи за Бургос,
така той остави своите палати пусти и сиротни.
Тук започва ръкописът на Пер Абат
От своите очи, обилно проливайки сълзи,
той извръщаше глава и се спираше да ги гледа.
Видя отворени порти и врати без катанци,
празни пръчки за птици, без кожи и наметки
5 и без соколи и ястреби, менили перушина.
Въздъхна моя Сид, понеже му беше много мъчно.
Проговори моят Сид мъдро и разумно:
„Хвала на тебе, Господи, отче, небесен!
Това ми скроиха моите зли неприятели.“
2
Предзнаменования по пътя за Бургос
10 Тогава те се готвят да пришпорят конете, тогава те отпущат поводите.
При излизането от Бивар видяха враната отдясно;
а като влязоха в Бургос, я видяха отляво.
Моят Сид вдигна рамене и тръсна глава:
„Дерзай, Алвар Анес! Ние сме изгонени от страната!
14 (б) но с голяма чест ще се върнем в Кастилия.“
3
Сид влиза в Бургос
15 Моят Сид Руи Диас влезе в Бургос,
в дружината му — шестдесет конници;
16 (б) мъже и жени излязоха да го видят,
граждани и гражданки са по прозорците,
те проливат сълзи, понеже толкова им бе мъчно.
От устата на всички се чува една и съща дума:
„Боже, какъв добър васал, ако имаше добър господар!“
4
Никой не дава подслон на Сид. Само едно малко момиче му заговорва, за да му поръча да се отдалечи. Сид се вижда принуден да станува вън от града, на пясъчния бряг
Те биха го поканили на драго сърце, но никой не смееше;
толкова голям беше гневът на крал Алфонсо срещу него.
Преди нощта пристигна от него писмо в Бургос
със строги заръки и здраво запечатано:
25 на моя Сид Руи Диас никой да не му дава подслон,
и оня, който го подслони, да знае сигурно,
че ще загуби имота си и още очите от лицето си
и освен това още тялото и душата си.
Голяма скръб почувствуваха християнските люде;
30 те се крият от моя Сид, понеже не смеят да му кажат нищо.
Кампеадорът се отправи към своето жилище;
като стигна до вратата, намери я добре затворена,
защото така бяха наредили от страх пред краля Алфонсо:
освен ако я разбие, да не му отварят за нищо в света.
Хората на Сид повикват с висок глас,
тези отвътре не искат да им отвърнат ни дума,
Моят Сид пришпори коня и стигна до вратата,
извади крака си от стремето и удари веднъж;
вратата не се отваря, понеже беше добре затворена.
40 Едно деветгодишно момиченце се представи пред погледа му:
„О, Кампеадоре, в добър час препасахте вие меч!
Кралят забрани, снощи дойде писмо от него
със строги заръки и здраво запечатано.
Не бихме посмели за нищо в света да ви отворим, нито да ви приемем;
45 иначе бихме загубили имота и къщите си
и освен това още очите от лицето си.
Сиде, от нашата беда вие нищо не печелите;
но Създателят да ви помага с цялата си света благодат.“
Това каза момиченцето и си влезе в къщи.
50 Сид вече вижда, че не намира милост пред краля.
Отдалечи се от вратата, премина с коня през Бургос,
дойде в Санта Мария и веднага слезе от коня;
той коленичи и от сърце се помоли.
След молитвата веднага се качи на коня;
55 излезе от вратата и премина Арлансон.
Близо до самия този град Бургос се установи на пясъчния бряг,
опъна шатрата си и веднага слезе от коня.
Моят Сид Руи Диас, който в добър час препаса меч,
станува на пясъчния бряг, понеже никой не го приема в дома си,
около него — многобройна дружина.
Така станува моят Сид, като да бе в планината.
Забранили са му да купува вътре в града Бургос
от всички неща, които са храни;
не биха посмели да продадат нещо дори за пара.
5
Мартин Антолинес дохожда от Бургос да снабди Сид с храни
65 Мартин Антолинес, превъзходният бургосец,
снабдява моя Сид и воините му с хляб и вино;
не ги купува, понеже си ги има в къщи;
снабди ги той изобилно с всякакви храни.
Зарадва се моят Сид, съвършеният Кампеадор,
70 и всички други, които са на негова служба.
Заговори Мартин Антолинес, ще чуете, какво каза:
„О, Кампеадоре, в добър час се родихте вие!
Да си починем тази нощ и да тръгнем сутринта,
защото ще бъда обвинен, че съм ви услужил
75 и ще попадна под гнева на крал Алфонс.
Ако се измъкна с вас здрав и читав,
рано или късно кралят ще ме поиска за приятел;
иначе, каквото оставям, не го ценя за пара.“
6
Обеднелият Сид прибягва до хитростта на Мартин Антолинес. — Ковчезите с пясък
Моят Сид, който в добър час препаса меч, заговори:
80 „Мартин Антолинес, вие сте смел копиеносец!
Ако бъда жив, ще ви удвоя заплатата.
Изразходвах златото и всичкото сребро,
вие наистина виждате, че не нося нищо,
а то би ми било нужно за цялата дружина;
ще си го доставя насила, с добро не ще добия нищо.
85 С ваша помощ искам да направя два ковчега;
да ги напълним с пясък, така те ще тежат доста,
обвити с украсена кожа и добре обковани.
7
Определените ковчези за получаване на пари от двама бургоски евреи
Украсените кожи да бъдат червени и гвоздеите — добре позлатени.
Идете бърже да ми намерите Рахил и Видас:
90 понеже в Бургос ми забраниха да купувам и кралят ме заточи,
не мога да отнеса съкровището си, че много тежи,
ще го заложа за прилична сума;
да го отнесат нощем, за да не го види никой.
Създателят да ме съди с всичките си светци,
95 аз изнемогвам и го правя против волята си.“
8
Мартин Антолинес се връща в Бургос, за да търси евреите
Мартин Антолинес не се забави,
мина през Бургос, влезе в крепостта
и бързо попита за Рахил и Видас.
9
Споразумение между Мартин Антолинес и евреите. Те отиват в шатрата на Сид. Натоварват ковчезите с пясък.
100 Рахил и Видас бяха заедно двамата,
пресмятайки богатствата, които бяха спечелили.
Пристигна Мартин Антолинес и им заговори като човек разумен:
„Къде сте, Рахил и Видас, мои скъпи приятели?
Бих желал да поговоря с двамата насаме.“
Те не го забавят и тримата се оттеглиха настрана.
105 „Рахил и Видас, дайте ми и двамата ръката си,
че не ще ме издадете ни на маври, ни на християни;
ще ви направя завинаги богати, да не бъдете в нужда.
Кампеадорът бе отишъл за данъците,
той взе големи и много ценни съкровища,
110 задържа голямо количество от тях
и оттам стана така, че бе обвинен.
Той има два ковчега, пълни с чисто злато.
Вие вече виждате, че кралят му е разгневен.
115 Той напусна земите, къщата и своите дворци;
не може да отнесе ковчезите, защото ще бъде открит.
Кампеадорът ще ги остави във вашите ръце,
а вие му заемете прилична сума от вашите пари.
Вземете ковчезите и ги турете на сигурно място у вас;
дайте тържествена клетва и двамата,
120 че не ще ги погледнете през цялата тази година.“
Рахил и Видас почват да се съветват:
„Ние трябва непременно да спечелим нещо.
Знаем сигурно, че той е спечелил нещо
125 и че когато е влязъл в мавърска земя, е отнесъл големи богатства;
който носи богатство и пари, не спи безгрижно.
Да вземем двамата тези ковчези
и да ги турим на място, което да не бъде открито.
Но кажете ни за Сид, с какво ще се задоволи
130 или каква печалба ще ни даде за цялата тази година?“
Мартин Антолинес отговори като разумен човек:
„Моят Сид ще поиска, което е справедливо;
ще иска малко, за да остави богатството си в безопасност.
Отвсякъде се стичат при него бедни люде,
а той има нужда от шестстотин марки.“
135 Рахил и Видас казаха: „Ще му ги дадем на драго сърце.“
— Вие виждате, че нощта настъпва, Сид бърза
и ние имаме нужда да ни дадете марките.
Рахил и Видас казаха: „Сделка така не се върши,
но първо да получим, а после да дадем.“
140 Мартин Антолинес каза: „Съгласен съм с това.
Елате двамата при славния Кампеадор
и ние ще ви помогнем, както е право,
да пренесете ковчезите и да ги турите на сигурно място,
145 за да не узнае това жива душа.“
Рахил и Видас казаха: „Ние сме съгласни.
Щом донесете ковчезите, вземете шестстотинте марки.“
Мартин Антолинес препусна бърже
с Рахил и Видас, на драго сърце и с удоволствие.
150 Не отива по моста, но минава през водата,
за да не го види никой от Бургос.
Ето ги в шатрата на славния Кампеадор;
щом влязоха, те целунаха ръце на моя Сид.
Моят Сид се усмихна и им заговори:
155 „Е, дон Рахил и Видас, вие ме забравихте!
Напущам вече страната, понеже съм заточен от краля.
Както ми се чини, ще вземете нещо от моя имот;
докато сте живи, не ще бъдете в лишение.“
Рахил и Видас целунаха ръце на моя Сид.
100 Мартин Антолинес уреди работата, а именно,
че срещу тези ковчези те ще му дадат шестстотин марки
и ще му ги пазят добре до края на годината;
понеже така му бяха обещали и се бяха клели,
че ако ги погледнат преди, ще бъдат клетвопрестъпници,
165 и моят Сид няма да им даде нито счупена пара печалба.
Мартин Антолинес каза: „Да се товарят бързо ковчезите!
Отнесете ги, Рахил и Видас, турете ги на сигурно място у вас;
аз ще отида заедно с вас, за да донесем марките,
защото моят Сид трябва да тръгне преди първи петли.“
170 При товаренето на ковчезите бихте видели голяма радост:
Макар и силни, те не можеха да ги подигнат.
Радват се Рахил и Видас на тези съкровища в пари,
защото докато са живи, и двамата ще бъдат заможни.
10
Евреите се сбогуват със Сид. — Мартин Антолинес отива с евреите в Бургос
Рахил целуна ръка на моя Сид:
175 „Е, Кампеадоре, в добър час препасахте вие меч.
Напущате Кастилия и отивате между чужди народи.
Такава е вашата съдба, големи са вашите печалби;
една хубава червена мавърска шуба.
Сиде, целувам ви ръка, направете ми подарък.“
180 „Съгласен съм, каза Сид, да ви бъде обещана отсега.
Ако ви я донеса оттам, (добре), ако не, приспаднете я от ковчезите.“
181 (б) Рахил и Видас дигнаха ковчезите,
181 (в) с тях Мартин Антолинес влезе в Бургос.
181 (г) Много предпазливо пристигат в жилището си;
сред двореца простряха един килим,
върху него една много тънка бяла платнена покривка.
На един път те изсипаха триста сребърни марки;
185 дон Мартин ги преброи и ги взе, без да ги тегли;
другите триста му ги платиха в злато.
Дон Мартин води със себе си петима оръженосци, на които натовари парите.
След като стори това, ще чуете, какво каза:
„Е, дон Рахил и Видас, ковчезите са във вашите ръце;
190 аз, който ви спечелих това, заслужавам наистина едни гащи.“
11
Сид, снабден с пари от Мартин Антолинес, се готви да потегли
Рахил и Видас се оттеглиха и двамата настрана:
„Да му направим хубав подарък, понеже той ни достави това.
Мартин Антолинес, славни бургосецо,
вие заслужихте това и ние искаме да ви направим добър подарък,
195 с който да си купите гащи, богата шуба и хубава наметка.
Даваме ви в дар тридесет марки;
добре сте ги заслужили, понеже това е справедливо:
вие ще ни бъдете поръчител за това, което наредихме.“
Дон Мартин благодари и получи марките;
200 той излезе доволен от жилището и се сбогува с двамата.
Излезе от Бургос и премина Арлансон,
отиде към шатрата на този, който се роди в добър час.
Сид го прие с отворени обятия:
„Вие ли сте, Мартин Антолинес, мой верни васале?
205 Дано да видя деня, в който да получите нещо от мен!“
„Аз съм, Кампеадоре, и ви нося добра новина.
Вие спечелихте шестстотин марки и аз тридесет.
Наредете да се вдигне шатрата и бързо да тръгнем,
та в Сан Педро де Карденя да пропее за нас петелът.
210 Ще видим жена ви, мърда благородница.
Ще съкратим престоя и ще напуснем кралството;
това е необходимо, понеже наближава срокът.“
12
Сид яхва коня и се сбогува с бургоската катедрала, като обещава хиляда меси пред олтара на Девата
След тези думи шатрата се вдига.
Моят Сид и другарите му препускаха много бързо.
215 Той обърна лицето на коня към света Мария,
издига десницата си и се прекръства:
„Хвала на тебе, Боже, който управляваш небето и земята;
да ме закриля твоята сила, преславна света Марио!
Сега напущам Кастилия, понеже съм в немилост пред краля;
220 не знам дали ще се върна някога през живота си.
Вашата мощ да ме закриля, Преславна (дево), в заточението ми
и нека ми помага и подкрепя денем и нощем!
Ако сторите така и ако имам честита съдба,
обещавам на вашия олтар хубави и богати дарове,
225 задължавам се да поръчам да се отслужат хиляда меси.“
13
Мартин Антолинес се връща в града
Съвършеният рицар се сбогува с цялото си сърце и душа.
Отпущат поводите и пришпорват конете.
Мартин Антолинес, верният бургосец, каза:
228 (б) „Ще видя жена си, за голяма моя утеха;
ще науча своите как трябва да постъпват.
230 Ако кралят поиска да вземе имота ми, не ме е грижа,
преди да изгрее слънцето, аз ще бъда с вас.“
14
Сид отива в Карденя, за да се сбогува със семейството си
Дон Мартин се върна в Бургос, а моят Сид пришпори коня си
колкото можа за Сан Педро де Карденя,
с тези рицари, които му служат, както той иска.
235 Скоро петлите пропяват и е близко до зазоряване,
когато добрият Кампеадор пристигна в Сан Педро;
абатът дон Санчо, служител на Създателя,
отслужваше утринната служба призори.
И доня Химена беше там с пет знатни дами,
240 молейки се на свети Петър и на Създателя:
„Ти, който ръководиш всички, закриляй моя Сид Кампеадор!“
15
Монасите от Карденя посрещат Сид. Химена и дъщерите й дохождат при изгнаника
Те почукаха на вратата и се разбра, какво искат;
Боже, колко се зарадва абатът дон Санчо!
Със светлини и свещи те изскочиха на двора;
245 посрещат с такава голяма радост този, който се роди в добър час.
„Слава богу, мой Сиде, каза абатът дон Санчо;
понеже ви виждам тук, бъдете ми гост.“
Сид, който се роди в добър час, каза:
248 (б) „Благодаря, дон абате, много съм ви задължен;
ще приготвя храна за себе си и за моите васали;
250 но понеже напущам страна, давам ви петдесет марки,
ако живея още някой ден, те ще ви бъдат удвоени.
Не искам да ощетя манастира нито с една пара;
ето тук ви давам сто марки за доня Химена;
бъдете на нея в услуга, на дъщерите й и на дамите й през тази година.
255 Оставям две малки дъщери, вземете ги под своя закрила;
препоръчвам ги тук на вас, абате дон Санчо;
погрижете се добре за тях и за моята жена.
Ако този запас от пари се изчерпи или нещо ви липсва,
снабдявайте ги, понеже така го искам;
260 за една марка, която ще похарчите, на манастира ще дам аз четири.“
Абатът му обеща това на драго сърце.
Ето че пристигна доня Химена с дъщерите си;
всяка от тях се носи от отделна дама.
Пред Кампеадора доня Химена преклони двете си колена,
проливаше сълзи и понече да му целуне ръцете:
„Милост, Кампеадоре, в добър час се родихте вие,
но поради зли издайници сте изгонен от страната.“
16
Химена оплаква изоставеността на своите невръстни дъщери. Сид се надява, че ще успее да ги задоми почтено
„Милост, о Сиде, с прекрасната брада!
Ето пред вас съм аз и вашите дъщери,
269 (б) те са още деца и в крехка възраст,
270 с мен са и тези дами, които ми служат.
Виждам, че се готвите да тръгнете
и че трябва да се разделим с вас в тоз живот.
Дайте ни съвет, от любов към света Мария!“
Протегна ръце Сид с буйната брада
275 и взе в обятията си дъщерите,
притисна ги до сърцето си, че много ги обичаше.
Очите му проливат сълзи, той въздиша тъй силно:
„Да, доня Химена, моя прекрасна жено,
аз ви обичам като душата си.
280 Вие вече виждате, че трябва да се разделим в този живот;
аз ще замина, а вие ще останете тук.
Дано бъде угодно на бога и на света Мария
със собствените си ръце да задомя тези свои дъщери
и да имам щастие и някой друг ден живот
и вам, почтена жено, аз да служа!“
17
Стотина кастилци се събират в Бургос, за да тръгнат със Сид
285 На добрия Кампеадор приготвят голям обяд.
Камбаните на Сан Педро звънят всички заедно.
По цяла Кастилия се разнася новината,
че моят Сид Кампеадор напуща страната.
Едните напущат къщите си, а другите земите си.
290 В оня ден на Арлансонския мост
се събраха сто и петнадесет рицари;
всички търсят моя Сид Кампеадор;
Мартин Антолинес се присъедини към тях.
Запътват се към Сан Педро, където е този, който се роди в добър час.
18
Стоте кастилци пристигат в Карденя и стават васали на Сид. Той решава да продължи пътя си на другия ден. Утринната служба в Карденя. Молитвата на Химена. Сбогуването на Сид със семейството му. Последни заръки към абата на Карденя. Сид отива на заточение; нощта настъпва след като той е преминал Дуеро.
295 Когато моят Сид, този от Бивар, узна,
че дружината му се увеличава, и че той ще стане по-силен,
той бърже яхва коня и излиза да ги посрещне;
щом ги забеляза, почна да се усмихва;
298 (б) всички пристигат и отиват да му целунат ръка.
Моят Сид заговори много сърдечно:
300 „Аз се моля на бога, нашия духовен отец,
преди да умра, да мога да сторя нещо за вас
и да ви върна двойно това, което загубвате.“
Моят Сид бе доволен, че му се увеличи дружината,
305 доволни бяха и всички ония хора, които са с него.
Шестте дни от срока са вече минали,
знайте, че остава още три да минат, не повече.
Кралят заповяда да следят моя Сид и
ако след изтичането на срока го хванат в неговата земя,
310 той не би могъл да се спаси ни за злато, ни за сребро.
Денят си отива, настъпва нощта.
Сид заповядва на всичките си рицари да се съберат:
„Чуйте, барони, и нека това не ви нажали;
аз нося малко пари, но искам да ви дам вашата част.
315 Запомнете добре какво трябва да сторите:
утре рано, когато пропеят петлите,
не закъснявайте, оседлайте конете си;
в Сан Педро добрият абат ще бие камбаните за утрина;
той ще отслужи месата на Светата Троица;
320 след месата да препуснем с конете,
защото срокът наближава, а имаме още много път.“
Всички ще сторят, както заповяда моят Сид.
Нощта преминава, настъпва утрото;
при втори петли те се готвят да оседлаят конете си.
325 Камбаните бият много бързо за утрина;
моят Сид и жена му отиват в църква.
Доня Химена коленичи на стъпалата пред олтара,
молейки се на Създателя както можеше най-добре,
Бог да пази от зло моя Сид Кампеадор:
330 „О, славни господи, отче, който си на небето,
ти направи небето и земята и на трето място морето;
ти направи звездите и луната и слънцето, за да ни топли,
ти се въплъти в дева Мария, твоята майка,
роди се във Витлеем, както бе твоята воля;
335 овчари те прославиха и възхвалиха,
трима царе от Арабия дойдоха да ти се поклонят,
Мелхиор и Каспар и Валтасар,
от сърце ти поднесоха злато, ливан и смирна;
ти спаси Йона, когато падна в морето,
340 ти спаси Данаила от лъвовете в страшната му тъмница,
ти спаси в Рим нашия свети Севастиян,
ти спаси света Сузана от лъжливо обвинение;
ти ходи по земята тридесет и две години, духовни отче,
вършейки чудеса, за които винаги ще говорим:
345 ти направи от водата вино и от камъка хляб,
възкреси Лазар, понеже то бе твоята воля;
остави се да бъдеш хванат от евреите на Лобното място,
разпънаха те на кръст на Голгота
350 с двама разбойника, по един от всяка страна;
350 единият е в рая, но другият не влезе там;
като беше на кръста, ти направи много голямо чудо;
Лонгин беше сляп и никога не бе прогледнал;
той те удари с копието в ребрата, отдето изтече кръв,
тя протече по дръжката надолу, той си намаза ръцете,
355 вдигна ги нагоре, тури ги на лицето си,
отвори очи, погледна на всички страни,
повярва начаса в теб и затова се спаси от всяко зло;
от гроба ти трябваше да възкръснеш,
ти бе в ада, както бе твоята воля,
360 счупи вратите и извади оттам светите отци.
Ти си цар на царете и баща на целия свят,
на тебе се кланям, в тебе вярвам от цялото си сърце
и се моля на свети Петър да ми помогне в молитвите ми
за моя Сид Кампеадор, бог да го пази от зло.
365 Понеже днес се разделяме, дай да се съберем, докато сме живи.“
След молитвата те довършиха месата,
излязоха от църквата и вече се готвят да тръгват.
Сид отиде да прегърне доня Химена;
доня Химена отива да целуне ръка на Сид,
370 проливайки сълзи, понеже не знае какво да прави.
А той наново погледна момиченцата:
„Оставям ви на Бога, нашия духовен баща;
сега се разделяме и бог знае, дали ще се съберем.“
Те проливат сълзи — вие не сте виждали такова нещо —
375 така те се изтръгват един от друг, както нокът от месото.
Моят Сид с васалите си се готви вече на път, извръща глава, за да изчака всички.
Тъкмо на време проговори Миная Алвар Анес:
„Сиде, где е вашата смелост? В добър час сте роден от майка;
380 да мислим само за пътя и да оставим другото.
Всички тези скърби ще се обърнат още в радост;
Бог, който ни е дал душата, ще ни даде и помощ.“
Те отново дават нареждания на абата дон Санчо,
как да се грижи за доня Химена и за нейните дъщери
385 и за всичките дами, които са с нея;
нека абатът знае, че ще получи добра награда за това.
Дон Санчо вече си отиваше, когато Алвар Анес му каза:
„Ако видите, че идват хора, които искат да дойдат с нас, абате,
кажете им да вървят по следите ни и да се решат да тръгнат,
390 защото ще могат да ни настигнат в пусти или в населени места“
Те отпуснаха юздите и се готвят да тръгнат;
наближава срокът, в който трябва да напуснат кралството.
Моят Сид отиде да пренощува в Еспинасо де Кан;
395 много хора от всякъде се присъединяват към него оная нощ.
394 Рано на другия ден той продължава пътуването.
Верният Кампеадор напуща страната,
наляво той оставя Сан Естеван, един добър град,
399 мина през Алкобиеля, което е вече краят на Кастилия;
400 той ще премине пътя за Кинея,
над Навас де Палос той ще мине Дуеро,
на Фигеруела моят Сид спря.
Люде отвсякъде се присъединяват към него.
19
Последна нощ, която Сид прекарва в Кастилия. Ангел утешава изгнаника
След като настъпи нощта, моят Сид си легна,
405 налегна го тих сън и той заспа дълбоко.
Ангел Гаврил му се яви на сън:
„Напредвайте, Сиде, храбри Кампеадоре,
че никога барон не е напредвал в такъв сгоден час;
докато сте жив, всичко ще бъде за вас добре.“
410 Когато се събуди, Сид се прекръсти.
20
Сид станува на Кастилската граница
Той се прекръсти и се повери на Бога,
много доволен от съня, който сънува.
Рано на другия ден те се готвят да тръгнат;
това е денят на срока, знайте, че няма друг.
415 В Сиера де Миедес те спряха да починат,
398 надясно от кулите на Атиенса, които маврите владеят.
21
Преброяване на войските на Сид
Беше още ден и слънцето не бе залязло,
когато моят Сид Кампеадор пожела да направи преглед на своите войски:
без пешеходците, всички смелчаци,
той изброи триста копия със своите знаменца.
22
Сид влиза в мавърското кралство на Толедо, подвластно на крал Алфонсо
420 „Отрано дайте ечемик (на конете), Създателят да ви пази!
Който иска да яде, нека яде, който не — на седлото!
Ще минем планинската верига, която е дива и обширна,
можем тази нощ да напуснем земята на крал Алфонсо.
После, който ни потърси, не ще може да ви намери.“
425 През нощта минават планината, утрото настъпва
и те мислят да се спуснат надолу по склона.
Сред една чудна и голяма гора
Сид нареди да спрат и да дадат ечемик (на конете).
Той каза на всички, че иска да извърши нощен преход;
430 като добри васали те се съгласяват на драго сърце,
те трябва да изпълнят поръката на своя сеньор.
Мислят да тръгнат, преди да настъпи нощта;
моят Сид действува така, за да не го разбере никой.
Те пътуват през цялата нощ без почивка.
435 На мястото, което наричат Кастехон, разположено на Енарес,
моят Сид устрои засада с тези, които води.
23
План на сражението. Кастехон пада във властта на Сид чрез изненада. Разузнаване по посока на Алкала
През цялата нощ моят Сид е в засада,
както го посъветва Алвар Анес Миная:
„Е, Сиде, в добър час препасахте вие меч!
440 Вие със сто души от тази наша дружина,
след като вземем Кастехон чрез засада,
441 (б) ще останете там със задния отред;
441 (в) на мене дайте двеста, за да отида в преден отред;
441 (г) с божията помощ и с вашето щастие ще вземем голяма плячка.“
441 (д) Кампеадорът каза: „Добре говорихте, Миная;
вие с двестате идете в преден отред;
да отидат непременно с вас Алвар Алварес и Алвар Салвадорес,
443 (б) и Галин Гарсиас, смел копиеносец;
тези храбри рицари да придружат Миная.
445 Препускайте смело, не пропущайте нищо от страх,
от Ита надолу и като минат през Гуадалахара,
446 (б) предните отреди да стигнат до Алкала
и да приберат цялата плячка
и да не оставят нищо от страх пред маврите.
Аз пък със стоте ще остана тук като заден отред,
450 ще превзема Кастехон, където ще бъдем добре защитени.
Ако някаква опасност ви заплаши в предния отред,
известете ми бързо до задния отред;
за тази помощ ще заговори цяла Испания.“
Посочват се тези, които ще отидат в предния отред;
455 и ония, които ще останат с моя Сид в задния отред.
Зората вече пуква и утрото настъпва,
слънцето е изгряло, боже, колко красиво изглеждаше то!
В Кастехон всички ставаха,
отварят вратите и излизат от къщите си,
460 за да нагледат угарите и всичките си ниви;
Всички са излезли, оставили са вратите отворени
с малко хора, които са останали в Кастехон;
тези, които са навън, всички са се разпръснали.
Кампеадорът излезе от засадата
464 (б) и безпрепятствено огради Кастехон.
465 Маври и мавърки стават тяхна плячка,
а също и стадата, които са в околността.
470 Моят Сид дон Родриго се отправя към градската порта;
тези, които я пазеха, като видяха внезапната атака,
се уплашиха и тя биде изоставена.
Моят Сид Руи Диас влезе през вратите,
в ръката си държеше гол меч,
той уби петнадесет маври, които настигна.
Той завладя Кастехон и златото, и среброто.
Неговите рицари пристигат с плячката;
475 те я оставят на моя Сид, те не ценят за нищо всичко това.
Ето двеста и тримата в предния отред,
те препускат без колебание, ограбиха цялата страна;
477 (б) до Алкала достигна знамето на Миная;
и оттам се връщат с плячката
нагоре по Енарес и през Гуадалахара.
480 Докарват много голяма плячка:
много стада овци и крави,
481 (б) дрехи и други големи богатства.
Гордо се вее знамето на Миная;
никой не смее да нападне задния отред.
С такива богатства се връща тази дружина;
485 ето ги в Кастехон, където се намира Кампеадорът.
Той остави крепостта в добри ръце, Кампеадорът яхна коня
и излезе да ги посрещне със своята дружина,
с отворени обятия посрещна той Миная:
„Вие ли сте, Алвар Анес, смели копиеносецо?
490 Където и да ви изпратех, знаех, че ще успеете.
Нека нашата плячка се прибави към вашата и от цялата плячка
ви давам петата част, ако я поискате, Миная.“
24
Миная не приема никаква част от плячката и дава тържествено обещание
„Много съм ви благодарен, славни Кампеадоре.
От тази пета част, която ми определихте,
495 дори и Алфонсо Кастилски би бил доволен.
Аз ви я връщам и отпущам.
Обещавам пред Бога, който е там горе,
че докато не се наситя с моя добър кон
да се бия с маври на открито поле
500 и не употребя копието си и не туря ръка на меча си,
и докато кръв не потече надолу по лакътя на капки
пред Руи Диас, прославения воин,
не ще взема от вас нито счупена пара.
Когато спечелите чрез мене нещо ценно,
505 ето всичко останало е във вашите ръце.“
25
Сид продава своята пета част на маврите. Той не иска да се сражава с краля Алфонсо
Тази плячка бе събрана там.
Моят Сид, този, който в добър час препаса меч, помисли,
че дружините на крал Алфонсо могат да пристигнат,
и че той би могъл да го нападне с войските си.
510 Той заповяда да се разпредели без остатък цялото това богатство;
и разпределителите да направят това писмено.
Неговите рицари добиват добра част:
на всеки от тях се падат сто сребърни марки
и на пешаците точно половината;
515 цялата пета част оставаше на моя Сид.
Тук той не може да я продаде, нито има кому да я подари;
не иска да води в дружината си ни пленници, ни пленнички.
Говори с тези от Кастехон и прати във Ита и в Гуадалахара,
за колко биха купили тази пета част;
520 дори и от това, което дадат, те биха имали голяма печалба.
Маврите я оцениха на три хиляди сребърни марки.
Това предложение се хареса на моя Сид.
На третия ден марките бяха напълно изплатени.
Моят Сид сметна, че не би могъл да остане
525 с цялата си дружина в укрепения град
и че би могъл да го задържи, но ще му липсва вода.
„Маврите са в мир, понеже договорът с тях е подписан,
но крал Алфонсо ще ни потърси с цялата си войска.
Искам да напусна Кастехон, чуйте, рицари, и вие, Миная!“
26
(Сид тръгва към областта Сарагоса, която зависи от мавърския емир на Валенсия.)
530 „Да не ви се зловиди това, което ще ви кажа:
в Кастехон не бихме могли да останем;
крал Алфонсо е близо и ще дойде да ни потърси.
Но укрепения град не искам да разруша;
искам да освободя сто маври и сто мавърки,
535 защото взех от тях дума да не говорят лошо за мен.
Вие всички сте задоволени и никой не е пропуснат.
Утре рано да се приготвим да тръгнем.
Не бих желал да се бия с моя господар Алфонсо.“
Това, което каза Сид, се хареса на всички други.
540 От укрепения град, който превзеха, всички си отиват обогатени;
маври и мавърки благославят Сид.
Те пътуват нагоре по Енарес колкото могат по-бързо,
преминават Алкариас и отиват по-нататък,
минават през пещерите на Анкита,
545 прекосяват реката, влизат в полето Таранс
в тези земи толкова далеч, колкото могат да отидат.
Моят Сид отиде да се подслони между Фариса и Сетина.
Той взе голяма плячка в страната, през която минава;
маврите не познаваха смелите намерения на тези воини.
550 На другия ден моят Сид от Бивар тръгна на път,
мина през Алфама, слиза във Фос,
премина Бобиерка и Тека, която е по-нататък,
и моят Сид отива да станува над Алкосер,
на един заоблен, стръмен и голям хълм;
555 (реката) Халон тече наблизо, не могат да му прекъснат водата.
Моят Сид дон Родриго мисли да завладее Алкосер.
27
(Сид станува над Алкосер.)
Той заема напълно хълма и здраво се установява там,
(като разпъва) едните (шатри) към планината, а другите към реката.
Добрият Кампеадор, който в добър час препаса меч,
560 около хълма, много близо до реката,
заповяда на своите хора да направят ров,
за да не го нападнат ни денем, ни нощем
и за да знаят, че моят Сид се е установил там.
28
(Маврите се страхуват)
По цялата оная страна се разнася новината,
565 че Кампеадорът моят Сид се е заселил там;
дошъл е при маврите и е изгонен от християните;
(маврите) не смеят да орат много в съседство с него.
Моят Сид се радва на това с всичките си васали;
укрепеният град Алкосер започва да плаща данък.
29
(Кампеадорът превзема Алкосер с хитрост.)
570 Жителите на Алкосер вече плащат данък на моя Сид,
и тези на Тека, а също и тези на града Терер;
но знайте, че на тези от Калатаюд това никак не се харесва.
Моят Сид остана там цели петнадесет седмици.
Когато моят Сид видя, че Алкосер не му се предава,
575 той намисли една военна хитрост и не я забави:
оставя една шатра и вдигна другите и слезе надолу по Халон с високо вдигнато знаме,
след като всички бяха облекли ризници и опасали мечове,
той направи това като умен човек, за да им устрои засада.
580 Видяха го тези от Алкосер, Боже, колко бяха доволни!
„Свърши се хлябът и ечемикът на Сид.
С голяма мъка е вдигнал другите шатри, оставил е само една.
Така си отива моят Сид, като че бяга от поражение;
да го нападнем и ще вземем голяма плячка,
585 преди да го заловят тези от града Терер,
585 (б) защото ако те го хванат, нищо няма да ни дадат;
данъка, който ни взе, трябва да ни го върне двойно.“
Излязоха от Алкосер със страшна бързина.
Когато моят Сид ги видя навън, се престори, че бяга.
Слезе надолу по Халон, върви заедно със своите.
590 Тези от Алкосер казват: „Ето че плячката ни се изплъзва!“
Големи и малки изскочиха навън,
и в желанието си да грабят, не мислят за нищо друго,
оставят вратите отворени, така че никой не ги пази.
Добрият Кампеадор обърна лицето си
595 видя, че има голямо разстояние между тях и крепостта;
заповяда да се върне знамето и бързо пришпориха конете.
„Бийте ги, рицари, всички без страх;
с милост на Създателя, наша е плячката“.
Върнаха се с тях (маврите) посред равнината.
600 Боже, колко голяма е радостта им в това утро.
Моят Сид и Алвар Анес препускаха напред;
те имат, знайте, добри коне, които добре управляват;
и в този час влязоха в укрепения град преди тях.
Васалите на моя Сид безмилостно ги нападат,
605 за кратко време убиват триста маври.
Надавайки големи викове, тези, които бяха в засада,
оставят другите, които са пред тях, и се отправят към града;
с извадени мечове те се спряха пред вратата.
Скоро пристигнаха техните (другари), защото победата е спечелена.
610 Знайте, че моят Сид превзе Алкосер чрез тази хитрост.
30
(Знамето на Сид се развява над Алкосер.)
Пристигна Пер Бермудос, който носи знамето в ръката си;
той го забива горе на най-високото място.
Моят Сид Руи Диас, който в добър час се роди, заговори:
„Хвала да бъде на бога в небето и на всичките му светци,
615 сега вече за конници и за коне ще имаме по-добро жилище.“
31
(Сид се смилява над маврите.)
„Чуйте ме, Алвар Анес и всички рицари!
В този укрепен град взехме големи богатства;
маврите са мъртви, виждам малцина живи.
Ние не ще можем да продадем маврите и мавърките,
620 а нищо не ще спечелим, ако им отрежем главите;
да ги приберем вътре, защото ние държим властта;
ще се уредим в къщите им и те ще ни прислужват.“
32
(Валенсианският емир иска наново да завладее Алкосер. — Той изпраща войска срещу Сид.)
Моят Сид с плячката си остана в Алкосер;
изпрати да донесат шатрата, която бе оставил там.
625 Много неприятно е за тези от Тека и не се харесва на тези от Терер,
а на тези от Калатаюд, знайте, им тежи.
На емира от Валенсия пращат известие,
че някой си, когото наричат моя Сид Руи Диас де Бивар,
„Изпаднал в немилост пред краля Алфонсо, който го изгонил от земята си,
630 дошъл да станува над Алкосер, в силно укрепено място;
бил им устроил засада и превзел крепостта;
ако не ни помогнеш, ще загубиш Тека и Терер,
ще загубиш Калатаюд, който не може да се спаси,
цялата крайбрежна област на Халон ще бъде разорена,
635 същото ще стане със Силока, която е отвъд.“
Когато емирът Тамин чу това, стана му много мъчно:
„Трима мавърски емира виждам да стоят около мене:
не се бавете, вие двамата, идете там,
вземете три хиляди маври, въоръжени за бой;
640 с тези от границата, които ще ви помогнат,
хванете ми го жив и го доведете пред мен;
защо е влязъл в земята ми, ще трябва да ми даде сметка.“
Три хиляди маври яхват конете и са готови да тръгнат,
те дойдоха в Согорве да стануват през нощта.
645 На другия ден сутринта се готвят да продължат
и дойдоха да стануват през нощта в Селфа.
Мислят да изпратят известие на тези от границата;
те не се забавят, притичват се от всички страни.
Тръгнаха от Селфа, която наричат дел Канал,
вървяха целия ден без никаква почивка,
отидоха тази нощ да стануват в Калатаюд.
По всичките тези земи изпращат глашатаи;
присъединиха се твърде много хора
към тези двама емира, които се наричат Фарис и Галве;
655 те ще обсадят моя добър Сид в Алкосер.
33
Фарис и Галве обсаждат Сид в Алкосер
Разпънаха шатрите и заеха позициите,
силата им расте, понеже воините са многобройни.
Предните стражи, които маврите поставят,
бдят ден и нощ, заедно обикалят, добре въоръжени;
660 многобройни са стражите и голяма е войската.
Лишават от вода хората на Сид.
Войските на моя Сид искаха да излязат на бой,
но този, който се роди в добър час, им забрани строго това.
Държаха го обсаден цели три седмици.
34
Сид се съвещава със своите. Тайни приготовления. Сид излиза на бой в открито поле срещу Фарис и Галве. Педро Бермудос нанася първите удари
665 В края на трите седмици, когато почваше четвъртата,
моят Сид пожела да се съветва със своите хора:
„Лишиха ни от водата, а и хлябът ще ни липсва;
опитаме ли се да се измъкнем през нощта, не ще ни оставят;
войската им е многобройна, за да можем да се борим срещу тях;
670 кажете ми, рицари, какво мислите да правим!“
Пръв заговори Миная, славен рицар:
„Ние сме тук, напуснали милата Кастилия,
ако не се бием с маврите, няма да ни дадат хляб.
Ние сме шестстотин и малко повече;
675 в името на Създателя, да няма друго решение:
да ги нападнем през утрешния ден.“
Кампеадорът каза: „Говорихте, както исках;
прави Ви чест, Миная, понеже така трябваше да сторите.“
Той заповядва да се изгонят навън всички маври и мавърки,
680 за да не узнае никой тази негова тайна.
През целия ден и през нощта те се въоръжават.
На другия ден сутринта, когато слънцето се готвеше да изгрее,
моят Сид бе въоръжен и всички, които са с него;
моят Сид заговори и ще чуете, какво каза:
685 „Да излезем всички оттук, никой да не остане,
освен двама пешаци, само, за да пазят портата;
ако умрем на полесражението, ще ни влязат в крепостта;
ако спечелим сражението, богатствата ни ще се увеличат.
А Вие, Пер Бермудос, вземете моето знаме;
690 понеже сте много храбър, ще го носите с чест,
но не отивайте с него много напред, ако аз не ви заповядам!“
Целуна ръка на Сид и отиде да вземе знамето.
Отвориха вратите и се впущат навън.
Предните постове на маврите ги видяха и се върнаха в лагера.
695 Колко много бързат маврите! Почнаха да се въоръжават;
при шума на барабаните земята щеше да се пукне;
бихте видели маврите как се въоръжават, бързо да се подреждат за бой.
У маврите има две главни знамена,
и размесените между тях знаменца, кой би могъл да ги преброи?
700 Бойните редове на маврите се вече придвижват напред,
за да вземат в плен Сид и неговите (воини).
„Спрете се тук, дружини, на това място,
никой да не излиза от реда, докато аз не му заповядам!“
Оня Пер Бермудос не можа да изтрае.
705 държи знамето в ръка и почва да пришпорва (коня):
„Създателят да ви пази, верни Сиде Кампеадор!
Ще занеса Вашето знаме сред най-гъстите неприятелски редове
и ще видя, как вие, които сте длъжни да го защищавате, ще сторите това.“
Кампеадорът каза: „Не правете това, милост!“
710 Пер Бермудос отговори: „Друго няма да сторя.“
Пришпори коня и го устреми към най-гъстия ред.
Маврите го очакваха, за да му грабнат знамето.
Нанасят му силни удари, но не могат да му пробият ризницата.
Кампеадорът каза: „Подкрепете го, за бога!“
35
Хората на Сид нападат, за да подкрепят Педро Бермудос
715 Притисват щитовете пред гърдите си,
навеждат копията заедно със знаменцата,
накланят лицата си върху седлата
и смело се впущат да ги нападнат.
Родилият се в добър час високо им извиква:
720 „Бийте ги, рицари, от любов към Създателя!
Аз съм Руи Диас, Сид от Бивар Кампеадор.“
Всички нахвърлят върху редицата, където е Педро Бермудос
Те са триста копия всички имат знаменца:
всеки уби по един мавър и всички с по един удар;
725 при второто нападение, което правят, още толкова са мъртви.
36
Обръщат в бягство неприятелските редици
Бихте видели много копия да се снижават и да се издигат,
много щитове да се пробиват и продупчват,
много ризници да се развалят и разнизват,
много бели знаменца да излизат червени от кръв,
730 много силни коне да препускат без ездачи.
Маврите призовават Мохамед, а християните свети Яков.
Паднаха на бойното поле за малко време.
732 (б) убити хиляда и триста маври вече.
37
Споменават се главните християнски рицари
Как храбро се бие на своето златно седло
моят Сид Руи Диас, добрият воин!
735 Миная Алвар Анес, който управлява Сорита,
Мартин Антолинес, почтеният бургосец,
Муньо Густиос, който беше отгледан от него,
Алвар Алварос и Алвар Салвадорес,
740 Галин Гарсиас, храбрецът от Арагон,
Фелес Муньос, племенник на Кампеадора!
Веднага всички, които са там,
се притичват на помощ на знамето и на моя Сид Кампеадор.
38
Миная е в опасност. Сид ранява Фарис
На Миная Алвар Анес му убиха коня,
745 но войската на християните му отива на помощ.
Счупи копието си, тури ръка на меча си,
макар и останал пеш, нанася силни удари.
Моят Сид Руи Диас кастилецът го забелязва,
доближи се до един мавърски военачалник, който имаше добър кон,
750 и му нанесе с десницата си такъв удар,
разсече го през кръста и хвърли половината на бойното поле.
Отиде да даде коня на Миная Алвар Анес:
„Качете се, Миная, вие сте дясната ми ръка!
В днешния ден се нуждая от вашата голяма помощ;
755 здраво се държат маврите, не напущат още бойното поле,
755 (б) трябва да ги нападнем наново.“
Миная тръгна на коня с меч в ръка,
сражавайки се с неприятелските сили,
убива веднага тези, които достигне.
Моят Сид Рус Диас, този, който се роди в добър час,
760 бе нанесъл три удара на емира Фарис;
с двата не улучи, но третият го засегна,
кръвта се стича надолу по ризницата;
(Фарис) обърна поводите, за да напусне бойното поле.
С този удар войската му бе победена.
39
Галве е ранен и маврите разбити
Мартин Антолинес нанесе такъв удар на Галве,
че му изби рубините от шлема надалеч,
разцепи шлема му и засегна (живото) месо;
той, знайте, не посмя да дочака втори удар.
Разбити са емирите Фарис и Галве;
770 какъв славен ден за християнството, понеже маврите се разбягват
по всички страни!
Воините на Сид ги преследват с бой;
емирът Фарис се укри в Терер,
но там не пуснаха Галве
775 и той с всичка сила побягна към Калатаюд.
Кампеадорът го гонеше по петите,
преследването продължи до Калатаюд.
40
Миная вижда изпълнени своите пожелания. Плячката от битката. Сид приготвя дар за краля
Буйно подскача конят на Миная Алвар Анес;
от маврите той е убил тридесет и четири;
780 мечът е остър, ръката на Миная е цяла в кърви
и кръвта се стича надолу по лакътя.
Миная казва: „Сега съм задоволен,
понеже добри вести ще се понесат към Кастилия,
затуй, че моят Сид Руи Диас победил в битка на открито поле.“
785 Много маври лежат мъртви, малцина е оставил живи,
понеже в преследването ги биха безспирно.
Вече се връщат хората на този, който се роди в добър час.
Напредваше моят Сид на своя силен кон,
с разстлана подплата на шлема. Боже, колко е хубава брадата му!
790 с отметната на раменете му качулка, с меч в ръка.
Като видя, че хората му се връщат, той извиква:
„Слава на бога, който е във висините, за това,
че победихме в такава голяма битка!“
Хората на Сид веднага разграбиха този лагер (пълен)
795 със щитове, оръжия и много други богатства;
от маврите, когато бяха събрани,
796 (б) изброиха петстотин и десет коня.
Голяма е радостта между тези християни,
загубили са само петнадесет души от своите.
Донасят толкоз злато и сребро, че не могат да го преброят;
800 обогатиха се, всички тези християни
800 (б) Върнаха маврите вътре в крепостта,
а моят Сид заповяда да им се даде нещо (за ядене).
Голяма е радостта на моя Сид и на всичките му васали.
Нареди да се поделят парите и големите богатства;
805 на Сид за неговата пета част се падат сто коня.
Боже, колко щедро възнагради всичките си васали,
пехотинците, както и конниците!
Добре го уреди този, който се роди в добър час;
Всички, които той води със себе си, са доволни.
810 „Чуйте, Миная, вие сте моята дясна ръка!
От тези богатства, които Създателят ни даде,
вземете със собствените си ръце, колкото искате.
Желая да ви изпратя в Кастилия с вести
за тази битка, която спечелихме;
815 на краля Алфонсо, който ми е сърдит,
искам да изпратя в дар тридесет коня,
всички оседлани и много добре обюздени,
всеки с меч втикнат в кобурите.“
Миная Алвар Анес каза: „Ще сторя това от все сърце.“
41
Сид изпълнява обета, даден на катедралата в Бургос
„Ето злато и чисто сребро,
един пълен кош, където нищо не липсва;
поръчайте хиляда меси за света Мария Бургоска;
което остане, дайте го на жена ми и на дъщерите ми,
да се молят за мен и нощем и денем;
825 ако ми е дадено да живея за тях, ще станат богати дами.“
42
Миная тръгва за Кастилия
Миная Алвар Анес е доволен от това;
826 (б) определят се хора, които ще го придружават.
Те дават зоб на конете и вече настъпва нощта;
моят Сид Руи Диас свиква своите на съвет.
Прощаване
„Вие тръгвате, Миная, за милата Кастилия?
830 Можете да кажете на нашите приятели:
«Бог ни помогна и спечелихме битката.»
На връщане, ако ни намерите тук (добре);
ако не, там, където научите, че сме, елате при нас,
с копия и мечове ще можем да се задържим,
835 без тях не ще можем да живеем в тази окаяна земя,
835 (б) и, както мисля, ще трябва да си отидем оттук.“
44
Сид продава Алкосер на маврите
Решено е вече: на сутринта Миная замина
и Кампеадорът остана там със своята дружина.
Земята е бедна и извънредно лоша.
Всеки ден моят Сид беше наблюдаван
840 от пограничните маври и от някои чужди люде;
емирът Фарис оздравя и се сговориха с него.
Жителите на Тека и тези на града Терер
и тия от Калатаюд, който е най-славен (град).
така са преценили и съставили писмено предложение:
845 Сид им продал Алкосер за три хиляди сребърни марки.
45
Продажба на Алкосер (Повторение)
Моят Сид Руи Диас продаде Алкосер;
колко добре плати той на самите свои васали!
Конници и пехотинци, направи богати;
между всичките му хора не бихте намерили нито един бедняк.
850 Който служи на добър сеньор, той винаги живее в доволство.
46
Изоставяне на Алкосер. Добри предзнаменования. Сид се укрепява на хълма над Монреал
Когато моят Сид пожела да напусне крепостта,
маври и мавърки почнаха да се оплакват:
„Отиваш си, мой Сиде? Нека нашите молитви те предшествуват.
Удовлетворени сме от твоя дял, сеньор.“
855 Когато моят Сид де Бивар напусна Алкосер,
маври и мавърки почнаха да плачат.
Кампеадорът си отива с развято знаме,
спусна се надолу по Халон и тръгна напред,
напущайки Халон, той има добри предзнаменования.
860 Зарадваха се жителите на Терер и още повече тия от Калатаюд,
но на тези от Алкосер им домъчня, защото им правеше големи
добрини.
Моят Сид пришпори коня и вървеше напред,
той се уреди на един хълм над Монреал;
хълмът е висок, прекрасен и голям;
865 там той не се страхува от война, знайте, откъдето и да било.
Наложи данък отначало на Дарока,
после на Молина, който е от другата страна,
и на трето място на Теруел, който се намира насреща;
той държеше в своя власт Селфа де Канал.
47
Миная пристига при краля. Той прощава на Миная, но не на Сид.
870 Божията милост да бъде над моя Сид Руи Диас!
Алвар Анес Миная отиде в Кастилия,
той предложи тридесет коня на краля;
кралят ги видя и любезно се усмихна:
„Кой ми дари тези коне? Бог да бъде с вас, Миная!“
875 „Моят Сид Руи Диас, който в добър час препаса меч.
875 (б) След като падна в немилост пред вас, той превзе с хитрост Алкосер;
875 (в) вестта за това дойде до емира на Валенсия,
875 (г) който заповяда да го обсадят и му прекъснаха водата.
875 (д) Моят Сид излезе от крепостта и се би на открито поле,
той победи двама мавърски царе в тази битка,
грамадна е, сеньор, неговата плячка.
Вам, кралю честити, той изпраща този дар;
целува ви нозете и двете ви ръце,
880 за да имате милост към него и на вас Създателят да помага.“
Кралят каза: „Много е рано,
изгнаник, изпаднал в немилост пред своя господар,
да бъде приет след три седмици.
Но понеже е от маври, аз приемам подаръка;
885 мене ми е дори приятно, че моят Сид е взел такава плячка.
Освен всичко това, вам, Миная, възвръщам
наследството и земите, за да бъдат ваше притежание;
отивайте и се връщайте, от сега нататък имате моята милост;
но за Сид Кампеадор не ви казвам нищо.“
48
Кралят позволява на кастилците да отидат със Сид
880 Освен всичко това, искам да ви кажа, Алвар Анес:
„От цялото мое кралство тези, които биха желали да го сторят,
храбрите и доблестните, които биха желали да помогнат на моя Сид,
на тях им давам пълна свобода и им оставям наследствата.“
Миная Алвар Анес му целуна ръцете:
895 „Хвала и благодарност, кралю, въздавам вам, като на мой естествен господар;
вие правите сега това, а после ще сторите и друго;
896 (б) с божия помощ ще се постараем да го сторите.“
896 (в) Кралят казва: „Миная, да оставим това.
Пътувайте през Кастилия и нека свободно ви пропуснат,
без страх идете да потърсите моя Сид.“
49
Набези на Сид от хълма. Миная с двеста кастилци се присъединява към Сид.
Искам да ви кажа за тоз, който в добър час препаса меч:
900 този хълм, на което той се укрепи,
дотогава, докогато мястото бъде на маври или на християни,
ще го наричат в писанията „хълма на моя Сид“.
Като беше там, ограбваше много земи,
а по цялата долина на реката Мартин събираше данък.
905 Слухове за него достигнаха до Сарагоса,
а това никак не хареса на маврите и те много се наскърбиха.
Моят Сид остана там цели петнадесет седмици.
Когато съвършеният (рицар) видя, че Миная закъснява,
направи нощен преход с всичките си хора;
910 напусна хълма и съвсем го изостави,
дон Родриго премина оттатък Теруел
и се спря Руи Диас в боровата гора на Тевар;
той ограби всичките тези земи,
а на Сарагоса наложи данък.
915 След като извърши това, след три седмици,
Миная се върна от Кастилия;
с него пристигнаха двеста рицари с препасани мечове;
знайте, че в този брой не влизат пехотинците.
Когато моят Сид видя, че се появява Миная,
920 пришпори коня и побърза да го прегърне,
целуна го по устата и по очите на лицето.
Миная му казва всичко и не скрива нищо от него.
Кампеадорът се усмихна доволен:
„Слава на Бога и на светата му помощ;
925 докато сте жив, Миная, всичко ще ми върви добре.“
50
Заточените се радват да получат новини от Кастилия
Боже, колко се зарадва цялата войска,
че Миная Алвар Анес е пристигнал
и че им носи вести от техните братовчеди и братя
и от съпругите, които бяха напуснали!
51
Радостта на Сид (Сходна строфа)
930 Боже, колко е радостен (Сид) с хубавата брада,
че Алвар Анес е заплатил хилядата меси
и му е донесъл вести от жена му и дъщерите му!
Боже, колко доволен беше Сид и колко много се зарадва!
„Хей, Алвар Анес, да сте ми жив още дълги години!
934 (б) Вам се пада по-голяма чест, отколкото нам, прекрасна мисия!“
52
Сид прекосява земите на Алканис
935 Не губеше време този, който се роди в добър час,
935 (б) взе двеста рицаря, избрани от самия него,
935 (в) направи поход, като вървя цялата нощ,
опожари земите на Алканис
и ограби всички околни места.
На третия ден се върна там, откъдето бе дошъл.
53
Маврите биват наказани
Мълвата разнася вестта по цялата страна;
940 натъжиха се жителите на Монсон и тези на Уеска;
сарагосци са доволни, понеже му плащат данък,
не се боят от никаква заплаха от страна на моя Сид Руи Диас.
54
Сид напуща хълма. Той нахлува в земи, подчинени на Барселонския граф
С тази плячка те се връщат в своя стан;
всички са весели, понеже донасят голяма плячка;
945 доволен бе моят Сид и много доволен Алвар Анес.
Съвършеният (рицар) не можа да сдържи своята усмивка:
„Хей, рицари, ще ви кажа истината:
който стои все на едно място, може да намали богатството си;
утре сутринта да помислим за тръгване,
950 оставете този стан и ще потеглим напред.“
Тогава Сид се придвижи към Алукатския проход,
оттам забързва към Уеса и Монт Албан;
за този набег те употребиха десет дена.
Понесе се слух за него по всички страни,
955 че кастилският изгнаник им нанася големи щети.
55
Заплахи от Барселонския граф
Вестите обходиха цялата страна;
новините достигнаха до Барселонския граф,
че моят Сид Руи Диас нахлува по цялата му земя;
той се много натъжи и го сметна за голямо оскърбление.
56
Сид се опитва напразно да успокои графа
960 Графът е голям самохвалко и самонадеяно той говори:
„Голяма обида ми стори моят Сид от Бивар.
В самия мой двор ми нанесе голяма обида:
рани моя племенник и никога не ми даде удовлетворение;
сега ограбва земите, които са под моя защита;
965 не съм го предизвикал, нито съм нарушил приятелството ни,
но понеже ме предизвиква, ще отида да му поискам обяснения.“
Големи са неговите войски и те бързо пристигат,
маври и християни, събират се големи дружини
и тръгват да търсят моя Сид, храбреца от Бивар;
970 три дни и две нощи те вървяха
и настигнаха моя Сид в боровата гора на Тевар;
те идат с такива големи сили, че мислят да го хванат жив.
Моят Сид дон Родриго носи голяма плячка,
слиза от една планина и пристига в една долина.
975 До него е дошло известие от граф дон Реймонд;
Когато моят Сид го чу, му изпрати друго:
„Кажете на графа да не се смята за обиден;
не вземам нищо негово, нека ме остави свободно да мина.“
Графът отговори: „Това няма да стане така!
980 Той ще ми плати за миналите и за сегашните обиди;
ще разбере изгнаникът кого е дошъл да безчести.“
Пратеникът се върна с най-голяма бързина.
Тогава моят Сид от Бивар разбира,
че, освен с бой, не могат да си отидат оттам.
57
Реч на Сид към неговите (воини)
„Хей, рицари, оставете плячката настрана;
бърже се въоръжете и наденете доспехите си;
граф дон Реймонд ще влезе с нас в голям бой,
той води многочислени дружини от маври и християни,
за нищо на света не ще ни пусне без сражение.
990 Понеже ще ни преследват по-нататък, нека тук да стане битката;
стегнете конете и се въоръжете.
Те слизат по склона и всички са обути в гетри;
седлата им са леки и подпръгите на конете разхлабени;
ще яздим на галисийски седла и ще обуем ботуши върху гетрите;
995 със сто конника ще трябва да победим тези дружини.
Преди да се спуснат в дола, да ги нападнем с копията си;
и за един, когото промушите, три седла ще останат празни.
Реймонд Беренгер ще разбере кого е дошъл да преследва
днес в тази борова гора на Тевар, за да ми отнеме плячката.“
58
Сид побеждава в битката. Спечелва меча Колада
1000 Всички бяха готови, когато Сид заговори така;
бяха се въоръжили и бяха яхнали конете.
Видяха, как войските на франките се спущат надолу по склона;
като стигнаха в подножието на хълма, близо до долината,
моят Сид, който се роди в добър час, заповяда да ги нападнат;
1005 воините изпълняват заповедта с удоволствие и на драго сърце;
те тъй умело си служат със знаменцата и с копията,
че раняват едни, а други свалят от седлото.
Победи в тази битка този, който се роди в добър час;
той взе в плен граф Реймонд;
1010 там спечели той Колада, който струва повече от хиляда марки.
59
Барселонският граф пленник. Той иска да умре от глад
Там той спечели тази битка, с което прослави своята брада;
плени графа и го заведе в шатрата си,
на своите верни служители заповяда да го пазят.
Той излезе вън от шатрата си.
1015 неговите (воини) се събираха от всички страни;
моят Сид беше доволен, понеже плячката му е голяма.
На моя Сид дон Родриго бяха приготвили изобилно ядене;
но граф Реймонд не го зачита за нищо;
донасят му ястия, нареждат ги пред него,
1020 но той не иска да яде и пренебрегва всички:
„Не ще вкусна ни хапка за всичките съкровища на Испания,
по-скоро ще се лиша от тялото си и ще загубя душата си,
понеже такива дрипльовци ме победиха в боя.“
60
Сид обещава свобода на графа
Ще чуете какво каза моят Сид Руи Диас:
1025 „Яжте, графе, от този хляб и пийте от това вино,
ако сторите това, което казвам, ще излезете от плен;
ако не, никога в живота си не ще видите християнска земя.“
61
Графът отказва
„Яжте вие, дон Родриго, и мислете да се веселите,
защото аз ще се оставя да умра и не искам нищо да ям.“
1030 До третия ден не могат да го склонят;
докато поделяха тази грамадна плячка,
те не могат да го накарат да вземе една хапка хляб.
62
Сид повтаря своето обещание пред графа. Той пуща на свобода графа и се сбогува с него
Моят Сид каза: „Хапнете нещо, графе,
1033 (б) защото ако не ядете, не ще видите християните;
но ако похапнете така, че аз да бъда доволен,
1035 вас, графе, и двама други благородници
1035 (б) ще ви освободя и ще ви отпусна с ръката си.“
Когато графът чу това, се зарадва:
„Ако направите, Сиде, това, което казахте,
ще се учудвам, докато съм жив.“
„И така, яжте, графе, и като се наобядвате,
1040 вас и още други двама ще пусна на свобода.
Но от това, което загубихте и което аз спечелих,
знайте, че не ще ви дам ни пукната пара;
1044 защото то ми трябва за тези бедняци, които ме придружават.
1045 Трябва да се задоволяваме с това, което вземаме от вас и от други;
така ще живеем, докато е угодно на светия отец,
като човек в немилост пред краля и изгонен от страната.“
Зарадва се графът и поиска вода за ръцете;
1050 поставят вода пред него и веднага му поливат.
Заедно с рицарите, които Сид бе присъединил към него,
графът започва да яде, боже, с каква охота!
До него седеше този, който се роди в добър час;
„Ако не се храните добре, графе, така че да ме задоволите,
1055 ще останем тук и не ще се разделим един от друг.“
Тогава графът каза: „(Ще ям) с удоволствие и на драго сърце.“
С тези двама рицари той обядва набързо;
доволен е моят Сид, защото той го наблюдава внимателно,
че граф Реймонд движи тъй бързо ръцете си.
1060 „Ако позволите, мой Сиде, ние сме готови за път;
заповядайте да ни дадат коне и веднага ще тръгнем;
от деня, когато станах граф, не съм ял с такава охота,
удоволствието, което изпитвам, не ще бъде забравено.“
Дават им три парадни коня, много добре оседлани
1065 и хубави дрехи, подплатени с кожи, както и наметки.
Графът дон Реймонд застана между двамата.
Кастилецът ги изпрати до края на стана:
„Ето че си тръгвате, графе, напълно свободен,
благодарен съм ви за това, което ми оставяте.
1070 Ако ви хрумнеше да си отмъстите,
и дойдете да ме потърсите, известете ми преди това;
1072 или вие ще ми оставите от вашето богатство, или ще вземете
1073 от моето.“ „Бъдете спокоен, мой Сиде, не рискувате нищо.
1072 Аз съм ви платил за цялата тази година;
а да дойда да ви търся, няма и да помисля затова.“
63
Графът тръгва недоверчив. Изгнаниците стават богати
Графът пришпорваше коня и гледаше да се отдалечи,
обръщаше глава и често поглеждаше назад;
страхуваше се, да не би моят Сид да се разкае,
1080 нещо, което храбрецът не би сторил за нищо в света,
подобно вероломство той никога не е вършил.
Графът замина, а Сид от Бивар се върна назад,
той се присъедини към своята дружина и почна да се весели
1086 за спечелената голяма и чудесна плячка;
толкова богати са воините му, че не знаят вече какво притежават.
Источники:
https://www.vesti.bg/tehnologii/sid-shop.com-da-se-pravi-onlajn-biznes-v-bylgariia-si-struva-6177128&rut=17733b60a4b0baefbdbbe79cd63d292bfe6c547b3675bbd4e991b2e6c9a3dfd5
https://briefly.ru/kornel/sid/&rut=c2094b3fade3021289943e7e3dd7c880ecbb885e39598deb53ee2bb1e1a2c00f
https://chitanka.info/text/36293-poemata-za-moja-sid&rut=394667da7962f154680c3a521895fdbd180522d0af95c8b5602faf5eb9eb77c6